pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Производството по несъстоятелност по новият Закон за несъстоятелност на физическите лица, обн. ДВ. бр. 54 от 4 Юли 2025 г., има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за освобождаване на добросъвестния длъжник от заплащане на неудовлетворените вземания.

Съгласно чл. 8 от ЗНФЛ, неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати.

Така, прагът от 10 минимални работни заплати се отнася до общата стойност на изискуемите парични задължения, а не до всички съществуващи задължения на длъжника.

Длъжникът има право да иска откриване на производство по несъстоятелност и да упражнява предвидените в този закон права, ако е добросъвестен. Добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си.

Компетентен да разглежда производства по несъстоятелност на физически лица е районният съд по настоящия адрес на физическото лице длъжник към момента на подаване на молбата.

Условия за откриване на производството

Производството по несъстоятелност може да се открие по молба на длъжник, който:

1. е физическо лице по чл. 2 (законът не се прилага по отношение на физическите лица, които упражняват търговска дейност като еднолични търговци или упражняват стопанска дейност, занаят или свободна професия като предприемачи, когато имат задължения, произтичащи от упражняваната дейност, занаят или професия);

2. е неплатежоспособен;

3. е добросъвестен и по отношение на когото не са налице основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2 ЗНФЛ;

4. не е подавал молба за откриване на производство по несъстоятелност по реда на този закон, приключило с влязло в сила съдебно решение или прекратено поради установяване на недобросъвестност на длъжника.

Основанията за недобросъвестност се отнасят до това, че не се счита за добросъвестен длъжник, който:

1. е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран;

2. е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение;

3. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;

4. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност, включително когато е учредил вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение;

5. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност, е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му;

6. се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност;

7. е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;

8. умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;

9. не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;

10. в хода на производството е променил настоящия си адрес или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика;

11. се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност.

Молба за откриване на производството

Съгласно чл. 32, ал. 1 и следващи от ЗНФЛ, в молбата до съда длъжникът излага обстоятелствата относно своята трудова заетост, неплатежоспособност и имущество и иска откриване на производството по несъстоятелност.

(2) Към молбата си длъжникът прилага:

1. декларация относно:

а) гражданско и семейно състояние;

б) липсата на основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2;

в) опис на личното имущество, имуществото – съпружеска имуществена общност, и имуществото в съсобственост, както и други права, вземания и доходи за последните 12 месеца и по възможност – уточнение дали имуществото е секвестируемо, или несеквестируемо, начин на придобиване и наложени върху него вещни тежести; имената и адресите на длъжниците си;

г) списък на кредиторите с посочване на име или наименование, ЕИК и адреси, вземанията с посочване на основание, размер, обезпечения и падеж;

д) справка за съдебните, арбитражните и изпълнителните производства срещу и от длъжника;

е) списък на извършените от длъжника плащания в брой или чрез паричен превод, които надвишават една минимална работна заплата, и получателите им през последните 12 месеца;

2. документи, удостоверяващи декларираните обстоятелства относно имуществото, доходите и задълженията към кредиторите;

3. извлечения от всички сметки на длъжника в банки и други доставчици на платежни услуги;

4. план за погасяване на задълженията съгласно този закон;

5. доказателство за уведомяване по чл. 78, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (в случаите на искане за откриване на производство по несъстоятелност, преди внасянето на молбата в съда, се уведомява Националната агенция за приходите. Прилагането на доказателство за уведомяването към внесената в съда молба е условие за разглеждането и и за образуване на делото по несъстоятелност);

6. документ за платена държавна такса.

(3) Декларацията по ал. 2, т. 1 е по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

(4) Към молбата се прилага изрично пълномощно, когато е подадена от пълномощник.

(5) Съдът може да освободи длъжника от заплащане на държавна такса по чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, но не и от разноски.

