pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 11, ал. 1 и следващи от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, лицата по чл. 10 (бившите собственици на земеделски земи и техните наследници, чиито земи са били отнети, включени в ТКЗС/ ДЗС, одържавени или по друг начин неправомерно иззети; собственици на залесени или самозалесили се земеделски земи, включително определени земи, включени в Държавния горски фонд; собственици на дворни места в заличени или изоставени населени места, стопанисвани като земеделски земи и др.) подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила. 

(2) Лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Писмени декларации и/ или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. По делото се призовава общината по местонахождението на имота. Въз основа на постановеното решение общинската служба по земеделие при спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се възстановява собствеността. 

(3) Когато съдебното решение е представено в общинската служба по земеделие след обнародването в „Държавен вестник“ на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл. 10б.

А в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 и следващи от ЗСПЗЗ, е регламентирано, че заявлението по предходния член се отправя до съответната общинска служба по земеделие. То съдържа описание на имота и доказателства за правото на собственост. 

(2) Правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби – декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. 

(6) Ако заявената земя надвишава наличната в землището при образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства и други селскостопански организации, министърът на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството може да спре земеразделянето за уточняване размера на земята на всеки от заявителите, както и да разпореди на общинската служба по земеделие да отмени постановени решения. В тези случаи подалите неверни заявления и декларации носят и имуществена отговорност за причинените вреди. 

(7) Придобивната давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ, не се прекъсва с включването на земите в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Това не е основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения.

С оглед целта на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в исковото производство са допустими всички писмени доказателства, които са допустими и пред органа на поземлена собственост.

Такова доказателство е всеки писмен документ, който не е съставен с оглед нуждите на исковия процес, независимо дали се касае до деклариране на имоти с оглед задължението за заплащане на поземлен данък или вписването им в емлячния регистър или възпроизвеждащ съдържанието на такъв документ, каквито са самите емлячни регистри и данъчни картони, както и документи, създадени от трети лица с оглед нуждите им или в изпълнение на законово задължение, какъвто е картата на воден синдикат, след като в него достатъчно ясно е отразено, че се касае за право на собственост върху конкретен имот, който е достатъчно индивидуализиран по площ и местонахождение (реш. № 114/ 2012 г., ВКС).  

Всяко едно от изброените изрично в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ писмени доказателства включва или изявление на собственика, отразено в съответния регистър, или изявление на държавен орган, сочещи определено лице като собственик на имот. 

Емлячните регистри

Законът допуска доказването на правото на собственост чрез извлечения от емлячните регистри (т.е. чрез отбелязване, удостоверяващо факта на деклариране на имота и записването му на името на определено лице независимо от момента на придобиване на собствеността и основанието за това), без да е необходимо да бъдат представяни и други доказателства относно придобивното основание.

Поради това решение на Общинска служба по земеделие за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя, издадено въз основа на извлечение от емлячен регистър, е материалноправно законосъобразно и като такова легитимира лицата, в чиято полза е постановено това решение, като собственици на земеделската земя, посочена в решението и има действието на констативен нотариален акт за собственост. Поради това, ако трето лице оспорва обективираните в това решение права, в негова тежест е да докаже, че притежава права, изключващи тези на лицето, в чиято полза е постановено решението.   

В реш. № 20/ 2013 г., състав на ВКС приема, че писмените договори не представляват писмени доказателства, които по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ да удостоверяват /пък макар и косвено/ придобиване право на собственост върху недвижими имоти, ако имотите не са били декларирани от наследодателя и съответно вписани в емлячния /данъчен/ регистър.  

Други доказателствени средства според съдебната практика

В чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено, че правото на собственост върху земеделски земи може да бъде установявано в производството по възстановяване на собствеността и с други писмени доказателства. С това законодателят е въвел по – облекчен и либерален режим при установяване на собствеността в процеса на възстановяване на земеделските земи.  

Следователно годни писмени доказателства за установяване принадлежността на правото на собственост са всички, които удостоверяват осъществяването на определен придобивен способ и такива, които не съдържат данни за конкретния придобивен способ, на основание на който наследодателят е придобил правото на собственост, но с оглед нуждите на производството по възстановяване на собствеността създават основателно предположение относно лицето, което е притежавало правото на собственост върху имота към момента на съставянето им.   

С други думи, за нуждите на исковото производство доказването на притежанието на правото на собственост може да бъде проведено успешно не само с писмени доказателства, които пряко доказват придобитото право на собственост, но и с такива, които косвено свидетелстват за този факт.  

Към документите, които съставляват индиция за наличие на собственически права върху земеделски имоти, следва да се причислят и кадастралните планове, и комасационните планове и имотните ведомости към тях (реш. № 465/ 2011 г., ВКС).  

В категорията писмени доказателства следва да се включат освен примерно изброените в чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ и препис извлечение от данъчния регистър за открита партида на непокрити имоти на името на бившия собственик или на наследниците му, подлежащи на поземлен данък за различен период от време – предшестващ и към момента на образуване на ТКЗС (ibid.). 

Протокол за отчуждени и причислени земи към ДПФ, притежавани от наследодателя, е годно писмено доказателство по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с което се доказва правото на собственост върху земеделски имот в полза на лицето, от което е бил обобществен (реш. № 446/ 2011 г., ВКС).   

Годно писмено доказателство, установяващо право на собственост към минал момент – към обобществяването на земеделския имот, е и декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти на името на наследодателя на ищеца, в които се съдържат данни за съответния имот (ibid.).   

Съставената на база на декларациите на собствениците данъчна книга е допустимо доказателство по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Без значение е, че декларирането и записването в данъчните книги не е непосредствено преди образуването на ТКЗС, тъй като собственикът няма задължение във всеки един момент да удостоверява това си качество (реш. № 756/ 2011 г., ВКС).   

Във всички случаи обаче собствеността не може да бъде установявана със свидетели (реш. № 155/ 2010 г., ВКС).  

Възможността правото на собственост върху земеделски имот да бъде придобито по давност

Съгласно чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, придобивната давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ, не се прекъсва с включването на земите в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Това не е основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения.

В практиката на ВКС е разяснено, че разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ е наложена в процеса по прилагането на закона, свързана с невъзможността на фактическите притежатели на земята да удостоверят с надлежно оформени актове, придобиването на собствеността, тъй като във времето преди 1945 – 50 г. сделките със земеделски имоти не винаги са били извършвани по нотариален ред, а и с частни договори. Така е съобразена съществуващата житейска практика от онези години и общите правни принципи за справедливост и недопустимост на неоснователното обогатяване, които са несъвместими с възможността да се дерогират фактически извършени разпореждания със земята, само защото те не са нотариално удостоверени. 

Нормата [чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ] признава възможността правото на собственост върху земеделски имот да бъде придобито по давност чрез владение, осъществявано въз основа на писмен акт с начален момент, предхождащ кооперирането на земеделските земи. С нея се придава правно значение на владение, което се основава на издаден от собственика документ, съдържащ формулирана воля за разпореждане с имота в полза на владелеца, макар и не в законоустановената форма. В такива случаи по разпореждане на закона давността не се счита прекъсната с кооперирането на земята, независимо от заличаването на границите на отделните имоти, като ЗСПЗЗ зачита както писмено обективираното основание за владение на имота, така и последвалото владение, макар то да не е било върху конкретния имот, а общо в рамките на блоковете на ТКЗС и признава необходимият давностен срок за изтекъл в полза на така установилото владение лице, пише в реш. № 678/ 2024 г., ВКС.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Закон за собствеността и ползването на земеделските земи;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).