pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

С нарастващото използване на социалните мрежи зачестяват случаите на публично отправени обиди и клеветнически твърдения към конкретно лице, но достигащи до неограничен кръг лица. Това поставя въпроса за защитата на засегнатите лица и за реализиране на наказателна и гражданска отговорност спрямо извършителя.

В този смисъл следва да се посочи, че в практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 50485/ 2022 г. е дадено следното разяснение: „В епохата на „интернет“, чрез който се осъществява достъп до уебсайтове, блогове, лични постове във фейсбук и другите социални мрежи, физическите лица много лесно могат да разпространяват информация, засягаща всяко друго лице. По този начин се увеличават и възможностите за нарушаване правата на личността чрез публикации в Интернет. Ето защо при такова нарушаване на права, когато са увредени интересите на физическо лице, може да се търси съдебна защита и обезщетение за неимуществени вреди“.

Потърпевшият може да инициира наказателно производство за обида/ клевета, чрез депозиране на частна тъжба в съда, и да предяви граждански иск за обезщетение. А може да търси обезвреда и по гражданскоправен ред, на основание чл. 45 и следващи от ЗЗД.

Престъпленията обида и клевета

В Наказателния кодекс е предвиден квалифициран състав за обида и клевета разпространени чрез средства за масова информация, т.е. наказват се с по – тежко наказание.

И така, съгласно чл. 146, ал. 1 и следващи от Наказателния кодекс, който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от петстотин до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 147. (1) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от хиляда до седем хиляди лева и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Чл. 148. (1) За обида:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез средства за масова информация или по друг начин;

4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

5. нанесена по расистки или ксенофобски подбуди,

наказанието е глоба от петстотин до десет хиляди лева и обществено порицание.

(2) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е глоба от хиляда лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.

Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия.

Обезщетението за причиняване на неимуществени вреди е уредено в Закона за задълженията и договорите като част от правния институт на непозволеното увреждане (чл. 45 до чл. 54 ЗЗД).

Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е обща и не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане – всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички видове вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени (нематериални) вреди се определя от съда по справедливост.

Критериите за определяне на това обезщетение са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността им, общоприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Размерът на обезщетението ще зависи и от това, до колко хора са достигнали видеоклипът/ публикацията.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за търпените вреди. Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение – признаване, че действията на ответника са противоправни, и отговорността му за причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не бива да служи за обогатяване. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като „справедливостта“ до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди, а в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най – чист израз.

Разграничаването със свободата на изразяването на мнения

Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите.

Нормата на чл. 10 от ЕКПЧ съдържа и втора алинея, според която упражняването на правата и свободите, свързани със свободното изразяване и свобода на словото, които включват и задължения и отговорности, следва да бъде подложено на някои формалности, условия, рестрикции и санкции, предвидени от закона в едно демократично общество – тогава, когато са свързани с основни права и ценности, между които е защитата на репутацията и закрилата на чуждите права.

Конституцията на Република България предпоставя, че всеки има право да изразява мнение и да го представя писмено или устно, а печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Свободата на словото и свободата на изразяване са основно човешко право, защитено от нашия основен закон.

Следователно на обезщетяване по реда на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат вредите от всяка форма на изразяване, която уврежда доброто име на едно лице. Действително тази защита има своите граници, доколкото увреждането на доброто име става чрез употреба на слово или мнение, а свободното изразяване е правно благо, което само по себе си е предмет на конституционна (чл. 39, ал. 1 КРБ) и международноправна (чл. 10, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи) защита.

Свободата на словото и свободата на свободно изразяване са едно от най – големите достижения на съвременното общество, резултат на продължителен процес и обществено развитие във вътрешен и международен план и тяхното упражняване не бива и не може да е самоцел. Всеки, който, изнасяйки информация, засяга чужди конституционно и международно признати права, следва да понесе съответната, предвидена в закона отговорност, като гаранция за функционирането на гражданското общество. Касае се за баланс между свободното упражняване на свободата на словото и защитата на правото на личността на чест, достойнство, лична и професионална репутация. Особено, когато не бъде доказана верността на изнесените факти и обстоятелства.

Следователно изводът дали е налице противоправно поведение при употреба или разпространение на слово (текст) следва да се основава на преценка за баланса между две основни права – на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение.

В този смисъл се е произнесъл и Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в константната си практика, обобщена в § 83 – 89 от решението си по делото Couderc et Hachette Filipacchi Associйs с/у Франция (жалба 40454/07). В своята практика Върховния касационен съд изяснява, че признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 КРБ право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име. С Решение № 484/ 2010 г. на ВКС, е прието, че сами по себе си избрани фрази от изявление не обективират основание да се търси отговорност за деликт, след като представляват оценка и мнение по случай, поставен на обществено обсъждане.

Относно причинно – следствената връзка, в практиката си ВКС използва два основни способа за установяване на причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди – на първо място се прилага т. нар. теория за равноценността, съгласно която е налице причинна връзка между вредите и извършеното деяние, когато последното се явява необходимо условие за настъпването на вредите, напр. Решение № 9/ 2018 г. на ВКС. Наличието на причинната връзка се проверява като мисловно се отстрани деянието от цялата съвкупност от условия, предизвикали вредите. Ако вредите настъпват и без да е налице деяние, то причинна връзка не е налице и обратното – ако вреди не настъпват без да е налице деяние, то причинна връзка е налице. За определяне размера на преките вреди се използва т. нар. адекватна теория – преки са само онези вреди, които типично адекватно настъпват, вследствие извършеното противоправно деяние. За да е налице пряка и непосредствена причинно – следствена връзка следва изявленията, съдържащи негативно мнение, да са насочени пряко към уронване на доброто име на ищеца.

В практиката на Върховния касационен съд, се разглеждат и случаи на причинени вреди от журналистически публикации,

и се възприема следното разрешение: „…при спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация съдът е длъжен да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия на журналиста е засегнат. Съответно в мотивите към акта си, с който разрешава спора по същество, съдът е длъжен да посочи кои от тях представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида. В мотивите съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква – оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 КРБ. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на делинквента и кои са правомерно извършени. Когато журналист изнася, засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат, само ако са обидни.

Неблагоприятните за другиго факти обаче трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма“.

Мненията и оценките не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. В този смисъл са разясненията, дадени със съдебни решения – № 85/ 2012 г.; № 86/ 2010 г.; № 62/ 2012 г. и др. Дори оценките и мненията обаче, следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава злоупотреба със свободата на слово, което е виновно и противоправно поведение (Pedersen and Baadsgaard v. Denmark [GC], no. 49017/99, § 76, ECHR 2004 XI; Jerusalem v. Austria, no. 26958/95, § 43, ECHR 2001-II и Решение № 369/ 2015 г. на ВКС).

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Закон за задълженията и договорите;
• Наказателен кодекс;
• Конституция на Р. България;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.