Запазена и разполагаема част от наследство – възстановяване, наследствена маса, давност на иска
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съгласно чл. 28, ал. 1 и 2 от Закона за наследството, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
(2) Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
Като правен институт запазената част е регламентирана с цел да защити най – близките на наследодателя негови наследници по закон срещу безвъзмездни разпореждания – завети и дарения.
Разполагаемата част е онази част от имуществото, с която наследодателят може свободно да се разпорежда приживе, без да нарушава запазената част на наследниците, т.е. това е частта, която той може да дари, завещае.
Запазената част и разполагаемата част съставляват парични стойности.
Запазената част е правото на наследника да получи от наследството имущество на определена стойност. Стойността се определя към момента на откриване на наследството от стойността на останалите в него парично оценими активи, от които се изваждат задълженията и се прибавя стойността на всички извършени от наследодателя завещания или дарения (чл. 31 ЗН) и чрез прилагане към така получената парична сума на математическата дроб, определена съобразно правилата на чл. 29 ЗН.
В реш. № 157/ 2020 г. ВКС постулира, че самата запазена част (а така също и разполагаемата част) съставлява не дял в натура от наследството, а цифрова величина, дроб от една стойност.
Съобразно чл. 29, ал. 1 и следващи от ЗН, запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
(2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
(3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
Възстановяване на запазената част
Според новелата на чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
(2) Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
По въпроса за начина на възстановяване на запазената част на наследник, когато съдът е преценил, че тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя, е налице богата съдебна практика по приложението на материалния и процесуалния закон, напр. реш. № 50004/ 2024 г. на ВКС, в която е посочен алгоритъма, който съдът следва да спазва при преценяване начина на допълване на размера на това накърняване. Произнасянето на съда по искането за възстановяване на запазената част от наследството включва следователно не само произнасяне по размера на превишението /определен като парична сума/, което накърнява запазената част на наследник, но и за начина, по който следва да бъде извършено възстановяването на запазената част на наследник, поискал това – в дроб, връщане на имота в наследството, или в пари, съгласно правилата на чл. 32 – чл. 36 ЗН. Посочените норми са императивни и спазването на предвидения в тях алгоритъм гарантира постановяване на законосъборазен съдебен акт. Съответно и в диспозитива на съдебното решение по предявен по реда на чл. 30 ЗН иск следва да намери ясно и недвусмислено отражение формираната воля на съда за това, каква е правната последица от установеното накърняване на запазената част от наследството – отделяне и връщане в наследството на това, с което се надвишава разполагаемата част, а ако това е невъзможно: задържане на имота от страна на облагодетелствания, при направено изрично искане в тази насока и заплащане стойността на накърнението на запазената част по цени към момента на намалението, или връщане на имота в наследството за разпределение между наследниците и заплащане стойността на разполагаемата част по цени към момента на намаляването.
Искът за възстановяване на запазена част от наследството по правната си природа е конститутивен, като с постановяване на решението, с което искът е уважен, правните последици на извършеното от наследодателя дарствено или завещателно разпореждане за съответната част, с която правото на запазена част е накърнено, отпадат занапред от момента на влизане на решението в сила. От този момент лицето, чиято запазена част от наследството е накърнена, придобива съответния обем от права, посочени в диспозитива на съдебното решение, като начинът, по който се извършва възстановяването на запазената част от наследството, се определя със съдебното решение.
Иначе искът за възстановяване на запазена част от наследството се предявява против лицата, в полза на които наследодателят е извършил дарение или завещание, а когато завещаният или подареният имот е отчужден и при наличие на визираните в чл. 37 ЗН предпоставки, може да се иска отмяна на отчуждителната сделка, но само след успешно проведен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН срещу заветника или надарения.
Ищецът по иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН при универсално завещание доказва накърняването на запазената си част като установи, че е от кръга на наследниците по чл. 29 от ЗН. Други факти той не е длъжен да установява. Обратно, ответникът е длъжен да докаже, че е налице достатъчно имущество или че ищецът следва да прихване направените в негова полза завети и дарения (ако има такива), които покриват запазената част от наследството, както и да посочи цялото имущество на наследодателя при откриване на наследството в случаите на частно завещателно разпореждане, което се намалява по правилото на чл. 31 от ЗН.
Искането за възстановяване на запазена част от наследството може да бъде заявено под формата на възражение и от предявилото иска за делба лице, ако ответникът представи изготвено в своя полза завещание или акт, обективиращ извършено от наследодателя дарение (реш. № 177/ 2011 г., ВКС).
Възстановяването на запазените части, напр. чрез намаляване на дарението с дробна част, автоматично възстановява съсобствения и сънаследствен статут на имота и той подлежи на делба.
Формиране на наследствената маса
Разпоредбата на чл. 31 ЗН гласи, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите.
