Жалбата до прокуратурата за извършено престъпление
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Сигналът до прокуратурата е основен инструмент за защита на правата на гражданите и за ангажиране на наказателна отговорност.
Досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи производство от общ характер се образува и по тъжба на пострадалия до прокурора.
Съгласно чл. 208 и следващи от Наказателно – процесуалния кодекс, законни поводи за започване на разследване са:
1. съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление;
2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване;
3. лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление;
4. непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.
В практиката често се използва терминът „жалба до прокуратурата“, но всъщност става въпрос за сигнал (съобщение) за извършено престъпление.
Съобщението за извършено престъпление трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда. Анонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване.
Съобщенията могат да бъдат устни или писмени.
Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за започване на разследване само ако са подписани. Те могат да бъдат изпратени и по електронен път, ако са подписани с квалифициран електронен подпис при спазване на изискванията на закона.
Няма изискване за посочване на правна квалификация на описаното в жалбата. Не е задължително и да се прилагат доказателства към жалбата.
Но подобаващо изготвеният сигнал има съществено значение, тъй като определя рамките на проверката, насочва събирането на доказателства и респективно увеличава вероятността за образуване на наказателно производство.
За устните съобщения се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от органа, който ги приема. Когато не владее български език, заявителят има право на превод на разбираем за него език на документа, който се съставя за получаването на подаденото съобщение.
Със съобщението лицето може да изрази съгласието си да бъде призовавано и да получава съобщения на посочен от него електронен адрес.
След постъпване на сигнала прокурорът извършва проверка.
Прокуратурата извършва проверки и по силата на чл. 145 от Закона за съдебната власт. Целта на предварителната проверка е събиране на достатъчно данни за извършено престъпление, без да се извършват следствени действия, без да се събират доказателства, като събраната информация няма процесуална стойност, а е необходимо отново да се събере и провери, но вече чрез способите в НПК. Предварителната проверка се разпорежда от прокурор и се извършва от органите на МВР.
В крайна сметка прокурорът постановява да се образува досъдебно производство или отказва образуването на такова
Отказ на прокурора да образува досъдебно производство
Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. Постановлението подлежи на обжалване пред по – горестоящата прокуратура.
Потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление („Тежко престъпление“ е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна), както и за престъпления по чл. 119 – 122, чл. 124, ал. 1, 2 и 4, чл. 126, ал. 1, чл. 127, ал. 4, чл. 131, 132, 133, 134 – 141, чл. 151, ал. 3 и 5, чл. 153, чл. 154а, чл. 155, ал. 1, чл. 162 – 165, чл. 167, ал. 1, чл. 169, чл. 169а, чл. 184 – 187, чл. 188, ал. 1 и 2, чл. 225в, чл. 282, чл. 283, чл. 304б, ал. 2, чл. 305а, чл. 307, чл. 331, ал. 3, чл. 335, чл. 343, 343а, чл. 349а, чл. 352, ал. 1, 2 и 4, чл. 353б, ал. 4, чл. 353в, ал. 4 и 5, чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 379, чл. 387 и чл. 419а от Наказателния кодекс подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд в 7 – дневен срок от получаване на преписа.
Пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението имат право на достъп до материалите от проверката.
Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по – късно от един месец от постъпването на материалите по преписката, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство с определение, което е окончателно. При отмяна на постановлението за отказ съдът връща преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Наказателно – процесуален кодекс.