pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

В процедурата по изпълнение на административни актове и съдебни решения по административни дела е предвидена искова защита на длъжника.

Съгласно чл. 292 от Административнопроцесуалния кодекс, задължението – предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание.

Това са факти, които изключват, погасяват или отлагат задължението.

Искът се предявява от длъжника срещу взискателя. 

Когато задължен е гражданин или организация, като ответник се конституира и административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. 

Искът се предявява пред административния съд по местожителството или седалището на взискателя, а в случаите по ал. 2 – по седалището на административния орган. 

Подаването на иска не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаване на спора, ако то би могло да причини на ищеца значителна и трудно поправима вреда. Определението за спиране подлежи на обжалване.

Искът по чл. 292 от АПК може да се подаде преди, по време или след осъществяване на изпълнението.

По съществото си той е отрицателен установителен иск и предпоставките за неговата допустимост са: да има образувано изпълнително производство въз основа на влязло в сила изпълнително основание; длъжникът по това изпълнително производство да претендира настъпването на нови факти, настъпили след влизането в сила на изпълнителното основание, които да са довели до изключване, погасяване или отлагане на задължението, вменено с изпълнителното основание; искът да е насочен срещу взискателя по изпълнителното основание и да е налице правен интерес за ищеца. 

Чрез предявяването на тази претенция се иска от съда например да установи, че задължение по влязла в сила заповед, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, не подлежи на принудително изпълнение.

В реш. № 3860/ 2010 г. на ВАС, се разяснява, че чл. 292 АПК допуска оспорването на задължението само въз основа на факти, които не са били преклудирани от изпълнителното основание. Това са относимите към законосъобразността на изпълнителното основание факти, които са настъпили тогава, когато вече не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. Този момент съвпада с издаването на изпълнителното основание само когато то не подлежи на оспорване. Когато е оспорено по съдебен ред, моментът е на приключването на устните състезания в последната инстанция, пред която е било допустимо приобщаването на факта, т. е. в последната инстанция по същество. 

Погасителната давност

Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Давността не се прилага служебно.

Давността, като институт на правото, може да се претендира чрез възражение – чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК (изпълнителното производство се прекратява по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285) или чрез иск – именно чл. 292 АПК. Погасителната давност като юридически факт е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици – погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнението.

Но разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 9 от АПК свързва изтеклата давност с факта на получаването на поканата, а не с нейното изпращане.

В решение № 11918/ 2016 г. на ВАС, се приема следното: „Съгласно чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, изпълнителното производство се прекратява, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277, е изтекла давността по чл. 285. Разпоредбата свързва визираните последици с факта на „получаването“, а не с изпращането на поканата, което е резонно и с оглед предназначението й – да извести задълженото лице за възможността в определения срок по своя воля да изпълни задължението, след което се задвижва процедурата по принудителното изпълнение – чл. 277, ал. 2, т. 4 АПК. Изпращането на поканата не води до прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, както се твърди, тя не поставя началото на изпълнителното производство, а е предпоставка за него – необходимо е разграничение между образувано (служебно или по молба – чл. 276 АПК) и започнало, с конкретни действия изпълнително производство. „

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Административнопроцесуален кодекс;

• Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/.