Защита срещу неоснователни действия на администрацията
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Уредената защита срещу неоснователни действия в Глава XV АПК черпи своето принципно правно основание от Конституцията на Република България, регламентираща възможността за осъществяване на съдебен контрол върху актовете и действията на административните органи (чл. 120, ал. 1).
Един от основните принципи на АПК – този на законността, изрично задължава административните органи да действат в рамките на законоустановените си правомощия (чл. 4, ал. 1), както и при изпълнение на административната си дейност по повод издаване на административни актове да се ръководят само и единствено от целите, основанията и реда, установени от съответните законови норми (чл. 4, ал. 2). По този начин административните органи и длъжностните лица могат да извършват само такива действия, които са им възложени със закон, тоест не могат да се извършват фактически действия, които не са основани на административен акт или закон и които увреждат или застрашават права, свободи или законни интереси на граждани и организации.
Отклонението от вменените задължения на административния орган или длъжностното лице превръща съответните фактически действия в нетърпими за правовия ред и в този смисъл, с оглед защитата на накърнените права и законни интереси на лицата (били те физически и/ или юридически), е предвиден способът по чл. 250 – чл. 254 АПК.
Съгласно чл. 250, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.
Тази норма субсумира хипотезите на извършвани фактически действия от административен орган или длъжностни лица или по нареждане на такива, които не са преустановени към момента на депозиране на искането и ефективно нарушават или застрашават права, свободи или законни интереси на частноправните субекти.
С оглед посочения обхват на нормата, следва да се приеме, че с нея се предоставя правната възможност на всяко лице, независимо дали е физическо или юридическо.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството по чл. 250 АПК, за което съдът следи служебно. А този правен интерес възниква тогава, когато осъществяваните фактически действия имат пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правогасяващ ефект по отношение субективните права и законни интереси на съответните молители.
В ТР № 6/ 2025 г. на ВАС, се казва, че „по своята същност допустимостта се свързва с процесуалните предпоставки, уреждащи съществуването и надлежното упражняване на претендираното процесуално право – в конкретния случай право на депозиране на искане за защита от неоснователно действие. Преценката на съда за недопустимост като основание се свързва с порок в самото му сезиране.
За разлика от допустимостта, свързана с процесуалноправния аспект на сезирането, основателността касае разглеждане на поставения материалноправен спор по същество – да се предостави или откаже търсената защита, като по този начин се сложи край на спора между страните. При този вид дела постановеният от съда акт по същество на спора няма сила на пресъдено нещо, а само изпълнителна такава“.
По смисъла на АПК незаконосъобразни са и онези „неоснователни” действия по чл. 250 от АПК, които са осъществени без да се основават на административен акт или закон, както и „неоснователни” бездействия по чл. 256 от АПК, т.е. неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, част от мотивите пък към реш. № 8911/ 2019 г., ВАС.
Целта на съдебната защита по реда на чл. 250 – чл. 254 АПК е незабавно, при установяване наличие на извършени фактически действия, неосновани на административен акт или на закона, да се прекратят посочените действия, по начин, който да охрани и гарантира нарушените права или законни интереси на искателя.
Бързината, като специфика в този вид производства, е свързана и с липсата на предварителна проверка за наличието на правен интерес у молителя, като този интерес следва да се установи едва при извършване на процесуални действия, както във връзка със събиране и анализ на доказателствата, така и при произнасяне на съдебния акт. Проверката за наличието на правен интерес се извършва от съда успоредно с тази по чл. 252 АПК – при разглеждане на искането по съществото на материалноправния спор.
Този вид защита е само и единствено срещу фактически действия, извършвани извън определените по закон правомощия на административния орган, респективно извън възложените функции на длъжностните лица. От кръга на този вид защита са изключени извършваните въз основа на закона волеизявления и приравнените им законни фикции, както и конклудентни действия, служещи за издаване на административен акт. В обхвата на чл. 250 АПК не се включват и административнопроизводствените действия, тъй като те са част от производството по издаване на административни актове и подлежат на оспорване по общия, предвиден в АПК ред, както и защитата от предприети действия по образувано изпълнително производство (отново из ТР № 6/ 2025 г. на ВАС).
