pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението.

Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.

Когато престъплението е формално (напр. 345, ал. 2 НК – управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред), не се изисква настъпване на конкретни вредни последици, така че за наличие на общества опасност или за нейната степен се съди по засягането на защитените обществени отношения.

Съгласно чл. 9, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

(2) Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Този текст от НК визира две хипотези, при които деянието макар и привидно да съдържа признаците на определен състав на престъпление, не е престъпно: първо – то не е общественоопасно въобще и не оказва отрицателно въздействие върху обществените отношения, и второ, обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е изключена напълно. 

Явна незначителност на обществената опасност ще рече такава ниска степен на обществена опасност, която не е достатъчна, за да бъде третирано едно деяние като престъпление.   

В реш. № 239/ 2024 г., Върховният касационен съд приема, че малозначителност на деянието е налице, когато то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че реално не ги застрашава. 

Сред приложимите критерии, за да бъде определена обществената опасност като „явно незначителна“, са и особеностите на субекта и на субективната страна на престъплението. 

Малозначителност на деянието

Както в доктрината, така и в съдебната практика на висшата инстанция, е напълно безпротиворечиво изяснено, а това следва и от буквалното тълкуване на законовата разпоредба, че приложението на чл. 9, ал. 2 НК е мислимо, когато деянието изпълва формално признаците на престъпление, тоест когато е съставомерно и от обективна, и от субективна страна. Ако липсва съставомерен признак, то тогава деянието не осъществява нито формално, нито по друг начин признаците на престъпление. 

Разпоредбата чл. 9, ал. 2 НК не съдържа ограничения, касаещи приложението й по отношение на определен вид престъпления и същата е принципно приложима по отношение на всички състави. 

Според възприетото още в Тълкувателно решение № 13 от 6 декември 1982 г. на Върховния съд, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК се прилага за всички престъпления от Особената част на Наказателния кодекс и единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна. Други изисквания законът не поставя. Това становище безспорно е застъпено и в научната доктрина.

При преценка на тези обстоятелства – дали деянието е малозначително, а оттук не е общественоопасно или е незначително общественоопасно – следва да се имат предвид в съвкупност всички елементи от състава на престъплението, всички особености, характеризиращи извършването на конкретното деяние и данните за степента на обществена опасност на самия деец, конкретните последици на деянието му за жертвата.

Подбудите за извършване на деянието съд също имат значение при преценката за малозначителност или явна незначителност на деянието. 

Характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения.

Съдебната практика сочи, напр. обективирана в реш. № 499/ 2014 г. на ВКС, че ниската стойност на предмета на престъплението и липсата на вредни последици, като единствен аргумент, не е достатъчен за обосноваване приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.  

При продължавано престъпление

Разпоредбата на чл. 26 НК регламентира т. нар. продължавано престъпление – когато две или повече деяния (деянието е волево и съзнателно поведение, което се изразява в действие или бездействие), които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по – тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

И при обвинение за извършено продължавано престъпление може да се активира принципът за малозначителност, защото той не се ограничава само за някои престъпления. 

В принципен план приложението на чл. 9, ал. 2 от НК е допустимо и по отношение на продължаваните престъпления, но в тези случаи следва да се преценява обществената опасност на цялостната престъпна дейност, а не самостоятелно тази на отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление – ТР № 3/ 1971 г. на ОСНК на ВС, съгласно което продължавано престъпление може да има и само от малозначителни деяния, ако те преценени като цяло не са малозначителни и осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също престъпление (реш. № 284/ 2023 г., ВКС). 

Маловажен случай

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „Маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Преценката по този въпрос се прави на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършването му, вида и стойността на предмета, вредните последици, данните за личността на дееца и другите обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на стореното.   

В реш. № 197/ 2019 г., ВКС, пише, че за разлика от маловажността по чл. 93, т. 9 от НК, при която съдебната практика константно приема, че необходимата преценка обхваща не само обществената опасност на деянието, но и тази на дееца, за изключващата обществената опасност, а от там и престъпния характер на деянието малозначителност, личността на дееца не е от решаващо значение.   

Примери за малозначителност

Независимо, че деянието съставлява разпространение на високорисково наркотично вещество, то следва да бъде оценено и съобразно конкретния предмет на престъплението. Обстоятелствата, че се касае за минимално количество марихуана – 0,63 грама, която наред с това е с изключително ниско съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол – 23 %, а това е в основата и на ниската стойност – 3,78 лв., обуславят извода, че деянието – предмет на настоящото дело, формално осъществява признаците на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, но разкрива характеристиките на „малозначителност” във втората алтернатива – неговата обществена опасност е явно незначителна, което изключва престъпния му характер (реш. № 60125/ 2021 г., ВКС).  

Следният случай е маловажен: отвличането е за кратък период от време, не е причинило значителни неудобства, като макар и да са осъзнавали престъпния характер на деянието, подбудите и основната цел проличават от демонстрираното им поведение – да получат от пострадалия желаното „представление“ – да пее и да танцува. Това им поведение е укоримо в морален план, но и от присъстващите не е възприето като престъпно деяние със съответните последици, като една шега, макар и жестока по отношение личното достойнство на човека. Но дори и последното има своята специфика, пострадалият се е почувствал особено засегнат не от отвличането, преместването му против волята (която не е имал време и да изрази), а от отношението към него по време на „представлението“ и липсващи 30 лева, обстоятелства, които са извън обхвата на обвинението (реш. № 74/ 2019 г., ВКС).  

Ако поведението на дееца е по – скоро израз на неприсъщо за възрастта му младежко лекомислие, отколкото на явен стремеж да се престъпят правилата на наказателното законодателство, то тази именно аргументация разкрива спецификите на чл. 9, ал. 2 НК в неговата втора алтернатива – обществена опасност на деянието е явно незначителна (реш. № 221/ 2015 г., ВКС).  

Съответно и примери за липса на малозначителност

Вярно е, че подсъдимият е прокарал в обръщение подправени парични знаци с номинал, който не е на висока стойност, но при преценка на обществената опасност на деянието следва да бъде отчетено това, че той е осъществил това в непродължителен период от време, в два различни търговски обекта, като и в двата случая успешно е заблудил продавачите и е получил исканите стоки (реш. № 53/ 2024 г., ВКС). 

Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК може да бъде приложена само в случаите, когато обществената опасност като елемент от състава на престъплението изобщо липсва или е незначителна. В случая, въззивният съд правилно е приел, че този законов текст е неприложим, поради факта, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, изводимо от обстоятелството за наличие на две от формите на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК; от предварителната подготовка за разпространение на наркотичното вещество с разфасовките му по отделни пакетчета; от засегнатите обществени отношения и последиците от извършването му, свързани с риск от увреждане на здравето на гражданите с възможни тежки последици (реш. № 60/ 2018 г., ВКС).  

Не е малозначително деяние, когато предмет на опита за кражба е петметров кабел, обслужващ военно поделение, имащ стратегическо значение, а за отнемането му са използвани технически средства от двамата подсъдими. Фактът, че кабелът в момента не се е използвал, не намалява степента на обществена опасност на деянието, доколкото необходимостта от неговата цялост би могла да възникне във всеки един момент (реш. № 83/ 2012 г., ВКС).   

Довод за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК е неоснователен, тъй като високата концентрация на алкохол в кръвта на дееца от 2.6 промила, надхвърляща пет пъти пределно допустимата норма сочи на завишена степен на обществена опасност на извършеното, а не на липсата или явната й незначителност (реш. № 180/ 2010 г., ВКС).  

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;

• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).