pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Нищожност на съдебно решение има при засягането му от най – тежък порок, водещ до това, че съответният акт не поражда правни последици.

Този порок на съдебния акт е свързан с нарушения на изискванията за неговата валидност.

С Тълкувателно решение № 1/ 2012 г. на Върховния касационен съд, е прието, че нищожно е съдебното решение, постановено: от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, има абсолютна неразбираемост на волята на съда, или е неподписано.

Спрямо предпоставката за неподписано съдебно решение, в реш. № 8531/ 2019 г. върховните административни съдии пишат – липсват основания за обявяване на нищожност на процесното съдебно решение. Видно от оригинала на съдебното решение, находящ се на л. 579 – 583 от първоинстанционното дело, решението е подписано от съдията, взел участие в постановяването му, в съответствие с чл. 172а, ал. 3, изр. първо АПК. Обстоятелството, че връченият на касатора препис от съдебното решение, не съдържа подпис на съдията, взел участие в постановяването му, не обосновава извод за нищожност на решението, тъй като полученият препис от съдебния акт има значение единствено за съобщаването му в съответствие с чл. 138, ал. 3 АПК.

Въпросът пък за правното значение на мотивите е предмет на т. 18 от ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно. 

Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд 

Съгласно чл. 128а, ал. 1 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс, исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно. 

(2) Исковете се подават пред съответния административен съд. 

(3) Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване.

Искът предявен по този ред е допълнително процесуално средство за охрана на интересите на засегнатите лица срещу постановени нищожни съдебни решения и определения на административните съдилища, които макар и поради особено съществената тежест на пороците си в действителност да не пораждат никакви правни последици, все пак създават привидност за признати или отречени права. Поради това в интерес на засегнатите от нищожното решение субекти е да потърсят съдебна защита срещу него.

Това е иск за обявяване нищожност на съдебен акт, т. е. основание за неговата допустимост е твърдението, че същият е нищожен, и конкретизирането му, чрез посочване на основания за това.

Необходимо е исковата молба да съдържа точни, ясни и логически свързани твърдения, индивидуализиращи основанието и предмета на спора, а петитумът да е логически извод от тях и да следва от същата правна норма, под която се подвеждат фактите.

Исковото производство по този ред е допустимо само тогава, когато съдебното решение е влязло в сила и защитата срещу него по касационен ред вече е недопустима. 

Предмет на иска по чл. 128а АПК може да бъде само въпросът за валидността на съдебния акт, който не е преминал през проверката за валидност в касационно производство или в производството по частната жалба. В случаите, когато определение или съдебно решение са били подложени на касационен контрол, в рамките на които служебно е извършена проверка за валидност, искът по чл. 128а АПК е недопустим. Това е така и защото искът има субсидиарен характер, допустимостта му е обусловена от липса на надлежно проведено касационно производство.

Както се постулира в реш. № 2843/ 2023 г. на ВАС, когато съдебното решение е било предмет на съдебен контрол, касационният съд служебно, както го задължава нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, предл. първо, е извършил проверка първо за неговата валидност. Този въпрос не може да бъде пререшаван чрез предявяване на иск за обявяване на нищожността на същото решение. 

В съответствие с практиката на ВАС, според която в исковите производства по АПК е неприложимо правилото по чл. 154 от АПК за служебно конституиране на страните, а се прилагат правилата на ГПК, ищецът трябва да уточни кой е ответник по предявения иск.

Според чл. 26, ал. 1 от ГПК ответник е лицето, срещу което се води делото и то се определя от исковата молба, като ищецът следва да уточни пасивната процесуална легитимация, посочвайки надлежна страна в процеса (в този смисъл е напр. решение № 4456/ 2019 г. на ВАС и др.).

Като страни в това исково производство се конституират: лицето от чието име е подадена исковата молба, ако същата е редовна и допустима – като ищец и страните участвали в производството, завършило с решението, чиято нищожност се иска да бъде прогласена – като ответници. 

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Административнопроцесуален кодекс;
• Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/.