pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Разпоредбата на чл. 212, ал. 1 и следващи от НК регламентира, че който чрез използуване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. 

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание такова имущество. 

(3) Когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. 

(4) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години. 

(5) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години. 

(6) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация. 

(7) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3, 4 и 5 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

И съобразно дефиницията дадена в чл. 93, т. 6 НК, „Неистински документ“ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

Принципни положения

В реш. № 191/ 2017 г., състав на ВКС приема, че когато обаче чрез използване на документ с невярно съдържание, на неистински или на такъв с преправено съдържание деецът получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, то тогава се осъществява състава на документната измама по чл. 212, ал. 1 от НК. Тя се различава от престъплението измама по чл. 209, ал. 1 от НК по специалното средство за въвеждане в заблуждение, а именно инкриминираният документ. Неправомерно полученото имущество не е просто цел, а то попада в разпореждане на дееца с ясно обективираното му намерение да го свои, да го третира като свое, без да има такова право.  

Документната измама по чл. 212 ал.1 от НК е сложно престъпление, при което деецът въздейства върху измаменото лице и формира у него невярна представа относно правното основание за имущественото разпореждане, използвайки документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ.  

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК се изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаването на имущество без правно основание, с намерение за неговото присвояване.

Затова самото съставяне на документите и последващото им унищожаване действително не са елементи от състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, тъй като изпълнителното деяние от обективна страна включва само ползването им (реш. № 288/ 2018 г., ВКС).    

Обективна и субективна страна на престъплението

Престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК се характеризира от субективна страна с пряк умисъл като форма на вина и користна цел – „намерение за присвояване“.

При документната измама деецът няма фактическа власт върху предмета на посегателство – чуждо движимо или недвижимо имущество.

Документната измама по чл. 212, ал. 1 от НК е резултатно престъпление и е довършено едва когато деецът получи чуждото имущество. Ако чуждото имущество не е преминало във фактическа власт на извършителя е налице опит за документна измама. 

Затова в реш. № 117/ 2018 г. на ВКС, се обяснява, че за съставомерността на документна измама по чл. 212, ал. 1 от НК е необходимо имущественото разпореждане от страна на въведенотовзаблуждение лице да е осъществено в полза на дееца, т. е., неследващото се имущество да премине в патримониума на извършителя и именно той се облагодетелства от него. Ако разпореждането е направено в полза на друго лице, деянието е несъставомерно по чл. 212, ал. 1 от НК. Този извод се налага при съпоставяне и анализ на съставите на чл. 212, ал. 1 и 2 от НК и при съобразяване, че в ал. 2 изрично е посочено, че съставителят на неистинските или преправени документи или на тези с невярно съдържание дава възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество.   

Освен това, за съставомерността на деянието като престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК от обективна страна е без значение дали деецът има или не участие в съставянето на неистинските или с невярно съдържание документи, които използва, за да получи обществено имущество без правно основание.   

Характеристика на документа

Документът има двойствено предназначение – да служи като основание, макар и привидно, за получаване на имуществото и да заблуждава съответното лице да извърши акт на разпореждане. Ако инкриминираният документ (официален или частен) не съчетава тези два белега, то същият не би бил годно средство за документна измама. Ако документът не изпълнява посочената функция в механизма на престъплението, открит остава въпросът за обикновена измама (реш. № 459/ 2010 г., ВКС).  

А още в реш. № 384/ 1978 г. на ВС, се постулира, че неистинският документ обхваща както съдържанието, така и подписите, така че ако чрез него е получено [чуждо] имущество без правно основание, деянието ще бъде съставомерно.

Квалифициран състав

Документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай (чл. 212, ал. 5 НК), когато са налице и двете предпоставки. Необходимо е полученото без правно основание обществено имущество да е в особено големи размери. Размерът се определя единствено от паричната равностойност на предмета на престъплението.

За наличието на квалифициращия признак „особено големи размери“ е необходимо и достатъчно предметът на престъплението да надхвърля 140 пъти установената за страната минимална работна заплата. 

А „Особено тежък случай“, съобразно чл. 93, ал. 8 НК, е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Съотношение с други престъпления

Според новелата на чл. 256, ал. 1 НК, който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет, от бюджета на държавното обществено осигуряване или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса неследваща се парична сума в големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Основната прилика между двата състава, на чл. 212 от НК и на чл. 256 от НК, се състои в сходния механизъм на посегателство – чрез използване на порочен документ и получаване въз основа на него на неследваща се облага. 

Налице е разлика в предмета на престъпно посегателство, което по чл. 212 от НК е „чуждо движимо или недвижимо имущество“, а по чл. 256 от НК е „неследваща се парична сума от държавния бюджет в големи размери“. Различни се явяват елементите от фактическия състав между тях, по чл. 212 от НК „ без правно основание“ и „с намерение противозаконно да ги присвои“, които не фигурират в нормата на чл. 256 от НК, разясняват върховните касационни съдии в реш. № 274/ 2023 г., ВКС.   

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).