Отговорност за вреди причинени от дефект на стока

⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.

Добавете Правен Анализ в предпочитаните източници

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅
Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Една от целите на Закона за защита на потребителите е да осигури на потребителите право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки.

Производителите, дистрибуторите и търговците носят отговорност за вреди причинени от дефект на произведена или доставена от тях стока, по реда на чл. 130 и следващи от ЗЗП.

На обезщетение по този раздел подлежат вредите, причинени от: 

1. смърт или телесна повреда на физическо лице; 

2. повреждане или унищожаване на вещ, различна от дефектната стока, на стойност не по – малка от 500 евро, когато вещта е предназначена предимно за лична употреба и е ползвана от увреденото лице по предназначение. 

Под вещ, която е различна от дефектната, законодателят няма предвид главната вещ, към която е присъединена дефектната съставна част, а напълно различна вещ. Ако се приеме обратното би означавало, че лицето, което е сглобило главната вещ може да претендира обезщетение за вредите от дефекта на стоката спрямо производителя на дефектната съставна част, което е недопустимо, той като те двамата носят солидарна отговорност – чл. 135, ал. 2 ЗЗП (Когато две или повече лица отговарят за една и съща вреда, отговорността им е солидарна. При вреда, причинена от дефект на стока, включена в друга стока, производителят на съставната част и лицето, извършило монтажа, са солидарно отговорни).

Увреденото лице може да упражни правото си на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дефектна стока и по общия ред.

Легалните дефиниции

Стока е всяка движима вещ, независимо дали е част от друга движима или недвижима вещ, включително следните селскостопански суровини и продукти, които не са преминали през първична обработка или преработка: земеделски култури, продукти и суровини от животновъдство, лов и риболов. Стока е и електричеството. 

Производител е всяко лице, което по занятие произвежда стоки в завършен вид, суровини и съставни части, включени в производството на други стоки, или което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак. Производител е също всяко лице, което по занятие внася на територията на Европейския съюз стоки с цел продажба, отдаване под наем или на лизинг, или използва всяка друга форма на разпространение на стоките на територията на Съюза. 

Дистрибутор или търговец е всяко лице, различно от производител, което пуска стока в обращение. Стоката е пусната в обращение, когато производителят се е освободил от нея доброволно. Стоката може да бъде пусната в обращение само веднъж.

А според текста на пар. 13, т. 19 ЗЗП, „Увредено лице“ е всяко физическо лице, претърпяло имуществени вреди от дефект на стока.

Кога се приема, че стоката е дефектна?

Съгласно чл. 132 ЗЗП, стоката е дефектна, когато не отговаря на общоприетите очаквания за обичайна употреба, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със: 

1. представянето на стоката по отношение на следните елементи: качество, количество, наименование, вид, състав, произход, трайност, отличителни черти, обичайна и възможна употреба на стоката, рекламата на стоката и предоставената информация за нея, и 

2. момента на пускане на стоката в обращение. 

Стоката не се смята за дефектна поради единствената причина, че впоследствие е пусната в обращение друга стока с по – добри показатели.

Производителят носи отговорност за вредите, причинени от дефект на неговата стока, независимо дали има вина за дефекта й. 

Производителят носи отговорност за дефекта дори когато стоката е произведена при спазване на съществуващите стандарти и добри практики или нейното пускане в обращение е резултат от разрешение, издадено от административен орган.

А когато производителят на стоката, или лицето, внесло стоката на територията на Европейския съюз, не могат да бъдат установени, отговорността се носи от всеки дистрибутор или търговец на стоката. Това не се прилага, когато дистрибуторът или търговецът представи в 14 – дневен срок информация за името и адреса на производителя, вносителя или лицето, доставило стоката. 

Дистрибуторът или търговецът не може да насочи увреденото лице към лице извън пределите на Република България.

Кой трябва да докаже дефекта?

Увреденото лице доказва вредата, дефекта и причинната връзка между тях.

Производителят не носи отговорност, когато докаже, че: 

1. не е пускал стоката в обращение, или 

2. след като бъдат взети предвид всички обстоятелства, е вероятно дефектът, причинил вредата, да не е съществувал към момента, в който производителят е пуснал стоката в обращение, или дефектът се е появил впоследствие, или 

3. не е произвел стоката за продажба или друга форма на разпространение с търговска цел и не е произвел или разпространил стоката в рамките на своята професионална дейност, или 

4. дефектът се дължи на съответствието на стоката със задължителни изисквания, определени от държавни органи, или 

5. състоянието на научно – техническите познания към момента на пускане на стоката в обращение не е позволявало установяването на дефекта. 

Производителят на съставна част не носи отговорност, ако докаже, че дефектът на съставната част се дължи на разработването или проектирането на стоката, в която тази част е включена, или на указания за стоката, дадени от производителя.

Производителят може да бъде освободен от отговорност по реда на ЗЗП или отговорността му може да бъде намалена, и когато вредите са причинени едновременно от дефектната стока и действия на увреденото лице или на лице, за което то отговаря. 

Но отговорността на производителя не може да бъде намалена, когато вредата е причинена едновременно от дефектната стока и от действие или бездействие на трето лице.

Нищожни клаузи

Според новелата на чл. 139 ЗЗП, нищожна е всяка клауза в договор, която предвижда освобождаване или ограничаване отговорността на производителя към увреденото лице за вреди, причинени по този раздел.

Давност на иска и погасяване на правата на увреденото лице

Искът за обезщетение на вреди, причинени от дефект на стока, може да се предяви до три години от датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата, дефекта и самоличността на производителя.

За спирането и прекъсването на давността се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

А правата на увреденото лице по реда на ЗЗП се погасяват с изтичането на 10 години от датата, на която производителят е пуснал в обращение стоката, причинила вредата, освен ако увреденото лице междувременно е предявило иск срещу производителя.

Разпоредбите на ЗЗП не лишават увреденото лице от правото му на обезщетение по друг закон.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

Използвани източници:

  • Закон за защита на потребителите.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).