Делба на наследство
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Делбата на наследство и въобще делбата на съсобственост – съдебна или доброволна, има за последица прекратяване на съсобствеността, възникнала от наследяване или чрез друг правен способ, като всеки от съсобствениците получи дял от нея – в натура или по изключение – парично уравнение.
Съгласно чл. 69, ал. 1 и следващи от Закона за наследството, наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.
(2) Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
(3) Наследникът – земеделец-стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти.
Съобразно чл. 69 от Закона за наследството, всеки наследник може да иска своя дял в натура, т.е. да получи реален дял, доколкото това е възможно и тази разпоредба намира приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по – малък от броя на допуснатите имоти.
Извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Само по изключение, ако това не е възможно или би накърнило правата на съделителите съдът пристъпва към обособяването на нови обекти от съществуващите обособени, за които е допусната делба или пък, ако имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, той се изнася на публична продан.
Неподеляем имот е налице не само когато предмет на делбата е единствен недвижим имот, който не може да се подели между съделителите, но и когато имотите са повече на брой, но техният брой е по – малък от броя на дяловете и всеки от тях поотделно е реално неподеляем.
В реш. № 7/ 2016 г. на ВКС е разяснено, че когато до делба са допуснати съществено различаващи се по стойност и разнородни имоти /един жилищен имот и няколко нежилищни, незастроени имоти/, не е възможно оформянето на равностойни дялове между съделителите, дори когато техните части в съсобствеността са равни. Поради това в този случай жилищният имот, ако не може да бъде възложен по реда на чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, следва да бъде изнесен на публична продан, а от останалите равностойни и еднакви по вид имоти /незастроените имоти/ следва да се обособят дялове, които съответстват по стойност на съотношението на дяловете на съделителите и да се разпределят между тях по реда на чл. 353 ГПК, а при равни дялове – между съделителите следва да се тегли жребий по реда на чл. 350 – чл. 352 ГПК.
Определяне на дяловете
В същият съдебен акт пише още, че при равни дялове на съделителите, във всеки дял следва да се включат еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти. Когато оформянето на такива дялове е възможно, делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, освен ако тегленето на жребий е невъзможно /когато до делба са допуснати имоти, които съществено се различават по площ, обем и стойност, а дяловете на съделителите са различни/ или когато тегленето на жребий е много неудобно /когато преди делбата съделителите са били във владение на делбените имоти и всеки е направил във владения от него имот съществени подобрения и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите/.
При извършването на делбата, неравенството в дяловете се изравнява в пари. На уравнение подлежи разликата между пазарната цена на реално обособения дял, който съделителят получава, и паричната равностойност на квотата му от всички допуснати до делба съсобствени имоти, т.е. от цялата делбена маса. Паричното уравнение се дължи от съделителя, който получава реален дял на стойност по – голяма от равностойността на дела му в делбените съсобствени имоти. Само по този начин дяловете на съделителите се уравняват така, че да съответстват на квотите им от всички делбени имоти.
При съдебна делба определянето на пазарната цена на дяловете, а оттук – и присъждането на суми за уравнение, е служебно задължение на съда.
Дяловете се оценяват с помощта на вещи лица съобразно конкретното състояние на имота и на пазара на недвижими имоти в съответния регион. Пазарната цена се определя към момента на извършване на делбата, когато периодът между приемането на заключението на вещото лице и постановяване на съдебното решение, е кратък. Но когато този период от време е значителен, съдът следва да възложи на вещо лице изготвяне на ново заключение за цената на имота, защото в тази хипотеза с основание може да се предполага, че тя се е променила.
Относно приложението на чл. 69, ал. 2 ЗН и начина на извършване на делба на наследство, когато наследствените имоти не могат да се поделят на толкова дялове, колкото са съделителите, са формирани непротиворечиви становища в множество решения на ВКС – в случаите, при които съсобствеността е възникнала от наследяване, в делбата участват наследници от различни колена и имотите не могат да се поделят на толкова дялове, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена, делбата следва да се извърши по колена, а едва след това да се извърши и делба на предоставените в общ дял на съделителите от съответното коляно имоти, ако тези съделители поискат това. По този начин установеният в чл. 69, ал. 2 ЗН принцип на дял в натура се прилага за всяко коляно.
Именно затова и в реш. № 38/ 2018 г., състав на ВКС заключава, че извършването на делбата най – напред по колена, като междинен резултат, а после вътре в колената, запазва възможността отделните съделители да получат дялове в натура.
Някои специфични разрешения
При положително становище относно поделяемостта на имота страните имат задължението да внесат в общинската администрация проект за изменение на действащия план за регулация, с който съсобственият УПИ се разделя на два или повече урегулирани поземлени имота. Задължение на страните по чл. 203 ЗУТ е да представят на съда инвестиционен проект за разделяне на съсобствената сграда или обект в нея, съобразно заключението на вещото лице, а от своя страна съдът е длъжен да изпрати този проект за одобрение от главния архитект. Във всички случаи съдът дължи съдействие на страните в отношенията им с общинската администрация по повод делбата (фрагмент из реш. № 38/ 2017 г., ВКС).
Съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по – големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи (реш. № 45/ 2017 г., ВКС).
Доброволна делба
може да се извърши само при съгласие на всички съсобственици, отказът дори на един от тях е пречка за извършването й. Тази пречка може да бъде преодоляна чрез предявяване на иск за съдебна делба. Законът не предвижда изискване за мотивиране на отказа, нито му придава друго значение, освен на пречка за извършване на доброволна делба, който има за последица запазване на съсобствеността. Законът не предвижда, че подобен случай означава намерение на сънаследника да държи целия имот като свой, т.е. не установява такава презумпция.
С договора за доброволна делба се прекратява състоянието на съсобственост по общо съгласие на всички съсобственици. Изискванията на чл. 69, ал. 2 ЗН всеки съсобственик да получи дял в натура и неравенството в дяловете да се уравнява в пари се съобразяват с оглед принципа на свобода на договарянето по чл. 9 ЗЗД. Съсобствениците по своя воля определят кои имоти считат, че отговарят на техните права в съсобствеността, респ. необходимо ли е уравнение на дяловете и какво.
Поради възмездния характер на делбата в практиката на ВКС се приема, че когато при договора за доброволна делба един от съделителите не е получил нито имотно, нито парично уравнение, а е отстъпил своя дял на ответника безвъзмездно, по същество договорът не е за делба, а за дарение, който е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е спазена изискуемата се с чл. 18 ЗЗД форма – нотариален акт. Не така стои въпросът при съдебната – делба спогодба, когато всеки от договарящите получава сравнително равностоен дял и същевременно съделителите са направили изявление, че отношенията са уредени окончателно, защото същността на спогодбата изисква доброволно уреждане на спора.
В случай, при който е договорено съсобственик с по – голям дял в съсобствеността да получи няколко самостоятелни обекта на вещни права като отговарящи на дела му от съсобствеността, обстоятелството, че един от тях не отговаря на нормативните изисквания за самостоятелно жилище, като каквото е получено в дял, не води до нищожност на договора за доброволна делба. Налице е хипотезата на чл. 74 ЗН /делбата може да се оспорва в едногодишен срок от сключване на договора когато някой от съсобствениците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела си/ и договорът за доброволна делба е унищожаем (реш. № 87/ 2020 г., ВКС).
Съдебната спогодба, постигната в делбеното производство,
представлява одобрен от съда двустранен договор, с който се прекратява съществуващата съсобственост чрез своеобразно разпореждане с идеални части от недвижими имоти като резултат от трансформирането на притежаваните от съсобствениците идеални части в реално определени обекти.
При съдебната спогодба – делба, в основанието на която стои извънсъдебната спогодба по чл. 365 ЗЗД, страните са свободни да уредят изцяло или отчасти спора чрез взаимни отстъпки.
Вещното право на строеж
може да бъде предмет на делба, когато е поделяемо, т. е. включва възможността за строеж на няколко обекта, и когато не е поделяемо, понеже се ограничава в строеж само на един обект. В последния случай не съществува законна пречка то да бъде поставено в дял само на един от съделителите (ТР № 33/ 1971 г. ОСГК на ВС).
Владение
При откриване на наследството, всеки от законните наследници продължава владението на наследодателя за своята идеална част, а по отношение на идеалните части на другите наследници е държател.
Само отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, ако не е съпроводен с ясно изразяване пред тях на намерение за своене на техните идеални части и с едностранни действия, които да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане и отнемане владението на останалите собственици, не представлява действие, с което се отблъсква владението им.
В реш. № 41/ 2022 г., ВКС, се казва, че при наследственото правоприемство е възможно сънаследниците да постигнат съгласие за неформална делба като си предадат взаимно владението на сънаследствените имоти и всеки да започне да владее някои от тях за себе си със съгласието на останалите. Възможно е също така, ръководейки се от морални съображения, сънаследниците да предоставят владението на наследствен имоти на един от наследниците.
Фактът, че един от сънаследствените имоти се ползва само от някой от наследниците, без противопоставяне от останалите, сам по себе си не доказва нито предаване на владение, нито промяна в намерението на сънаследника, който ползва имота, независимо от продължителността на това фактическо състояние, защото с неползването на вещта собствеността не се губи. Непротивопоставянето на останалите наследници е мълчалив акт, който не може да служи като доказателство за предаване на владение, освен ако заинтересованата страна е доказала други факти за постигане на съгласие за владение (ibid).
Според новелата на чл. 70 и следващи от ЗН, преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а ако е възможно – и по вид.
Чл. 72. При съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по – малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар.
В тази разпоредба са въведени, чрез изисквания за минимални размери, пространствени критерий, относими при преценка реална поделяемост на един поземлен имот.
