Уравнение с много неизвестни: „Фалитът на физическо лице“
„Облекчаване на почтения длъжник от репресивната задлъжнялост и позволяване да стартира свободен от задълженията и отговорностите, последица от бизнес несполуките“ – така дефинира Върховния съд на САЩ още през 1934 г., в решението си по делото Local Loan Co. v. Hunt, 292 U.S. 234, една от основните цели на Закона за несъстоятелността.
А в България, докато дълговата спирала продължава да се навива безконечно, посредством и най – различни „бирници“, темата за възможността физическо лице да бъде обявено във фалит, не губи своята актуалност.
Статуквото
Всъщност, намерения за промяната му имаше, но по една или друга причина, не се материализираха. Да отбележим, че сред предимствата на този вид фалит е, че длъжника не се сблъсква директно с кредитори, съдебни изпълнители и колектори (а може би и някъде тук е разковничето подобен закон да не е налице). Освен това, подобен нормативен акт би направил и кредиторите по – предпазливи и по – отговорни спрямо кредитополучателите. Така или иначе, у нас производство по несъстоятелност на физически лица не е предвидено, освен в качеството им на еднолични търговци.
В последните години дори бе представен и
законопроект
в тази насока. В него бе конкретизирано, че „ длъжникът трябва да обяви пред съда, че е свръхзадлъжнял и да декларира цялото си имущество и доходи, като по този начин ги предоставя на разположение на кредиторите за удоволетворяване на вземанията им. Предпоставките за допускане на защитата са: съотношението между активите и пасивите на длъжника безспорно да показва, че с осребряване на имуществото и с разумно очакваните доходи за следващите три години е невъзможно да бъдат погасени задълженията; длъжникът да е добросъвестен – да не е изпаднал в свръхзадлъжнялост в резултат на извършено от него умишлено престъпление, преднамерено, като е поел задължение без намерение да го изпълни или за да увреди кредитор, или е свръхзадлъжнял поради разсипничество. Кредиторите могат да поискат отмяна на решението за защита, ако длъжникът не е декларирал имущества и доходи, както и ако неправомерно се е разпоредил с такива имущества и доходи“.
Всъщност
процедурата по несъстоятелност
пролонгира (продължава) дори до 10 години, като напр. във Франция, или 5 г. във Финландия. Може да има ограничения след приключването й – за получаване на заем или за започване на нов бизнес, информацията за личен банкрут се съхранява в продължение на много години и т.н. Допълнение са скъпите разходи съпътстващи процедурата.
Румъния
В Румъния такъв закон е вече факт, от 31 декември. Става въпрос за Закон № 151/ 2015, макар влизането му в сила да е отложено за 1 август 2017 г. Съобразно него, несъстоятелността е състоянието, характеризиращо се с недостиг на парични средства, с които длъжника да обслужва дълговете си. Несъстоятелността се предполага, когато в 90 дневен срок от датата на падежа не е погасено задължението към един или повече кредитори. Сред причините, които могат да попречат на дадено лице да сезира Комисията по несъстоятелността (което е началната фаза) са съществуването на присъди за различни престъпления, подготовка на измамни действия или разточителство на имуществото си, провал относно усилията за намиране на работа, включително, ако отказва такава неоправдано и т.н.
Германия
От 1 януари 1999 г. влиза в сила Закона за несъстоятелността –„ Insolvenzordnung“, като през 2014 г. е обект на реформи. Така напр., физическите лица могат да бъдат освободени от дълговете си, които са налице и след приключване на производството по несъстоятелност, след изтичането на 3 години, вместо предходните 6 години. Необходимо е да са платили най – малко 35 на сто от дълговете и разходите. Впоследствие е въведенo и разсрочено плащане на съдебните разноски. А освобождаването от така нар. остатъчен дълг (§ 286 Insolvenzordnung) е поставено и в зависимост от различни простъпки на длъжниците – предоставяне на невярна или непълна информация и др. под.
Трансграничните производства по несъстоятелност
След доклад на Европейската комисия от 2012 г., в който се прави извода, че трябва да се повиши ефективността при воденето на трансграничните производства по несъстоятелност, вкл. на физическо лице, се стига до момента, че от 26.06.2017 г. ще се прилага Регламент (ЕС) 2015/ 848 относно производството по несъстоятелност (към момента е в сила Регламент (ЕО) № 1346/ 2000 на Съвета). Този непосредствено приложим нормативен акт ще обхване и производствата за погасяване на задължения или уреждане на дългове по отношение на потребители и на самостоятелно заети лица, например чрез намаляване на сумата, която да бъде изплатена от длъжника, или удължаване на определения на длъжника срок за плащане. Тъй като тези производства не водят непременно до назначаването на синдик, те ще се обхванат от този регламент, ако се извършват под контрола или надзора на съда (а детайлите би трябвало да намерят израз в бъдещ Закон за фалита на физическите лица).
“ Bankruptcy tourism“
А където законите за несъстоятелността са по – благоприятни, се практикува т. нар. “Bankruptcy tourism“. Този феномен е установен за първи път във Великобритания през 2009 г., когато е съобщено, че германски и австрийски граждани се преместват в Кент , за да се възползват от законите за несъстоятелността в Англия и Уелс.