Провеждането на „съкратено съдебно следствие“
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Регламентираната в чл. 369а – 374 от Наказателно – процесуалния кодекс диференцирана процедура е насочена към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателното производство.
Същността на института на съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция не се изразява преимуществено във възможността подсъдимият да получи по – леко наказание, а в това и да се облекчи процесът на доказване.
Съгласно чл. 369а и следващи от Наказателно – процесуалния кодекс, съкратено съдебно следствие в случаите по чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт.
Чл. 370. (1) Решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия.
(2) Съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията по тази глава.
(3) Когато подсъдимите са повече от един, съкратено съдебно следствие се допуска само ако условията по тази глава са налице за всички подсъдими.
(4) Съдът разпорежда предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица.
Чл. 371 При предварителното изслушване на страните:
1. подсъдимият и неговият защитник, заинтересованото юридическо лице, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство;
2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Чл. 372. (1) Съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се ползват при постановяване на присъдата.
(2) Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв.
(3) В случаите по чл. 371, т. 1 съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
(4) В случаите по чл. 371, т. 2, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Последици от предварителното изслушване на страните
Чл. 373. (1) В случаите по чл. 372, ал. 3 при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се прочитат по реда на чл. 283.
(2) В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс (който на свой ред гласи: (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
(2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години.
(3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс.
(4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 – 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по – благоприятен за дееца.
(5) Правилата по ал. 1 – 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 – 11).
(3) В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Чл. 374. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.
Когато подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти (чл. 371, т. 2 НПК)
Подсъдимият получава по – леко наказание, но след като е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, той доброволно се е отказал от процесуалната възможност да събира данни, които да бъдат в разрез с обвинителната теза и фактите събрани по делото и по този начин да променя същите чрез събиране на нови доказателства. Нещо повече, провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК не дава възможност изобщо на страните, напр. частното обвинение, да установяват нови факти, различни от тези, отразени в обвинителния акт или да изключват включени в него обстоятелства.
Това обаче предполага задълбочена дейност от изготвящия обвинителния акт прокурор при преценка на събраните на досъдебното производство доказателства, в каквато връзка се очаква стриктно изписване на дължимата въз основа на тях фактология, която е възможно да бъде призната от дееца.
Ако пък подсъдимият не е съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не следва да инициира провеждането на диференцираната процедура, а следва своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред.
След като веднъж подсъдимият е признал фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно чл. 371, т. 2 от НПК, неговата допустима процесуална защита остава в тези рамки. Той може в посочените предели да установява и противопоставя единствено правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. Подсъдимият не може да се позовава на факти различни от визираните в обвинителния акт и такива които са несъвместими с отразената в него фактология (реш. № 62/ 2020 г., ВКС).
В реш. № 417/ 2012 г. на ВКС, пише, че когато процесуалният закон говори за признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като предпоставка за разглеждане на делото по диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие, той има предвид съставомерните факти, фактите по престъплението. Само за тях съдът няма задължение да събира доказателства, тъй като те се считат за установени чрез самопризнанието на дееца, подкрепено от останалите събрани на досъдебното производство доказателства. Останалите обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102, т. 3 от НПК, които имат значение за отговорността на обвиняемия /подсъдимия/ – семейно, имуществено, здравословно състояние, могат да претърпят промяна след извършване на деянието и за тях съдът може да събира доказателства дори и когато делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК. Те могат да бъдат установявани с всички доказателствени средства, в това число и чрез обясненията на подсъдимия.
Съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване и за допускане на съкратено съдебно следствие, както постулира ОСНК на ВКС в ТР № 1/ 2009 г.
Но след като бъде избран този процесуален път първоинстанционният съд дължи да извърши проверка дали направеното самопризнание (осъществено чрез признаване на отразените в обвинителния акт факти) се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. В случаите когато те не установяват признатите факти, или е налице съмнение за доказаността им съдът е длъжен да откаже възможността производството да се развие по този ред и трябва да го разгледа по общия ред.