Но ако действията са вече извършени или преустановени,
този ред за защита е недопустим. независимо дали е бил постигнат целеният с тях резултат, защото прекратяването им вече е осъществено, респ. съдебното разпореждане за безусловното им прекратяване по чл. 253, ал. 2 АПК би било безпредметно. Защитата по чл. 250 и сл. АПК намира приложение само, когато незаконосъобразните действия продължават да се осъществяват, т.к. целта на производството е преустановяването им чрез разпореждане на административния съдия. Ето защо този способ на съдебна защита е неприложим в случаите, когато неоснователните действия са прекратени (опр. № 3351/ 2013 г., ВАС) .
Конкретен пример
Ако заявителят поддържа становище, че административният орган неправилно изисква документи, чието представяне той не дължи по закон, защитата може да бъде осъществена по реда на чл. 250 и сл. от АПК чрез обжалване на действията на административния орган, които не се основават на административен акт или на закона, но не и чрез оспорване на мълчалив отказ на органа, какъвто в случая не е формиран (реш. № 9937/ 2009 г., ВАС).
Ред за оспорване
Само след като проведе производство с участието на страните съдът следва да отговори на основния по делото въпрос – налице ли е фактическо действие, за което органът е задължен по закон.
Производството по искане за защита срещу неоснователни действия с правно основание чл. 250, ал. 1 от АПК предвижда събиране на данни, проверка и незабавно разглеждане, като съдът се произнася с разпореждане. Всичко това се извършва без участието на подателя на искането и дали то е отхвърлено, дали е оставено без разглеждане или е наредено действията да бъдат прекратени, не се отразява на правата на подателя, защото за него не е предвидена законова възможност да участва в това производство (реш. № 3770/ 2009 г., ВАС).
Предявяване на искането и неговото разглеждане
От 01.07.2026 г. в сила ще бъдат изменения и допълнения в чл. 251 – 254 от АПК, касаещи процедурата по предявяване на искането, неговото разглеждане, съответно произнасяне, както и обжалване на разпореждането. Разпоредбите ще имат следното съдържание:
Искането се предявява писмено пред административния съд по местоизвършване на действията. В искането лицата по чл. 18а, ал. 5 посочват електронен адрес. Искането се вписва в специална книга, като се отбелязват точният час на постъпването и подателят му.
Искането се разглежда незабавно от съдия (спецификата на производството се състои в това, че при сезиране съдът не следва да оставя молбата без движение за представяне на доказателства, установяващи правния интерес на подателя, а само да констатира наличието на заявен такъв. Именно поради това законодателят изрично е посочил, че съдът дължи незабавно разглеждане на отправеното искане за защита).
Съдът задължава административния орган или длъжностното лице, което извършва неоснователните действия, незабавно да предостави данни за основанието на извършените действия. Данните се изпращат до съда чрез информационната система за сигурно електронно връчване или единния портал за електронно правосъдие.
Съдът може да провери чрез органите на полицията, както и по всички други начини, които не са забранени от закона, извършват ли се действията, от чие име и на какво основание.
За извършената проверка проверяващите органи съставят протокол.
Произнасяне по искането
Веднага след приключване на проверката въз основа на данните, събрани от нея, и представените от страните доказателства, съдът се произнася с разпореждане. С разпореждането се нарежда да бъдат прекратени безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на представен при проверката административен акт или на закона, или се отхвърля искането. Разпореждането се изпълнява незабавно от органите на полицията.
В ТР № 6/ 2025 г. Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд реши, че наличието на фактическо действие, което не се основава на административен акт или на закона, е предпоставка за произнасяне по основателността на искането по чл. 250 АПК.
Обжалване
Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от издаването му от органа или длъжностното лице, които са извършили действията, когато искането е уважено, и от всеки, който има правен интерес, когато искането е отхвърлено. Жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета и не спира изпълнението.
В деня на получаване на частната жалба съдът изпраща препис от нея на електронния адрес на административния орган или на длъжностното лице, което може да подаде отговор в тридневен срок. Незабавно след получаването на отговор или след изтичането на срока по изречение първо първоинстанционният съд изпраща делото на Върховния административен съд.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Административнопроцесуален кодекс;
- Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/.