pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Институтът на непозволеното увреждане е уреден в Закона за задълженията и договорите – разпоредбите от чл. 45 до чл. 54, и се основава на задължението за поправяне на виновно причинени вреди другиму.

Съгласно чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. 

(2) Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

За да е основателен искът за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние (действие или бездействие), вина, вреда (имуществена и неимуществена) и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди.     

Обезщетението за непозволено увреждане трябва да бъде определено на принципа на справедливостта, като съдът следва да се съобрази с броя и тежестта на уврежданията, доколко те са в причинна връзка с деянието. Неимуществените вреди, именно поради своя особен характер не подлежат на поправяне, а могат единствено да бъдат възмездявани чрез парично обезщетение.

Деянието

Деянието е съзнателен волев акт. Това, че едно деяние не осъществява състав на престъпление, не означава, че то не нарушава общото задължение, установено в чл. 45 от ЗЗД, да не се вреди другиму.

Противоправно е това деяние, което нарушава изрично формулирана в правна норма забрана, в неизвършване на задължение, което съобразно правна норма е трябвало да бъде извършено, неосъществяване на поведение, което правна норма изисква непременно да бъде осъществено при дадена ситуация.

В теорията се приема, че най – важната забранителна норма в областта на непозволеното увреждане е чл. 45 ЗЗД. И ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието осъществява състава на чл. 45 ЗЗД – т.е. деянието е противоправно.  

Вината

Вината представлява психическото отношение на дееца към деянието, общественоопасния му характер и към предизвиканите чрез него общественоопасни последици.

Вината при гражданския деликт, за разлика от вината при наказателната отговорност, не се доказва, а се предполага.  

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност.

Не е и необходимо вредите да са причинени умишлено.  

В реш. № 50119/ 2023 г. на ВКС се обяснява, че при деликтната отговорност няма степенуване на вината и дължимо се явява поправянето на всички преки и непосредствени вреди от увреждането, независимо от формата на вината.   

Вредата

Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства.

Вредата е един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. В случаите, в които вредата се изразява в увреждане на имущество на пострадалия, за да е налице вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД, е достатъчно да е налице увреждане на имуществото на пострадалия, като е без значение дали това имущество е във владение на извършителя на деянието или то продължава да е във владение на пострадалия или на трето лице, но е увредено. От значение за наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане и конкретно на вредата е, че собственото на пострадалия имущество, в резултат от деянието на извършителя е увредено, като на това основание, при наличието на останалите елементи на фактическия състав на деликта, се ангажира и отговорността на извършителя по чл. 45 ЗЗД. Когато вредата се изразява в липса на парични средства, е достатъчно те, в резултат от деянието, да са излезли от патримониума на пострадалия, като дали се намират в извършителя или в трето лице е без значение за наличието на вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД (фрагмент из реш. № 191/ 2018 г., ВКС).   

Пропусната полза пък е налице, ако има неосъществено увеличение на имуществото на пострадалото лице, което е щяло да настъпи със сигурност и това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако не е било противоправното поведение на дееца. 

Така, при обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане, включително за случаите на обективна отговорност, приложение намира принципа за пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди, но пропуснатите ползи, напр. за собственика от плодовете на унищожена вещ за бъдеще време, се обезщетяват само, ако ще настъпят със сигурност. 

В ТР № 3/ 2023 г. на ОСГТК на ВКС, пише, че вредите са обективна категория и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай (на пропуснати ползи) на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта.   

Причинната връзка

Причинно – следствената връзка между противоправното деяние и вредата от него е налице, когато деянието е необходимо и закономерно условие за настъпването на увреждането, а не е случайно свързано с последното.   

В този контекст, в реш. № 629/ 2025 г. върховните касационни съдии разясняват, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно – следствената връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата, ако при мислено изключване на поведението на деликвента тя не би настъпила, т. е., ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата. 

Погасителната давност

Вземанията от непозволено увреждане се погасяват по давност, съгласно изричната разпоредба на чл. 114, ал. 3 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност, която започва да тече от откриването на дееца.

От същия момент вземането за непозволено увреждане става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта.

Законната лихва

На основание чл. 86, ал. 1 (при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата) и чл. 84, ал. 3 ЗЗД (при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана) следва да се присъди законна лихва върху главниците от деня на увредата до окончателното изплащане.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Закон за задълженията и договорите;

• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.