За проверка на тези обстоятелствата, посочени в молбата и приложенията към нея, съдът може да изисква представяне на допълнителни доказателства от длъжника, ако няма възможност да извърши справка относно тези обстоятелства по служебен път.

Разглеждане на молбата (чл. 33 ЗНФЛ)

Молбата за откриване на производството по несъстоятелност се разглежда от компетентния съд по несъстоятелността. Молбата се обявява в Регистъра по несъстоятелност.

Когато установи, че молбата е нередовна, съдът указва това на молителя. Член 129 от Гражданския процесуален кодекс се прилага съответно (съдът проверява редовността на молбата. Когато тя не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато длъжникът не отстрани в срока нередовностите, молбата заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда).

В 14 – дневен срок от обявяване на молбата всеки кредитор на длъжника може да направи писмено възражение, подкрепено с писмени доказателства, че не са налице условията за откриване на производството.

Съдът разглежда молбата в заседание при закрити врата с призоваване на молителя в едномесечен срок от изтичане на срока за възражения. При липса на възражение и когато не се налага събиране на други доказателства, съдът разглежда молбата в закрито заседание.

Предварителни обезпечителни мерки

Съобразно чл. 34, ал. 1 и следващи от ЗНФЛ, преди да постанови решението си по молбата за откриване на производството по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, съдът по несъстоятелността може:

1. служебно да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;

2. по искане на длъжника или служебно да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника с изключение на посочените в чл. 40 (имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител; както и имуществата, за които има обявен купувач по реда на Гражданския процесуален кодекс), както и да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника.

(2) Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността.

(3) Определението за постановяване на мерките по ал. 1 се съобщава както на лицето, по отношение на което са наложени и чийто правен интерес е засегнат, така и на длъжника. Определението подлежи на незабавно изпълнение и може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от получаване на съобщението. За третото лице срокът по изречение второ започва да тече от връчването на съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. От тази дата действието им се заменя с действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Обезпечителните мерки се смятат за отменени, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена или производството бъде прекратено по чл. 36, ал. 3 (когато производството бъде спряно и в едногодишен срок не бъде поискано възобновяване, съдът с решение обявява длъжника в несъстоятелност и прекратява производството по несъстоятелност).

Решение за откриване на производство по несъстоятелност

Когато констатира, че са налице условията за откриване на производството съдът с решението си:

1. обявява неплатежоспособността;

2. открива производството по несъстоятелност;

3. допуска обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор и ако е необходимо, и други обезпечителни мерки;

4. назначава синдик;

5. определя размера на средствата по чл. 12, ал. 2;

6. определя специалната банкова сметка по чл. 20, ал. 1, т. 5 на длъжника, чрез която могат да се извършват плащания от и към длъжника.

Разлика между несъстоятелността на физическо лице и абсолютната давност

Производството по несъстоятелност на физическо лице и абсолютната давност представляват два различни правни механизма, които могат да доведат до освобождаване на длъжника от непогасени задължения, но имат различни предпоставки и последици.

Абсолютната давност по чл. 112 ЗЗД настъпва по силата на изтичането на определен от закона срок, без да е необходимо да се провежда производство по несъстоятелност.

При нея законът предвижда погасяване на паричните вземания срещу физическото лице с изтичането на десетгодишен срок, независимо от прекъсването или спирането на давността, с предвидените в закона изключения.

За разлика от това, несъстоятелността представлява съдебно производство, което се открива при наличие на установените в закона предпоставки за неплатежоспособност. Длъжникът трябва да представи подробна информация за своето имущество, доходи и задължения, списък на кредиторите и план за погасяване на задълженията. При откриване на производството се налагат обезпечителни мерки, назначава се синдик, а изпълнителните производства срещу имуществото на длъжника по принцип се спират.

Съществената разлика е, че абсолютната давност е институт на погасителната давност и поначало е свързана с изтичането на определен период от време, докато несъстоятелността представлява комплексна процедура за уреждане на отношенията между длъжника и неговите кредитори. В рамките на производството се установяват вземанията на кредиторите, формира се маса на несъстоятелността и се предприемат действия за нейното осребряване и разпределение.