Така, за законосъобразното провеждане на съкратено съдебно следствие е необходимо да са осъществени няколко условия – подсъдимият чрез свободно волеизявление да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт; самопризнанието му да е съчетано със съгласието му да не се събират доказателства за признатите факти; самопризнанието да се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства.
Но посочената в диспозитива на обвинителния акт правна квалификация на признатите от подсъдимия факти и в частност на инкриминираното деяние, не отменя правомощието на съда да направи различни правни изводи от тези на прокурора, включително да постанови оправдателна присъда, когато са налице условията по чл. 304 от НПК – съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Това положение би било налице, ако напр. признатите фактически положения са подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателства, и правната оценка на тези факти сочи на липса на осъществен престъпен състав.
И щом процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК е законосъобразно проведена, страните не могат да оспорват пред въззивната инстанция (още по – малко пред касационната) приетите по делото факти. На въззивна проверка подлежи единствено правилността на преценката за наличието на съответствие между признанието по чл. 371, т. 2 от НПК и доказателствата, събрани на досъдебното производство.
Отказ на съда
В реш. № 102/ 2023 г. ВКС разяснява, че в определението, с което съдът отказва провеждането на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, не е необходимо да бъдат посочени конкретните обстоятелства, за които не са събрани доказателства, приобщените такива са противоречиви или недостатъчно, за да обосноват несъмнен и категоричен извод в подкрепа на обвинението. Такова задължение не може да бъде вменено на съда, тъй като то би изисквало предварително произнасяне по съществото на делото, което е недопустимо на този етап на наказателния процес. Достатъчно е най – общото посочване на причината за отказа, по начина по който е формулирана нормата на чл. 372, ал. 4 от НПК.
Даже и да е констатиран неправилен отказ да се проведе съкратено съдебно следствие, то това няма за последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане (реш. № 185/ 2019 г., ВКС).
Значение на самопризнанието
Съдебната практика, напр. отразена в реш. № 285/ 2025 г. на ВКС, е преценила, че признанието би се приемало като смекчаващо отговорността обстоятелство, ако то е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на деянието и извършителя още в хода на досъдебното производство, „а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи“. Съвсем друго е положението с формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт. В този случай, действително, съдът не следва да ги възприема допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, тъй като „благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК)“.
Характеристика и изисквания към самопризнанието
Разпоредбата на чл. 372, ал. 4 не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице.
„Направеното от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт при проведено съкратено съдебно следствие представлява едностранно изявление, което може да бъде оттеглено единствено преди да са настъпили предпоставените от него и предвидени в закона правни последици.
Недопустимо е провеждането на съкратено съдебно следствие, ако първостепенният съд констатира, че изявлението на подсъдимия не отразява неговата валидно формирана воля или сочи само на частично самопризнание. Същото се отнася и за случая, когато след запознаване с материалите по делото, съдът приеме, че събраните на досъдебното производство доказателства не подкрепят в достатъчна степен самопризнанието“ (все из ТР № 1/ 2009 г., ОСНК на ВКС).
Някои други аспекти
Преходът към особените правила на Глава двадесет и седма от НПК след започнало съдебно следствие по общия ред е несъвместим със законодателните идеи, вложени в диференцираната процедура (ТР № 1/ 2009 г., ОСНК на ВКС).
Принципно прокурорът може да възрази против провеждането на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което възражение обаче не обвързва съда, защото съгласно т. 4 от ТР № 1/ 2009 г. на ОСНК на ВКС: “необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК е надлежно приобщените и проверените гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти“.
При приложение на процедурата по чл. 371, т. 2 и сл. НПК всеки от решаващите съдилища е длъжен да се произнася в нейните рамки, в съответствие с предвидения регламент. Същото се отнася и за страните по делото, при очертаване на техните възражения (реш. № 4/ 2023 г., ВКС).
Ако търсите адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Наказателно – процесуален кодекс;
- Наказателен кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.