pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Сумираното изчисляване на работното време е начин на отчитане на работното време, при който не се следи дали служителят е работил точно определен брой часове всеки ден, а се изчислява общият брой отработени часове за определен период – например един, два, три или четири месеца. Така в едни дни работното време може да е по – дълго, а в други – по – кратко, стига в края на периода да бъде спазена установената норма на работното време.

Сумираното изчисляване на работното време се въвежда от работодателя, когато особеностите на организацията на труда или производствения процес налагат работното време да не се отчита подневно.

Съгласно чл. 142, ал. 1 и следващи от Кодекса на труда, работното време се изчислява в работни дни – подневно.

(2) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.

(3) В случаите на ал. 2 работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца.

(4) С колективен трудов договор по чл. 51б може да бъде определен период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. Браншовете и отраслите, в които може да бъде определен период за сумирано изчисляване на работното време до 12 месеца, се установяват с наредбата по ал. 2.

(5) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

(6) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време.

А според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 и следващи от КТ, при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най – малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

(2) При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по – малко от 36 часа.

(3) При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по – малък размер от почивката по ал. 2, но не по – малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.

При сумираното изчисляване на работното време продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и почивките се спазва средно за периода, през който се отчита /сумира/ работното време. Когато в края на отчетния период, нормата работно време за въведения период на сумирано изчисляване на работното време е превишена, ще е налице извънреден труд. 

Така, при сумираното изчисляване на работното време по – дългата смяна сама по себе си не означава автоматично извънреден труд; решаващо е какъв е балансът за целия отчетен период.

Например, при сумирано изчисляване служител може да работи 12 часа в понеделник, а в друг ден да работи по – малко или да почива. Самият факт, че в понеделник е работил повече от 8 часа, не означава автоматично, че тези часове са извънреден труд. Преценката се прави спрямо нормата за целия отчетен период.

Ако обаче в края на отчетния период служителят е отработил повече часове от определената за периода норма, надхвърлящите нормата часове се отчитат като извънреден труд.

Новелата на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, разписва, че положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по – малко от 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Как се определя нормата часове

При сумирано изчисляване първо се определя нормата на работното време за съответния отчетен период. Тя се изчислява въз основа на броя на работните дни по календара и установената дневна продължителност на работното време.

Необходимо ли е съгласието на работника за въвеждане на сумирано работно време?

Въвеждането на сумирано изчисляване на работното време е право на работодателя, поради което и не съществува изискване за валидност да се сключват допълнителни споразумения за промяна на трудовото правоотношение.

Какво предвижда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските

Съобразно чл. 9а, ал. 1 и следващи от Наредбата, едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най – малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях (затова при спор за работното време от значение могат да бъдат както утвърденият график, така и реално отработените часове).

През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени.

Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по – голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б.

Когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г. Превръщане на нощните часове в дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите, когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.

При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б НРВПО).

Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар.

Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане, за отглеждане на дете до 8 – годишна възраст от бащата (осиновителя) и при осиновяване на дете до 5 – годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата по ал. 1 се извадят съответните часове по утвърдения поименен график.

Когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по – малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в НРВПО). И преди това допълнение в Наредбата, съдебната практика решаваше, че ако работникът или служителят е отработил по – малко от законоустановената норма за определения за сумиране период, неуплътненото работно време остава за сметка на работодателя (напр. реш. № 14/ 2012 г., ВКС). 

Когато трудовото правоотношение на работник или служител е прекратено преди изтичането на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и отработените от него часове по графика са по – малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за периода до датата на прекратяването се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа.

Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда (чл. 9г НРВПО).

Какви са правата на работника при нарушение на правилата за сумирано работно време?

Когато работодателят не спазва правилата за сумираното изчисляване на работното време, работникът или служителят може да потърси защита по няколко начина.

На първо място, когато в края на отчетния период са отработени повече часове от установената норма, часовете над нормата представляват извънреден труд и следва да бъдат отчетени и заплатени с предвиденото в закона увеличение. При сумирано изчисляване на работното време увеличението за извънреден труд е не по – малко от 50 на сто.

Работникът може също да поиска да му бъдат предоставени и да провери утвърдените поименни графици и данните за реално отработеното от него време. Това е от значение, когато има спор дали действително положеният труд съответства на графика и дали в края на отчетния период е налице извънреден труд.

При нарушения, свързани с работното време, почивките или отчитането на положен труд, работникът може да подаде сигнал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Инспекцията по труда има правомощие да извършва проверки и да дава задължителни предписания на работодателя за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство.

Когато нарушението е довело до неполучено трудово възнаграждение, включително неплатен извънреден труд, работникът може да защити вземането си и по съдебен ред. В тези случаи е важно да се събират доказателства за действително отработеното време – графици, документи за отчитане на работното време и други данни, с които може да бъде установен положеният труд.

Особено важно е работникът да не приема автоматично, че всяка 12 – часова смяна представлява извънреден труд. При сумирано изчисляване по – дългото работно време в отделен ден може да бъде законосъобразно. Въпросът за извънредния труд се преценява с оглед на установената норма за целия отчетен период.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Кодекс на труда;
• Наредба за работното време, почивките и отпуските;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).