Поради това двата механизма не следва да се разглеждат като взаимозаменяеми. Абсолютната давност може да доведе до погасяване на определени задължения само поради изтичането на законовия срок, докато производството по несъстоятелност има за цел цялостно уреждане на неплатежоспособността на физическото лице и отношенията му с неговите кредитори.

Практически проблеми и критични бележки

Макар Законът за несъстоятелност на физическите лица да представлява важна стъпка към преодоляване на проблема с т.нар. „вечни длъжници“, неговото приложно поле не е неограничено. Законът поставя редица условия за достъп до производството – длъжникът трябва да е неплатежоспособен, добросъвестен и да отговаря на установения минимален размер на задълженията.

Законът не се прилага за физически лица, които упражняват търговска дейност като еднолични търговци или извършват стопанска дейност, занаят или свободна професия като предприемачи, когато задълженията им произтичат от тази дейност. За тези лица е приложим режимът на несъстоятелността по Търговския закон, като при наличие едновременно на предпоставките за производство по двата закона се прилага редът по Търговския закон.

Друг съществен въпрос е свързан с разноските и участието на синдик в производството. В професионалните обсъждания на закона е изразявано становище, че разходите, свързани с производството, могат да натоварят значително именно лицата, за които е предназначена тази процедура. В определени случаи финансовото състояние на длъжника може да затрудни не толкова доказването на неплатежоспособността, колкото обезпечаването на необходимите разноски по самото производство. Това поставя въпроса доколко предвидената процедура ще бъде практически достъпна за най – силно задлъжнелите лица.

Предизвикателство представлява и изискването за добросъвестност, което има ключово значение за достъпа до производството. Преценката за нея предполага изследване на поведението на длъжника за определен период назад във времето – включително поемане на задължения, разпореждане с имущество, деклариране на доходи и имущество и други обстоятелства. Предвид широкия кръг от хипотези, при които законът приема, че длъжникът е недобросъвестен, прилагането на тези правила неизбежно ще поражда въпроси относно преценката на конкретните факти.

На практика достъпът до производството може да се окаже затруднен и поради значителната документална тежест още при неговото започване. Към молбата следва да бъдат представени подробни данни и множество документи относно имуществото, доходите, банковите сметки, кредиторите, задълженията и извършените плащания. Това създава реална възможност молбата да бъде оставена без движение и длъжникът да бъде задължен да отстранява нередовности. Особено трудно това може да се окаже за лица, които не разполагат със средства или знания да подготвят самостоятелно необходимите документи. Законът все пак предвижда възможност за предоставяне на правна помощ, което може да има съществено значение за реалния достъп до процедурата.

Допълнително затруднение е липсата на достатъчно формирана съдебна практика по новата уредба. Макар законът подробно да урежда предпоставките за откриване на производството и основанията за недобросъвестност, редица въпроси неизбежно ще получат конкретно съдържание чрез практиката на съдилищата. Това може да доведе до известна несигурност в началния етап от прилагането на закона и да накара част от длъжниците да изчакат изясняването на практиката, преди да предприемат производство.

В практическо отношение подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност не следва да се разглежда като формална процедура за „заличаване“ на дългове. Преди предприемането ѝ следва да се установи кои задължения действително съществуват, кои са изискуеми, какъв е техният размер и дали са налице всички законови предпоставки за откриване на производството. Това е особено важно, тъй като процедурата засяга не само отношенията на длъжника с неговите кредитори, но и управлението и разпореждането с неговото имущество. Поради това изборът на този способ за уреждане на задълженията следва да бъде предшестван от конкретна преценка на имущественото и правното положение на длъжника.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Закон за несъстоятелност на физическите лица;
• Закон за задълженията и договорите.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).