pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Конституцията на Р. България предвижда, че „лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото“ (чл. 51, ал. 3). По отношение на лицата с психически увреждания особената защита включва и предпазването на тези лица от извършването на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси. Важен елемент от тази защита е институтът на поставянето под запрещение.

Този институт има за цел да защити както обществото, така и самите лица, които са поставени под запрещение.   

В ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС се казва, че поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице, при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и за своите работи.  

Съгласно чл. 5, ал. 1 и следващи от Закона за лицата и семейството, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. 

(2) Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. 

(3) За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2 (при пълно запрещение вместо запретените и от тяхно име правни действия извършват техните настойници), а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4, ал. 2 (при ограничено запрещение, лицата, поставени под такова запрещение, извършват правни действия със съгласието на своите попечители, могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да се разпореждат с това, което са придобили със своя труд).

В случаите на пълно запрещение настойникът взема всички решения относно пълнолетното лице, докато в случаите на ограничено запрещение пълнолетното лице има право да взема решения от свое име, но само, когато става въпрос за съвсем елементарни решения от текущо естество. При всички останали решения настойникът на лицето, поставено под ограничено запрещение, има право да решава, като предостави или откаже съгласието си. По този начин лицето, поставено под ограничено запрещение, е възпрепятствано да взема каквито и да било решения от свое име, тъй като настойникът може винаги да наложи вето върху решения, които пълнолетното лице желае да вземе (реш. № 31/ 2020 г., ВКС).  

Освен това, едно лице не може да бъде попечител и едновременно пълномощник на ограничено запретено лице. 

Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС за поставяне на едно лице под запрещение е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (медицински критерий) и невъзможността на болния поради тези страдания да се грижи за своите работи (юридически критерий). Следва и двата критерия да са налице, за да се постави едно лице под запрещение. Това е така, защото основанието за поставянето под запрещение не е душевната болест или слабоумието сами по себе си, а невъзможността страдащият от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи, както се приема в реш. № 604/ 2025 г. на Върховен касационен съд. 

Произнасянето на съда на практика включва не само оценка на тежестта на психическото увреждане, но и прогноза за неговата продължителност във времето.

Медицинско състояние на лицето

Слабоумието е умствена недоразвитост от раждането, като идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения, а душевната болест (психопатия) е страдание на умствено развито лице, което обаче има за последица такова разстройство на съзнанието, което сочи на промяна на личността и обуславя неадекватно поведение.

Тоест, душевната болест сама по себе си не е достатъчно основание да се постави човек под пълно запрещение (опр. № 862/ 2012 г., ВКС). Както се посочи, необходимо е да е налице и невъзможноста на болния поради тези страдания да се грижи за своите работи.

Едно лице може да се грижи за своите работи, когато е в състояние да разбира предписанията на правните норми, да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда, да преценява последиците от постъпките си. Грижата за своите работи включва и отношението към обществото, способността за съобразяване с установения в него ред, възможността за вземане на адекватни решения.

Затова и дементното състояние следва да е такова, което да води до извод за изразено слабоумие, което да е пречка да се ръководят постъпките от страна на болното лице. Следователно не всяка деменция, вкл. възрастово и/ или съдово обусловената, осъществяват кумулативно изискуемите горепосочени медицински и юридически критерии за поставяне на пълнолетно лице под запрещение (реш. № 604/ 2025 г., ВКС).

По делата за поставяне под запрещение вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид, да определи степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси.

Но въпреки наличието на медицинския критерий съдът не е обвързан от задължението да назначи напр. съдебнопсихиатрична експертиза. Той е длъжен единствено да проведе разпит на лицето, чието запрещение се иска, и само ако това се окаже недостатъчно, да премине към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица.

Съдебното производство

Запрещението се постановява само по съдебен ред и с решение на съда.

Съгласно чл. 336, ал. 1 и следващи от Гражданския процесуален кодекс, поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.

(2) В производствата по ал. 1 участието на прокурора е задължително.

Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако се налага, се довежда принудително. Когато лицето е в лечебно заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.

Тоест, ако лицето се намира в болница и здравословното му състояние не позволява да бъде разпитано лично, съдът след като събере сведение за състоянието му от управителя на болничното заведение, трябва да отиде на място, за да добие лични впечатления.  

