Спецификата на обезщетението при „Непозволеното увреждане“

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.
Причиняването на вреда от дадено лице или негова вещ, влече след себе си задължението за обезщетяване. Деликтът (непозволеното увреждане) е с корени в римското право. В хронологически план се еманципира от наказателното право, за да стане част от гражданскоправните кодекси в наши дни. Уредбата на непозволеното увреждане е очертана в Закона за задълженията и договорите – чл.45 и следващи. Дефиницията гласи, че „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“. Фактическият състав на деликта включва компонентите: действие, противоправност, вреда и причинно – следствена връзка действие – вреда.
Българското законодателство, по подобие на френското, не налага рестрикции относно вида на правата и лицата, които са защитени, за разлика от немското. Също така, French civil code (чл.1383) и Bürgerliches Gesetzbuch (§823, ал.1) са и изрични откъм възможността и непредпазливият деятел да бъде деликтоспособен.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгл. чл.51, ал.1 ЗЗД.
Обхватът на обезщетението зависи от размера на вредата, но не и от степента на вината*. Съобр. чл.51,ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Но бихме добавили – не и да отпадне. Освен парична, компенсацията може да бъде и натурална, напр. искане за връщане на същата вещ.
Вредите се диференцират на имуществени и неимуществени, а обектът на непозволеното деяние може да бъде лице или вещ. Размерът на
имуществените вреди
се съотнася по цени към датата на причиняване на вредите, а не към датата на постановяване на съдебното решение*.
Неимуществените вреди
не се оценяват в пари, обезщетението за тях се определя от съда по справедливост (чл.52 ЗЗД), вземайки в предвид и фактори като форма на вина, какъв е обекта на засягането. Обезщетение за тях се дължи и за безвиновно непозволено увреждане*. Неимуществените вреди се конкретизират абстрактно – лишаване от радостите, загуба на удобства или репутация, психически тормоз. Така напр., подобно обезщетение е присъдено на жена в Англия, която претърпява шок, виждайки ранените си съпруг и деца в болница, веднага след претърпян инцидент, в който тя не взима участие (McLoughlin v. O’Brian 1983).
Съобразно решение на ВС на НРБ 578/1962 г., обезщетение за неимуществени вреди може да търси и заченато, но неродено дете към момента на настъпване на пътно – транспортно произшествие, поради смъртта на починалия в резултат на произшествието негов баща.
Германският Граждански кодекс в §844, ал.2, разкрива възможността заченато, но неродено дете (по време на увреждането), да иска обезщетение след раждането си, от причинителя на смърт на лице, от което детето би могло да получава издръжка.
Първото обезщетение, по линия – заченат, но нероден, е присъдено в САЩ през 1946 г. ( Bonbrest et al. v. Kotz et al.). Мотивът е бил несъобразена лекарска намеса, причинила инвалидизиращи наранявания на жизнеспособен плод в утробата на майката. А като ищец е застанала Bette Gay Bonbrest, претърпяла нараняванията в утробата на майка си.
При
отнемане на вещ,
компенсацията се определя спрямо паричната й равностойност и пропуснатите ползи. Ако увредената вещ не е нова, приспада се изхабяването*. А в случай на върната вещ, може да се иска присъждане на сума, необходима за нейният ремонт.
Съществуват редица особености, когато
вредите са причинени на човек.
Според т.1 от Постановление №2 от 21.12.1981 г.на Пленум на ВС – когато придобита болест се дължи на непозволено увреждане,вземането за обезщетяване на вреди става изискуемо от деня на нейното откриване (констатацията на медицинския орган).
В случай, че пострадал е работник или служител, обезщетението обхваща разликата между получаваното трудово възнаграждение и паричното обезщетение за временна нетрудоспособност*(при изменение в последствие на работоспособността, присъдената сума може да се намали или увеличи, съгл. чл. 51, ал.3 ЗЗД). А при трайна нетрудоспособност – разликата между трудовото възнаграждение и пенсията за инвалидност. При дефиниране на обезщетението в предвид се вземат и получавани други трудови доходи, освен трудовото възнаграждение. То се намалява и със сумата, получена по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления.
При причиняване на смърт, оправомощени да търсят обезщетение са издържаните от починалия (според ВС – и фактически издържаните, освен наследниците)*. Дължимата сума тук се определя като разлика от издръжката, получавана от починалия и наследствената пенсия.
Обезщетението
може да бъде платимо еднократно или периодически
(чл.51, ал.1, изр.2 ЗЗД). Присъжда ли се периодически, законната лихва върху присъдената сума не се дължи от деня на непозволеното увреждане, а от деня, от който са настъпили имуществените вреди – реш. 539/1965 г. ВС.
Вземанията за деликтно обезщетение се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, съгл. чл.110 ЗЗД, но давността започва да тече от откриването на дееца (чл.114, ал.3 ЗЗД). А длъжникът е в забава от момента на увреждането. С установяването на дееца – неговото осъждане, е свързана и опцията за предявяване на иск за непозволено увреждане в наказателното производство – чл.84 – 90 НПК.
При отговорност на държавата и общините за причинени на граждани вреди, началният момент на погасителната давност на вземането на увреденото лице, е момента на отмяната на административния акт като незаконосъобразен и влизането на решението в сила, а при нищожните – с констатирането на нищожността в самия процес по обезщетение на вредите*.
Използвани източници:
-
- Закон за задълженията и договорите;
-
- French civil code;
-
- Bürgerliches Gesetzbuch;
-
- *Поля Голева – „Деликтно право“ ‘2011 г.
- Практика на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p10.htm