Съдебната експертиза
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.
Съгласно пар. 1, т. 1 и 4 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-1/ 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, „Вещо лице“ е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, който е назначен при условията на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт. А „Експертиза“ е процесуално регламентирана дейност, извършвана по искане на компетентния орган от лица, които притежават специални знания и умения за изследване на определени обекти или други обстоятелства, свързани с изясняването на определени обстоятелства.
Законът не съдържа дефиниция за “специални знания”. Но специални знания могат да бъдат тези знания, получени в резултат на специална професионална подготовка позволяваща решаването на въпроси при изследването и разглеждането на делото. Под специални знания следва да се имат предвид тези знания, които са извън професионалната компетентност на съда или разследващия орган.
Основната задача на експертното заключение е да даде отговор на поставените задачи от разследващия орган или съда. Предметът на експертното заключение се ограничава в рамките на поставените му от органа въпроси, на които следва да отговори.
Всички държавни органи, юридически лица и граждани, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачите на експертизата. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Отстраняване на вещо лице
Съгласно чл. 196, ал. 1 и следващи от ГПК, разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица.
(2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1.
(3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му.
(4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице.
А съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ГПК, не може да участва като съдия по делото лице:
1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;
2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;
4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото;
5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото;
6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Законът не посочва краен срок, в който може да бъде направен отвод на вещото лице, но разрешението на този въпрос е свързано с момента на узнаване на обстоятелствата, които представляват основание за отвод на това лице. Така, отстраняване може да поиска всяка от страните, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване.
Възлагане на експертиза и освобождаване на вещото лице
Чл. 197. (1) В определението, с което съдът назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице, името, образованието и специалността на вещото лице.
(2) Съдът дава на вещото лице подходящ срок за изготвяне на заключението. Вещото лице уведомява съда, когато не може да изготви заключението в определения срок, и посочва какъв срок му е необходим.
Чл. 198. Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина, при условията на чл. 166 или когато не е изготвило своевременно заключението.
Представяне на заключението
Чл. 199. Вещото лице е длъжно да представи заключението най – малко една седмица преди съдебното заседание.
Изискването за представяне на заключението в писмена форма в определен от закона срок преди заседанието, в което заключението следва да се изслуша, е свързано с гарантиране възможността на страните да се запознаят със заключението, да изразят становище по него и да реализират процесуалните възможности по чл. 199 и следващи от ГПК.
Заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано, като експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи.
Изслушване на вещото лице и назначаване на допълнително и повторно заключение
Чл. 200. (1) Съдът напомня на вещото лице отговорността му за даване на невярно заключение.
(2) Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението.
(3) При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването.
Чл. 201. Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.
Страните могат да задават въпроси на вещото лице за изясняване на заключението и да оспорят същото, като мотивират възраженията и исканията си. Но не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Заключението например е непълно, когато не е отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса.
Освен това, заключението на вещото лице не може да бъде оспорено досежно неговата автентичност, а само относно истинността на съдържащите се в него констатации за релевантни за спора факти.
Дадените устни разяснения на вещото лице при излагането на заключението в открито съдебно заседание представляват част от заключението на експерта и съдът е длъжен да ги вземе предвид наред с писменото заключение при обсъждането му (реш. № 194/ 2024 г., ВКС).
Поставянето на задачи на вещото лице, за които не са необходими специални знания, и които по своята същност представляват правен въпрос, на който трябва да отговори съда, е нарушение на правилото на чл. 195, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. За да е налице обаче основание за отмяна на обжалваното съдебно решение на основание допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необходимо то да е съществено, т.е. да е могло да се отрази върху правилността на решението. В случая съдът почти изцяло е възприел заключението на вещото лице с направените в него правни изводи, без да изложи собствени аргументи защо споделя същите, поради което нарушението се е отразило на правилността на решението (реш. № 8403/ 2023 г., ВАС).
Оценка на заключението
Чл. 202. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
Експертизата няма за цел да дава правни заключения, същите се извършват само от съда (реш. № 7865/ 2023 г., ВАС).
В реш. № 48/ 2020 г., ВКС приема, че вещото лице трябва да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства, но не и на база на странични данни или предположения.
Съдът не е длъжен да възприеме заключението на експерта дори и когато страните не са направили възражение срещу него. При всички случаи той трябва да обсъди заключението заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви обосноваващи преценката му за годността на експертното становище независимо дали го приема или не.
Налице е трайно установена практика на ВКС, според която като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а следва да бъде преценена от съда във връзка с другите събрани по делото доказателства и с оглед нейната пълнота, яснота и обоснованост (реш. № 720/ 2024 г., ВКС).
Разногласие между вещи лица
Чл. 203. При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица.
В наказателните производства
експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:
1. причината на смъртта;
2. характера на телесната повреда;
3. вменяемостта на обвиняемия;
4. способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях;
5. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях;
6. възрастта на обвиняемия.
В чл. 154, ал. 1 и 2 от Наказателно – процесуалния кодекс, е регламентирано, че експертното заключение не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство. Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира.
Експертиза във въззивната фаза
Въззивният съд е задължен да допусне повторна или тройна експертиза и да формулира задачата й, при въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на нормата на чл. 200, ал. 3 ГПК при своевременно оспорване на първоначалната единична екпертиза пред първоинстанционния съд, в резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа страна, или са необосновани фактическите изводи в първоинстанционното решение (реш. № 252/ 2023 г., ВКС).
Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на [експертиза], включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт” (реш. № 158/ 2020 г., ВКС).
Етичните правила за поведение на вещото лице
Съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-1/ 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, вещото лице не може да приема каквито и да са подаръци, услуги, ангажиране по други дела, ангажиране за работа, услуги или консултации от страна по делото или нейни представители до приключване на делото. Към всяка експертиза вещото лице представя декларация, че не е в конфликт на интереси във връзка с изготвянето й.
И Закона за съдебната власт в чл. 397 предвижда, че не може да се назначи за извършване на експертиза вещо лице или за преводач, лице, което е заинтересовано от изхода на производството или има с някоя от страните по делото отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.
А според новелата на чл. 7, ал. 1 от Етичните правила за вещите лица и експертите, при изпълнение на поставените им задачи, вещите лица не допускат създаването на отношения и излагането на становища, които биха породили съмнения в тяхната безпристрастност.
Частната експертиза
би могла да се ползва като доказателствено средство само с изричното съгласие на всяка от страните, на каквото съгласие не би могло да се приравни липсата на изричното й оспорване от страната, на която се противопоставя. Дори и при съгласие на страните, обаче, с оглед избягване на симулативност в процеса, съдът и в съответствие с чл. 202 от ГПК би могъл да откаже да я цени, в този смисъл е реш. № 48/ 2020 г., ВКС.
При нужда от правен съвет или процесуално представителство, можете да се свържете с мен за компетентно съдействие!
Използвани източници:
- Граждански процесуален кодекс;
- Наредба № Н-1/ 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица;
- Наказателно – процесуален кодекс;
- Закон за съдебната власт;
- Етични правила за вещите лица и експертите;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;
- Практика на ВАС – https://sac.justice.bg/pages/bg/sac%20practic%D0%B5.