Ако след разпита съдът прецени за необходимо, назначава на лицето временен попечител, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси.

Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки (чл. 338 ГПК). Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица.

След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество или попечителство.

Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение.

Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените от него разноски във връзка с делото.

Освен това, по иск за поставяне под запрещение не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска.

Отмяната на запрещението може да бъде поискана от съпруга, от близки роднини, от прокурора, от всеки, който има правен интерес от това, както и от органа по настойничество и по попечителство или от настойника, както и самостоятелно от поставения под ограничено запрещение, регламентира чл. 340, ал. 2 от ГПК.

Законът задължава кмета на общината в интерес на лицето да назначи настойнически съвет измежду роднините и близките на поставеното под пълно запрещение лице (чл. 156 от Семейния кодекс).

Предвидени са и случаи, в които настойничеството се поема по право от съпруга (съпругата) или родителите на поставения под пълно запрещение.

Според новелата на чл. 173, ал. 3 и следващи от СК, настойник на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от тях.

(4) В случаите по ал. 1 – 3 не се назначава настойнически съвет или попечител и заместник – попечител и не се образуват настойнически дела.

(5) Органът по настойничеството и по попечителството освобождава настойника или попечителя по ал. 3, когато интересите на поставения под запрещение изискват това. В тези случаи се назначава настойнически съвет или попечител и заместник – попечител по общия ред.

Последици от поставянето под запрещение

Държавата има задължение да полага особена грижа за лицата, които са поставени под пълно запрещение. Тя е длъжна да осигурява минимално ограничаване на правото им да се придвижват свободно в пространството, като същевременно полага всички грижи в рамките на разумното, съобразно спецификата на всеки индивид, за да предотврати рисковете за здравето и живота на поставените под пълно запрещение. Ако в резултат от неполагането на такива грижи, които в конкретния случай са били необходими и които са могли да бъдат предоставени, настъпят вреди за здравето или живота на поставено под пълно запрещение лице, държавата носи гражданска отговорност, аргументира се ВКС в реш. № 62/ 2022 г.).   

И в практиката си по приложение на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен напр. в случай на законосъобразно лишаване от свобода на душевноболни лица), Европейският съд по правата на човека застъпва позицията за минимално ограничаване на психично болните хора да се придвижват свободно в пространството. В същото време съдът подчертава, че за тези лица все пак трябва да се полагат необходимите грижи, за да се предотвратят рисковете за здравето и живота им.   

За ограничено запретеният няма ограничение да се грижи за своите деца и да упражнява родителски права по отношение на тях. Ако има възможност да се грижи за свои деца, няма пречка да може да осинови дете и да се грижи за него (реш. № 58/ 1989 г., ВС). 

Промяна на формата на запрещение

Ако здравословното състояние на едно лице, което е поставено под запрещение, се влоши, то това е основание за последваща промяна на вида на запрещението. 

В опр. № 744/ 2013 г. на ВКС, пише, че съдът, който разглежда дело за промяна на формата на запрещение, трябва да изложи съображения и относно действителността на евентуално извършени от запретения правни действия.  

Другата гледна точка

Въпреки че съдебното решение се основава и на оценка за продължителността на психическото увреждане, липсва механизъм за периодична преоценка на това състояние и оттам – възможност за възстановяване на правата на недееспособния, ако в резултат от осъществено лечение или поради други обстоятелства са настъпили положителни промени в неговото психическо състояние, които не оправдават подобно ограничение (реш. № 12/ 2014 г. на Конституционния съд на Р. България).

Може да се каже, че действащата законодателна уредба не отчита в пълна степен изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания, ограниченията за тези лица да бъдат пропорционални на състоянието им, да се прилагат за възможно най – кратък срок и да подлежат на редовно преразглеждане от независим орган.

Да отбележим все пак, че националното ни законодателство предвижда някакво ефективно правно средство за защита на правата на поставените под запрещение лица, като те напр. могат да претендират обезщетение от Органа по настойничеството и попечителството за вреди от неупражнен надзор над дейността на настойника – чрез искове по чл. 49 ЗЗД (този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа).   

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Закон за лицата и семейството;
• Граждански процесуален кодекс;
• Семеен кодекс;
• Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи;
• Конституция на Р. България;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).