pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. При смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници. 

Според възприетото още с Постановление № 4/ 1961 г. на Пленума на ВС, това са най – близките роднини – съпруг, родители и деца, а не лицата, които са призовани към наследяване.

Пострадалият има това качество на досъдебната фаза, в съдебната пострадалият може да вземе участие като частен обвинител и/ или граждански ищец.

Пострадалият, респективно неговите наследници, не са страни в наказателното производство. Те придобиват това качество, ако предявят граждански иск или встъпят като частни обвинители. 

Относно пострадалия, практиката отбелязва, че актът на причинените вреди сам по себе си не предоставя на пострадалия автоматично статут на страна в процеса. За да придобие такъв статут, той следва да бъде конституиран по надлежния законов ред. Когато е конституиран като граждански ищец, практиката го приема като акцесорна страна и допуснатият за разглеждане предявен граждански иск формулира адхезионност на процеса по отношение на него. 

Когато пострадалият поради непълнолетие или физически или психически недостатъци не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да предяви граждански иск в негова полза.

Възможностите на пострадалия за ефективна правна защита не са ограничени единствено до наказателното производство (съотв. до съдебната негова фаза), а могат пълноценно да бъдат реализирани и по общия исков ред – пред гражданския съд по реда на ГПК (реш. № 33/ 2022 г., ВКС). 

Пострадалият може да бъде и свидетел.

А обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство.

Права на пострадалия в досъдебното производство

В практиката на ЕСПЧ отдавна е утвърден стандартът, че жертвите на тежки престъпни посегателства против живота и личността им имат право на обективно, всестранно и пълно разследване и преследване на извършителя.

Пострадалият трябва да бъде уведомен за правата си едновременно с уведомяването, че е образувано досъдебно производство. Уведомяването за правата включва не само тяхното съобщаване, но и разясняване, когато това е необходимо с оглед личността на пострадалия – възраст, здравословно състояние, образование и т.н.

Обвиняемият и неговият защитник, пострадалият и неговият повереник се призовават за предявяването на разследването, ако са поискали това (но пострадалият не се призовава при т. нар. бързо производство). Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.

Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от шест месеца в останалите случаи, обвиняемият, пострадалият и ощетеното юридическо лице могат да направят искане за ускоряване на разследването. В тези срокове не се включва времето, през което делото е било в съда или е било спряно на основание чл. 25 НПК.

Събразно чл. 75, ал. 1 и следващи от НПК, в досъдебното производство пострадалият има следните права:

• да бъде уведомен за правата си в наказателното производство;
• да получи защита за своята сигурност и тази на близките си (но съгласно Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, пострадалият в това си процесуално качество няма право да бъде включен в програма за защита, такова право има само ако е конституиран и като свидетел или като частен обвинител или граждански ищец);
• да бъде информиран за хода на наказателното производство (това означава да бъде уведомяван за тези действия, които ще му осигурят възможност да знае самото развитие на процеса, за да осъществи и своето право на защита. Такова действие на първо място, е образуването на делото. Съществено процесуално нарушение ще е налице, ако пострадалият не е бил уведомен за образуваното досъдебно производство, както и за предявяването на разследването в тази фаза);
• да участва в производството съгласно установеното в този кодекс (това обхваща напр. участието на пострадалия при предявяване на разследването, присъствието му при извършване на действия по разследването, обжалването на постановленията на разследващия орган и на прокурора, искането за обезпечаване на бъдещия граждански иск);
• да прави искания, бележки и възражения (исканията, бележките и възраженията могат да се правят както устно, така и писмено, като за устните се съставя протокол, писмените се прилагат по делото);
• да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство;
• да има повереник, да бъде придружаван от лице, посочено от него;
• да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език;
• да прави искане за ускоряване на досъдебното производство в предвидените в този кодекс случаи. Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис. 

(2)  Органът, който образува досъдебното производство, уведомява незабавно пострадалия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната или електронен адрес. 

(3) Пострадалият упражнява правата си, ако изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес в страната за призоваване и уведомяване за хода на производството. При изрично съгласие на пострадалия, което може да бъде оттеглено по всяко време, призоваването и уведомяването може да се извърши и на посочен от него електронен адрес. 

(4) Пострадалият не може да бъде придружаван от лице, посочено от него, ако това противоречи на интересите на пострадалия или може да затрудни наказателното производство.

Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на пострадалия. Така и при спиране на наказателното производство прокурорът също изпраща препис от постановлението на пострадалия.

Първата предпоставка, лицето, претърпяло вреди да участва на досъдебното производство, е,

то да е образувано или да е започнало разследване в хипотезите, когато производството се счита за образувано с извършване на първото действие по разследването. Това означава, че лицето може да вземе участие преди още да е привлечен обвиняем.

Втората предпоставка е, вредите да са последица от престъпното деяние, по повод на което е образувано производството и което е предмет на разследване.

Третата предпоставка е, вредите да са пряка последица от престъпното деяние. Според някои съдебни решения на ВКС, само когато причинените вреди са елемент от състава на престъплението лицето, на което са причинени, ще може да се конституира като страна в процеса.

Четвъртата предпоставка – за лицето е необходимо да са настъпили реални вредни последици, като няма значение техният размер, стига да са действителни и сериозни. Когато вредата е причинена от няколко лица в съучастие, претенцията може да се насочи изцяло срещу един от неколцината съпричинители на вредата или срещу всички тях, или за частта от претенцията, за която всеки е отговорен с оглед на своя отделен принос.

