Отмяна на завещание
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице. Следва да се има предвид, че едно лице може да завещае само имущество, което притежава.
Завещанието е формален акт. Формата е елемент от фактическия състав на сделката, изискване за нейната валидност. Законът предвижда две форми – нотариално и саморъчно завещание.
В доктрината и съдебната практика завещанието се определя като безвъзмездна сделка, защото не е акт на насрещно възмездяване на нещо получено. Но мотивите на завещанието имат важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е в границите на закона.
Съгласно чл. 38 и следващи от Закона за наследството, завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.
Чл. 39. Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите.
Чл. 40 Завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен, или се отрече от наследството или от завета.
Още от създаването на нормативната уредба на наследяването в третата българска държава законът урежда изричната отмяна на завещателно разпореждане като формален акт.
Безспорно е в правната теория и в съдебната практика, че завещателят не е обвързан от изразената в направено завещание воля и възможността да отмени завещание е част от завещателната свобода, гарантираща, че именно последната воля ще породи правно действие.
Уредените в чл. 38 ЗН две форми на изявлението за изрична отмяна на завещание (ново завещание или с нотариален акт) са факултативни и воля на завещателят е коя от тях ще използва (както и воля на завещателя е коя от уредените в действащия закон две форми за действителност на самото завещателно разпореждане – саморъчна и нотариална – да използва). Отмяната на завещателните разпореждания може да се извърши и с последващо завещание, в което се съдържат разпоредби, несъвместими със старите.
Според възприетото в реш. № 24/ 2015 г. на ВКС, новото завещание, с което се отменя предходното, трябва също да отговаря на предвидената в чл. 25 ЗН форма – да е написано изцяло ръкописно от завещателя, да е означена датата, на която е съставено и да е подписано след завещателните разпореждания. Не е елемент от формата по чл. 25 ЗН озаглавяването на текста като завещание, както и употребата на израза „отменям“, достатъчно е от съдържанието му да може да се установи несъмнено и безусловно такава завещателна воля, както и да е ясно кои предходни завещания се отменят /ако са повече от едно/.
В този съдебен акт пише още, че ако в новото завещание не се упоменава изрично, че се отменя предходно завещание, следва да се приеме, че е налице мълчалива отмяна по смисъла на чл. 39 ЗН, ако новите завещателни разпореждания са несъвместими с направени преди това. Когато в един писмен акт се изразява воля за отмяна на предходно завещание и същевременно се прави ново завещателно разпореждане, валидността на всяко от тях следва да бъде преценявана отделно, така както ако биха били направени с два самостоятелни завещателни акта.
Чл. 38 и 39 ЗН са общите разпоредби, които важат за двата вида завещателни разпореждания – универсални завещания и завети, като тук, както и в разпоредбите за формата и недействителността, законът има предвид завещанието като родово понятие. Отделно от това е предвидено, че заветът може да се отмени и чрез отчуждаване на вещта.
Отмяна на завет
Заветът представлява завещателно разпореждане с определено имущество.
Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 и 2 ЗН, предвижда, че отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието.
(2) Същото важи и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за наследството;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.