pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Същността на Договора за ученичество по чл. 230 от Кодекса на труда е, че с този договор работодателят се задължава да обучи ученика в процеса на работата по определена професия или специалност, а ученикът – да я усвои. При този вид договор, за разлика от останалите договори за квалификация, уредени в Глава XI от КТ, обучението се извършва в процеса на работата, което означава, че за да се осъществи то, е необходимо ученикът да престира своята работна сила за изпълнението на определена трудова функция.

Задължението за предоставяне на работната сила, включено в съдържанието на договора за ученичество, го характеризира като трудов договор. По своята правна същност това е трудов договор, защото освен задължението за престиране на работната сила, съдържа и останалите съществени и необходими елементи на този договор – уговорки относно характера, мястото и времетраенето на обучението, договореното трудово възнаграждение и други. Обучението е една клауза в съдържанието на договора за ученичество, която му придава известна специфика, но не го лишава от основната му юридическа характеристика на трудов договор.

Поради формалния характер на трудовите правоотношения, трудовият договор се сключва в писмена форма.

Конкретните елементи от съдържанието на договора по чл. 230 КТ се определят свободно от страните по него съобразно чл. 9 ЗЗД (страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави).

Свободата на страните за договаряне е ограничена само за времетраенето на обучението – до 6 месеца, за срока, за който работникът/ служителят се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението – до 3 години, и за размера на трудовото възнаграждение, което не може да бъде по – малко от 90% от минималната работна заплата. 

Разпоредбата на чл. 233 КТ предвижда приложимост на трудовото законодателство за отношенията между страните по трудовия договор с условие за обучение по време на работа, т.е. предвидено е приравняване на правата и задълженията им по време на действието на този договор с тези по трудови договори, възникнали на друго основание. 

Законовата регламентация

Съгласно чл. 230, ал. 1 и следващи от Кодекса на труда, с трудовия договор за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят – да я усвои. Такъв договор с един и същ работник или служител в едно и също предприятие за обучение по същата професия може да се сключва само веднъж, освен в случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение. 

(2) С договора се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение, както и други въпроси, свързани с осъществяване на обучението. Времетраенето на обучението не може да бъде повече от 6 месеца, освен в случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение в които времетраенето се определя съгласно съответните учебни планове. 

(3) Трудовият договор за обучение за учениците в случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение) се сключва по реда на глава петнадесета, раздел I. 

(4) С договора страните определят и срока, през който работникът или служителят се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението, а работодателят – да му осигури работа съобразно придобитата квалификация. Този срок не може да бъде по – дълъг от 3 години. 

(5) През време на обучението работникът или служителят получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по – малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. 

(6) По време на обучението чрез работа учениците в дуалната система на обучение получават възнаграждение в размер: за ХI клас – не по-малко от два пъти, а за ХII клас – не по-малко от три пъти максималния размер на месечната стипендия, определена по реда на чл. 171, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Завършване на обучението 

Според новелата на чл. 231, ал. 1 и следващи от КТ, резултатът от обучението по договора по чл. 230, ал. 1 се установява чрез изпит на работника или служителя, който се провежда при условия и по ред, определени от работодателя. При обучение за придобиване на професионална квалификация изпитът се провежда при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение. 

(2) При успешно полагане на изпита на работника или служителя се издава документ, който удостоверява придобитите знания и умения. При обучение за придобиване на професионална квалификация резултатите от обучението се удостоверяват при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение. 

(3) При завършване на обучението работникът или служителят има право на платен отпуск за подготовка и явяване на изпит в размер, уговорен с работодателя, но не по – малко от 5 работни дни. При повторно явяване на изпит работникът или служителят има право на неплатен отпуск в размер 5 работни дни, който се признава за трудов стаж.

Задължения за работа и отговорност за неизпълнение на трудовия договор за обучение по време на работа 

Съобразно чл. 232, ал. 1 и следващи от КТ, след успешно завършване на обучението, съгласно договора по чл. 230, ал. 1, с изключение на случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение, работодателят е длъжен да приеме работника или служителя на работа съобразно придобитата професионална квалификация, а работникът или служителят – да постъпи на работа и да работи в уговорения срок. 

(2) Ако работодателят не осигури на работника или служителя, завършил успешно обучението, работа съобразно придобитата квалификация, той му дължи брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност за времето, през което не му е осигурил такава работа, но за не повече от 6 месеца, доколкото не е уговорено друго. 

(3) Ако работникът или служителят по неуважителни причини не завърши обучението или след като го е завършил, не постъпи на осигурената му от работодателя работа, или я напусне преди определения срок, дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението в размер, уговорен от страните, но не повече от шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност. 

(4) Разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 не се прилагат при договори по чл. 230, ал. 1, сключени за обучение чрез работа (дуална система на обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение. При виновно неизпълнение на задълженията, доколкото не е уговорено друго, неизправната страна отговаря съгласно действащото законодателство.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по трудово право, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Кодекс на труда.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).