В този контекст, в реш. № 72/ 2018 г., ВКС се казва, че за да се прецени основателността на обективно съединения иск с правно основание чл. 30 ЗН и дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН с извършеното дарение е необходимо да се определи наследствената маса по чл. 31 ЗН като имущество и в стойностно изражение и съответно стойността на запазените и разполагаемите части. От стойността на свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследниците със запазена част получават по закон, следва да се определи тяхната част, като тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена.
Имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на смъртта си и което следва да се включи в наследствената маса по чл. 31 ЗН, се посочва от страните по делото. Задължение на съда е да определи нейната стойност по указания в закона ред. Когато по делото са налице данни и за друго имущество в патримониума на наследодателя, освен соченото от страните, съдът е длъжен да го оцени и да го включи в наследственото маса.
В реш. № 155/ 2019 г., ВКС, се разяснява, че при накърняване на запазената част с универсално завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно, възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от цялото имущество. Когато наследодателят е съставил универсално завещание, но също така е извършил и дарения, горното правило не може да бъде приложено. В този случай не може да се приеме, че накърнението е равно на запазената част, без да се извърши остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване на наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията, така както изисква чл. 31 ЗН. Само след формиране на масата по чл. 31 ЗН може правилно да се определи от една страна – с какво точно е облагодетелстван наследника по завещание, а от друга страна – накърнена ли е запазената част на ищеца и в какъв размер е накърнението, като за последното е необходимо да се приспадат даренията в негова полза /чл. 30, ал.1 ЗН/.
Изчисляването на размера на запазената и разполагаемата част в случаите на завет или дарение се извършва чрез регламентираните в чл. 31 ЗН действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, след което се изваждат задълженията му – за да се определи чистия актив на наследството. Едва след това мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания – завети и дарения. От така получената цифрова стойност (наследствена маса) се определеля стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част (и реш. № 18/ 2025 г., ВКС).
Погасителна давност на иска
Искът с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство чрез намаляване на завещателни разпореждания или дарения се погасява с изтичането на 5 – годишен давностен срок от откриване на наследството – за даренията и от упражняване на правата по завещанието – за завещанията.
Съгласно чл. 32 и следващи от ЗН, завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче.
Чл. 33. Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.
Чл. 34. Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по реда на чл. 32 – 33.
Няма спор в правната теория и съдебната практика, че с думата „имоти“ в чл. 31 ЗН са обозначени всички парично оценими активи, останали в наследството – вещи /движими и недвижими/, парични средства, вземания, права върху акции или дялове в търговски дружества. Със същото значение в нормата на чл. 33 ЗН е употребена думата „имущество“, доколкото предмет на завети могат да бъдат всички тези имуществени права. В същия смисъл следва да се приеме, че е употребена думата „имот“ в нормата на чл. 34 ЗН. От една страна употребените при нормативната уредба на един правен институт думи следва да имат еднакво значение. От друга страна когато законодателят е искал да разграничи хипотезите в зависимост от вида на имотите, той изрично е употребил словосъчетанието „недвижим имот“, както в нормите на чл. 36 и чл. 37 ЗН.
А предмет на даренията най – общо са прехвърлими имуществени права. Най – често предмет на даренията са индивидуално определени вещи, но няма пречка да се даряват и други имуществени права – например правото на строеж; правото на ползване върху вещ. В тези случаи дарението може да бъде предмет на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Чл. 35. (1) Когато наследодателят е завещал плодоползуване или пожизнена рента, доходът, съответно размерът на който надминава дохода от разполагаемата част, наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост, имат изборно право или да изпълнят завещателното разпореждане, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част.
(2) Същото изборно право наследниците имат и когато наследодателят е завещал гола собственост върху имоти, доходът от които надвишава дохода на разполагаемата част.
(3) Решението да се изпълни завещателното разпореждане може да бъде взето само със съгласието на всички засегнати наследници без този, в чиято полза то е направено.
(4) Същите правила се прилагат и когато плодоползуването, рентата или голата собственост са учредени с акт за дарение.
Чл. 36. (1) Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
(2) Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.
(3) Заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай – от датата на исковата молба.
Чл. 37. (1) Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари.
(2) Същото важи за земеделски и превозни машини от значителна стойност.
(3) Исковете трябва да се предявят, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшествуващите.
В реш. № 208/ 2015 г. върховните касационни съдии приемат, че по своята правна природа искът по чл. 37 ЗН е конститутивен и субективното преобразуващо право на наследника със запазена част да иска отмяна на отчуждения на завещани или подарени недвижими имоти се поражда едва когато с влязло в сила решение е постановено възстановяване на запазената част от наследството чрез намаление на завет или дарение. От този момент това право става изискуемо и започва да тече давностният срок за предявяване на иска по чл. 37 ЗН.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за наследството;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.