pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и в гр. София
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Европейската заповед за арест (ЕЗА) е инструмент за съдебно сътрудничество между държавите членки на Европейския съюз.

Европейската заповед за арест е акт, издаден от компетентните органи на държава – членка на Европейския съюз, за задържане и предаване от друга държава членка на търсено лице с цел провеждане на наказателно преследване или изпълнение на наказание лишаване от свобода, или на мярка, изискваща задържането му.

ЕЗА трябва да отговаря по форма и съдържание на изискванията закрепени в чл. 37 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест – писмена форма и да съдържа данни относно: самоличност и гражданство на исканото лице; наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган; влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг влязъл в сила съдебен акт със същите правни последици; характер и правна квалификация на престъплението; обстоятелства, при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото лице; наложено наказание, ако има влязла в сила присъда, или вид и размер на наказанието, което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършеното престъпление; други последици от престъплението. Европейска заповед за арест, изпратена до български орган, се придружава с превод на български език.

Основания, при които може да се откаже изпълнение на Европейска заповед за арест 

Съгласно чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗЕЕЗА, окръжният съд може да откаже изпълнение на Европейска заповед за арест, когато: 

1. преди получаването на заповедта за престъплението, за което е издадена, лицето е привлечено като обвиняем или е подсъдим в Република България; 

Тук е необходимо да се установи връзката между деянието, предмет на българското производство, и това, за което се иска предаването. Самото наличие на друго наказателно производство срещу същото лице не е достатъчно, ако то се отнася до различно престъпление.

1а. наказателното производство за престъплението, за което е издадена заповедта, е прекратено в Република България преди получаването й; 

За разлика от предходната хипотеза, тук става въпрос за вече прекратено, а не за висящо производство. От значение е да се установи дали прекратяването действително се отнася до деянието, за което се иска предаването, както и кога е постановен съответният акт.

2. давностният срок за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието е изтекъл съгласно българското законодателство и престъплението е подсъдно на българския съд; 

Релевантна е давността по българското законодателство, а не тази на издаващата държава.

3. е уведомен, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, или присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено; 

Това, че присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която лицето е осъдено, се отнася до случаите, когато лицето е осъдено в държава извън Европейския съюз за същото престъпление, но наложеното наказание вече не може да бъде изпълнено съгласно законодателството на тази държава, напр. това може да е последица от изтичане на давността за изпълнение на наказанието, амнистия или опрощаване на неизтърпяната част от него. Не е достатъчно наказанието просто да не е изтърпяно — необходимо е изпълнението му да е юридически невъзможно съгласно приложимото право.

4. исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Република България, или е български гражданин и е осъдено за деяние, което съставлява престъпление по българския закон, и българският съд приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава членка, като в тези случаи се прилага чл. 29, ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода; 

5. престъплението е извършено изцяло или частично на територията на Република България, или е извършено извън територията на издаващата държава членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за такова престъпление, извършено извън територията на Република България;

Съобразно диспозитива на Решение от 12.02.2026 г. по дело С-712/2025 г. PPU /Растошев/, на Съда на ЕС, чл. 4, пар. 7, буква „а“ от Рамковото решение 2002/584/ПВР трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съдебна практика на държава членка, съгласно която фактът, че престъплението, за което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, е извършено изцяло или частично на територията на изпълняващата държава членка, е достатъчен за постановяването на отказ за изпълнение на тази заповед.

Съобразно мотивите на същото решение /пар. 47/, при преценката си изпълняващият съдебен орган трябва да взема предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, като вида и характеристиките на разглежданото престъпление, и в частност, ако случаят е такъв, международното му измерение или факта на извършването му в рамките на международна престъпна организация, мястото на настъпване на причинените с престъплението вреди, местонахождението на пострадалите лица, достъпността и близостта на доказателствата и свидетелите, както и етапа, до който е достигнало наказателното производство в издаващата държава членка, а в съответните случаи — и в изпълняващата държава членка.

6. не е налице двойна наказуемост, освен в случаите, предвидени в чл. 36, ал. 2 и 3. 

Двойната наказуемост предполага деянието, за което е издадена Европейската заповед за арест, да съставлява престъпление както по законодателството на издаващата държава членка, така и по българското наказателно право.

При тази проверка не се изисква идентичност на правната квалификация или на съставите на престъпленията в двете държави. От значение е дали фактическите обстоятелства, описани в ЕЗА, биха съставлявали престъпление по българския закон, ако деянието беше извършено на територията на Република България.

Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЕЕЗА, съдът може да откаже предаването, когато деянието не е включено в списъка по ал. 3 на същия член и не съставлява престъпление по българското законодателство. В тази хипотеза липсата на двойна наказуемост представлява факултативно основание за отказ от изпълнение на ЕЗА.

Проверката за двойна наказуемост обаче не се изисква за престъпленията, изброени в чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА, при условие че са изпълнени предвидените в закона изисквания относно наказуемостта им в издаващата държава. Сред тези престъпления са участието в организирана престъпна група, тероризмът, трафикът на хора, сексуалната експлоатация на деца, незаконният трафик на наркотици, корупцията, убийството, тежката телесна повреда, изнасилването, палежът и други изрично изброени деяния.

Следователно предаването не може да бъде отказано единствено поради липса на двойна наказуемост, когато деянието попада в приложното поле на изключението по чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА и са изпълнени законовите условия за прилагането му.

(2) Окръжният съд може да откаже изпълнение и на Европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, постановени при съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, освен ако Европейската заповед за арест изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните условия: 

1. лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви; 

2. след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда за защита по време на делото и такава защита действително е оказана; 

3. след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок; 

4. решението не е било връчено лично, но това ще бъде извършено незабавно след предаването на лицето, като то ще бъде изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, както и за срока, в който може да поиска обжалване или ново разглеждане.

Тази алинея 2 урежда възможността за отказ при ЕЗА, издадена за изпълнение на наказание, постановено в съдебен процес, на който лицето не се е явило лично.

При преценката трябва да се установи не просто дали лицето е присъствало физически на съдебния процес, а дали са били спазени приложимите гаранции за защита и дали лицето е разполагало с действителна възможност да оспори осъждането при условията, предвидени в закона.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).