Правата на ощетеното юридическо лице на досъдебната фаза са:

да бъде уведомено за отказа да се образува досъдебно производство; да обжалва този отказ; да поиска обезпечаване на бъдещия граждански иск, който ще предяви в съдебната фаза; да получи препис от постановлението за прекратяване на досъдебното производство и да го обжалва пред съда.

Мерки за защита на пострадалия

Според новелата на чл. 67, ал. 1 и следващи от НПК, по предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия: 

1. да доближава непосредствено пострадалия; 

2. да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс; 

3. да посещава определени населени места, райони или обекти, в които пострадалият пребивава или посещава. 

(2) Съдът уведомява пострадалия за възможността да бъде издадена Европейска заповед за защита. 

(3) Съдът разглежда незабавно предложението или молбата еднолично в открито заседание с изслушване на прокурора, обвиняемия и пострадалия. Определението на съда е окончателно. 

(4) Забраната отпада след приключване на делото с влязла в сила присъда или когато производството бъде прекратено на друго основание. 

(5) Пострадалият по всяко време може да поиска от съда отмяна на забраната. Съдът се произнася по реда на ал. 3. 

(6) В съдебното производство правомощията по ал. 3 и 5 се осъществяват от съда, който разглежда делото.

Когато обвиняемият наруши мярката по чл. 67 или забраната по чл. 68 НПК за напускане на пределите на Република България, му се взема мярка за неотклонение или определената мярка за неотклонение се изменя в по – тежка по реда, предвиден в този кодекс.

Допуснато е съществено процесуално нарушение:

когато пострадалите не са уведомени за насрочване на съдебното заседание; съдията – докладчик е насрочил съдебното заседание, но не е разяснил реда за упражняване правата на пострадалите свидетели; съдът не е разяснил на пострадалите за възможността да участват в съдебната фаза като страна по делото – частен обвинител или граждански ищец (реш. № 183/ 2011 г., ВКС).

В същия смисъл е и реш. № 531/ 2008 г. на ВКС, в което се казва, че като не е взел становище по искането на пострадалия за конституирането му като страна в съдебното производство – частен обвинител и граждански ищец, съдът, съществено е ограничил правата му, тъй като го е лишил от възможност за участие в съдебното производство и за даване на безусловно изискуемото се съгласие за решаване на делото със споразумение.

Ще е налице съществено нарушение на процесуалните правила и когато, както се посочи, пострадалият не е бил редовно призован за предявяване на разследването в досъдебната фаза, макар да е направил искане за това и да е посочил адрес за призоваване в страната; когато не му е била осигурена възможност или на неговия повереник да проучат материалите по делото, както и ако не е била осигурена възможност да направят искания, бележки и възражения или наблюдаващият прокурор не се е произнесъл по направените, или немотивирано е отказъл да ги уважи; на пострадалия не е била осигурена възможност за участие в производството на упълномощения от него повереник.

В съдебната фаза пък, в разпоредителното заседание се обсъжда и това, допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. И съответно съдът може да прекрати съдебното производство в случаите, когато на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права пострадалия или на неговите наследници.

При споразумение за решаване на делото в съдебната фаза,

правата на пострадалото лице са максимално гарантирани, защото такова може да бъде одобрено от съда, но само след съгласието на всички страни. В реш. № 901/ 2005 г. върховните касационни съдии приемат, че е допуснато съществено процесуално нарушение, когато е одобрено споразумение без участието на пострадалия, независимо че своевременно е подал молба да бъде конституиран като страна и същата е приложена по делото, а съдът не се е произнесъл по нея и е одобрил споразумение без неговото съгласие.

На още по – голямо основание е допуснато съществено процесуално нарушение и когато съдът не е дал предварително възможност на пострадалия да упражни правото си да участва като страна – не му е съобщил за насрочването на съдебното заседание, не са му разяснени правата, че може да прави искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец.

Освен това, определението на съда, с което е одобрено споразумението, се съобщава на пострадалия или неговите наследници с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.

В производството по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,

при неимуществени вреди на пострадалия, редът за защита е чрез предявяване на граждански иск за непозволено увреждане, предявен по реда на ГПК.

Гражданският иск

Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 и 2 от НПК, регламентира, че пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци. 

(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Граждански иск за лични неимуществени вреди могат да водят най – близките на пострадалия лица – напр. съпруг, възходящи и низходящи от първа степен, лицата, които живеят на фактически начала без сключен граждански брак. Този иск се предявява само когато в резултат на престъплението пострадалият е починал. А ако пострадалият е предявил този иск и в течение на наказателния процес почине, наследниците му могат да продължат иска.

При предявяване на граждански иск в наказателното производство не се заплаща държавна такса.

С ТР № 5/ 2006 г., ОСГК и ОСТК на ВКС приеха, че вземането възниква от деня на откриване на дееца и от същия момент то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгл. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в 5 – годишен давностен срок. А висящият съдебен процес е основание за спиране на погасителната давност. Но за спиране на давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес, а не само образувано наказателно производство във връзка със същото деяние.

Ако пък давностният срок изтича, докато наказателното производство все още се намира в досъдебната фаза, пострадалият трябва да предяви иска пред гражданския съд по реда на ГПК. От предявяване на исковата молба ще спре да тече погасителна давност за вземането. До приключването обаче на наказателното производство, гражданското дело трябва да се спре.

Мерки за обезпечаване на гражданския иск (чл. 73 НПК)

Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия, че има право да предяви в съдебното производство граждански иск за вредите, причинени от престъплението. По искане на пострадалия или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на бъдещ иск по реда на Гражданския процесуален кодекс. 

В съдебното производство по тези искания се произнася съдът, който разглежда делото.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Наказателно – процесуален кодекс;
• Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.