Чл. 73. (1) Всеки сънаследник съобразно своята наследствена част дължи обезпечение на сънаследника, който по причина, предшествуваща делбата, е съдебно отстранен от полученото в дял имущество.
(2) Това обезпечение не се дължи, когато то е изключено с особена уговорка в акта за делбата или когато сънаследникът по своя вина е претърпял съдебно отстранение.
Чл. 74. (1) Делбата не може да бъде оспорвана поради погрешка, освен когато при извършването й някой от сънаследниците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му.
(2) Искът не може да бъде предявен след изтичането на 1 година от извършването на делбата.
(3) Унищожението не се допуска, ако преди постановяване на решението от последната съдебна инстанция делът на увредения бъде допълнен в пари или натура от останалите сънаследници.
Тази норма намира главно приложение при доброволно уреждане на отношения във връзка с ликвидирането на съсобствеността.
С разпоредбата на чл. 74 от Закона за наследството може да се търси унищожаемост на съдебна спогодба, доколкото тя по своята правна същност представлява договор, а волята на страните е решаваща за сключването му. Именно при свободното формиране на тази воля може да има грешка, която да е свързана с размера на дела и да доведе до ощетяване на съделителя с повече от неговата ¼ (реш. № 713/ 1996 г., ВС).
Чл. 75. (1) Когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително.
(2) Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.
Още в реш. № 1512/ 1961 г. на ВС се приема, че делбата във всички случаи следва да започне и свърши между всички съсобственици или сънаследници. Иначе тя ще бъде нищожна.
Чл. 76. Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.
Наследник може да продаде своя дял от наследството (идеална част от цялото наследство) чрез договор, който задължително се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В допълнение чл. 213 от ЗЗД разписва, че ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото. Купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството.
С правото да се позове на разпоредбата на чл. 76 ЗН разполага всеки сънаследник, който не се е разпоредил с дела си в полза на трето лице, независимо дали в делбено съдебно производство има качеството ищец или ответник.
Целта на чл. 76 ЗН е да не се раздробява наследственото имущество, т.е. да не се увеличава броя на съсобствениците, за да може делбата да се извърши при спазване принципа на чл. 69, ал. 2 от ЗН.
С ТР № 72/ 1985 г. на ОСГК на ВС, в т. 3 се приема, че ако наследството се изчерпва само с прехвърлената вещ, респективно с прехвърлените вещи, обема на прехвърляне е цялата наследствена квота и акта на разпореждане с наследствената идеална част от тази вещ /вещи/ е възмезден, този акт на разпореждане съставлява продажба на наследството по смисъла на чл. 212 от ЗЗД, а чл. 76 от ЗН не се прилага когато разпореждането е с цялото наследство като съвкупност от права и задължения.
Законодателят в нормата на чл. 76 от ЗН и в ТР № 1/ 2004 г., ОСГК на ВКС, не се прави разграничение според вида сделка, а за недействителни са обявени всички видове разпореждания с отделни наследствени имоти.
Изключение от правилото на чл. 76 от ЗН няма да е налице дори когато разпореждането е извършено с единствената наследена вещ, която изчерпва наследството и е в обем на цялата наследствена квота, ако то е дарение. В този случай няма да се приложи правилото, че е налице прехвърляне на наследство, тъй като дарение на наследство е недопустима от закона правна сделка. ЗЗД урежда само продажбата на наследство. Вид възмездно прехвърляне, неуредено в закона е договорът за издръжка и гледане. Наследството е съвкупност от права и задължения като единство, което не може да се разделя. Недопустимо е дарение на задължения. Затова е недопустимо дарение на наследство. Следователно ако разпореждането с цялата идеална част от единствените наследствени имоти е със сделка дарение, не е налице изключението, предвидено в ТР № 72/ 1985 г, .т. 3 и ТР № 1/ 2004 г., т. 1 и нормата на чл. 76 от ЗС е приложима, т.е. сделката е относително недействителна (реш. № 187/ 2012 г., ВКС).
Чл. 77. (1) Наследодателят може приживе да раздели имотите си между своите наследници, като включи в делбата и запазената част.
(2) Тази делба може да бъде извършена с акт за дарение или със завещание.
Чл. 78. (1) Делбата, в която наследодателят не е включил някой от наследниците с право на запазена част, е недействителна.
(2) Сънаследник, който с делбата е увреден в своята запазена част, може да иска възстановяването й от другите сънаследници. Когато делбата е направена с акт за дарение, тя може да бъде оспорена по реда на чл. 74.
Чл. 79. Ако в делбата не са включени всички имоти, които наследодателят е притежавал по време на своята смърт, неподелените имоти се делят съгласно закона, доколкото наследодателят не е разпоредил другояче.
Чл. 80. При делбата приживе чрез завещание се прилага правилото на чл. 69, ал. 3.
При нужда от правен съвет или процесуално представителство, можете да се свържете с мен за компетентно съдействие!
Използвани източници:
- Закон за наследството;
- Граждански процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.