pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и в гр. София
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Новата правна уредба в Гражданския процесуален кодекс за първи път създава специален механизъм за защита срещу съдебни производства, използвани като средство за възпиране на публичното участие (т. нар. дела – шамари, известни още с английската си абревиатура SLAPP – Strategic Lawsuit Against Public Participation или стратегически съдебен иск срещу обществено участие). До приемането на тези изменения защитата на ответника срещу подобно поведение се основаваше предимно на общите принципи за добросъвестно упражняване на процесуалните права и забраната за злоупотреба с право.

Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс, „Публично участие“ е изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес.

А в дефиницията на понятието „въпрос от обществен интерес“, съдържаща се в § 1, т. 6 от ДР на ГПК, законодателят включва въпроси, които могат да засегнат правата и законните интереси на обществото в различни области – основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда и климат, дейността на публични фигури, въпроси, разглеждани от държавните и съдебните органи, сигнали и публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления и административни нарушения, както и дейности, насочени към защита на ценностите по чл. 2 от Договора за Европейския съюз и Конституцията на Република България.

Изброяването на тези области не следва да се разбира като изчерпателно. Употребата на израза „като“ показва, че законодателят не цели да ограничи обществения интерес единствено до посочените хипотези. Важното е конкретният въпрос да има обективно значение за обществото, а не да засяга единствено частните отношения между отделни лица.

Следва да се подчертае, че защитата не е ограничена само до журналисти и представители на медиите. Понятието „публично участие“ обхваща и граждани, неправителствени организации, лица, сигнализиращи за нередности, научни работници, представители на академичните среди, синдикални организации, творци и други лица, които участват в обществения дебат. Възможно е публичното участие да се осъществява чрез статии, интервюта, публикации в социалните мрежи, научни изследвания, публични сигнали, участие в протести и други форми на изразяване и обществена активност.

Това разбиране съответства и на Препоръка CM/Rec(2024)2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, според която понятието за публично участие следва да се тълкува широко и не се ограничава до професионалните журналисти и медиите.

Характер на производството

Следва да се има предвид, че това производство не представлява самостоятелен исков процес, който се образува с отделна искова молба и има за предмет единствено установяването на злоупотреба с право на иск. По – скоро законодателят е предвидил специален процесуален режим, който се прилага в рамките на вече образувано гражданско или търговско дело, когато се установи, че искът е предявен поради публичното участие на ответника.

Основният предмет на спора продължава да се определя от първоначалната правна квалификация на предявения иск, но към общите процесуални правила се добавят допълнителни гаранции за защита на ответника.

Така например искът може да е за обезщетение за неимуществени вреди от публикация, за непозволено увреждане, за нарушаване на търговска репутация, за защита на авторски права или да произтича от друго гражданско или търговско правоотношение. Самото обстоятелство, че искът е предявен срещу журналист, автор, граждански активист или друго лице, участващо в обществения дебат, не е достатъчно, за да се приложи новата глава. Необходимо е спорът да е свързан именно с упражняването на публичното участие на ответника.

Приложното поле на новата глава тридесет и трета „б“, чл. 388с и следващи от ГПК

Правилата на тази глава се прилагат във всяко производство по граждански и търговски дела, водено поради публичното участие на ответника. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд.

Според новелата на чл. 388т, ал. 1 и следващи от ГПК, ответникът може да поиска отхвърляне на иска, предявен поради публичното му участие, като очевидно неоснователен. Искането може да бъде направено най – късно в първото заседание за разглеждане на делото.

(2) Съдът в едноседмичен срок от искането на ответника указва на ищеца да изрази становище по искането и да обоснове иска си в едноседмичен срок.

(3) В случай че искането на ответника е основателно и ищецът не обоснове иска си, съдът постановява решение, с което отхвърля иска. Когато искането е неоснователно, съдът продължава разглеждането на делото.

(4) Съдът обявява решението си по ал. 3 с мотивите в двуседмичен срок след изтичането на срока по ал. 2.

(5) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по общия ред.

Така, съдът се произнася с решение по съществото на спора, а не напр. с определение за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. С други думи, исковата молба може да отговаря на процесуалните изисквания и искът да е допустим, но да е предявен с цел, различна от действителната защита на накърнени права и законни интереси.

Не се изисква в рамките на едноседмичния срок ищецът да докаже изцяло основателността на претенцията си, както би следвало да направи при решаването на спора по същество. Целта е да представи достатъчно фактически и правни основания и доказателства, които да позволят на съда да прецени, че искът не е явно неоснователен.

Защита на ответника в производство поради публичното участие 

Съгласно чл. 388у, ал. 1 и следващи от ГПК, съдът преценява дали производството има за цел да осигури защита на накърнени права и законни интереси чрез основателен иск, или има за основна цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие, като взема предвид следните обстоятелства: 

1. неравнопоставеност на силите между страните; 

2. необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него, включително на цената на иска, спрямо твърдяното засягане на правата и законните интереси на ищеца; 

3. множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти, включително с трансграничен елемент; 

4. сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск, както и сходно поведение на ищеца по други дела; 

5. злоупотреба с процесуални права от ищеца, включително забавяне на производството, избор на съд, прекратяване на производствата на по – късен етап, с цел създаване на затруднения за процесуалната защита на ответника или извършването на допълнителни разноски; 

6. умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените в исковата молба действия или изявления; 

7. действия по накърняване на доброто име или разкриване на подробности от личния живот на ответника; 

8. други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация по въпроси от обществен интерес, на свобода на изкуствата и науките или на свобода на събранията и сдруженията по въпроси от обществен интерес. 

(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват въз основа на събраните по делото доказателства. По своя инициатива съдът може да събира и проверява доказателства относно тези обстоятелства, включително от информационните системи и регистрите на съдилищата и други публично достъпни източници. Съдът предоставя възможност на страните да изразят становище по доказателствата и фактите, които са събрани и установени служебно. 

(3) По искане на ответника и след преценка на обстоятелствата по ал. 1 съдът може да: 

1. допусне събирането на доказателства, представени от трети лица съгласно чл. 388ф; 

2. допусне обезпечение на съдебните разноски на ответника; 

3. предприеме други подходящи мерки за своевременно разглеждане на иска.

Юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, както и професионални или синдикални организации, в които ответникът членува, може със съгласието на ответника до приключване на съдебното дирене в първа инстанция да представят с писмена молба намиращи се у тях документи и други доказателства.

Постановяване и публикуване на съдебното решение (чл. 388х и 388ц ГПК)

Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. 

Когато съдът установи, че производството е водено поради публичното участие на ответника, това се посочва изрично в диспозитива на решението. Изрично се посочва и дали производството има трансгранично значение по смисъла на чл. 5 от Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.).

Влязлото в сила решение и решението, с което е отхвърлен искът, с данни на ищеца се публикува на интернет страницата на съда, постановил решението. Когато ищецът е юридическо лице, данните съдържат наименованието и адреса му. Когато ищецът е физическо лице – български гражданин, данните съдържат само собственото и фамилното име, а когато е физическо лице – чужденец – само фамилното и друго име. 

Данните на ищеца са достъпни на интернет страницата на съда, постановил решението, за срок от 10 години.

И още допълнителни изменения в ГПК и други закони

Освен възможността за ранно отхвърляне на очевидно неоснователния иск, законодателят е предвидил и няколко допълнителни гаранции, които целят да ограничат финансовия и процесуалния натиск върху ответника.

На първо място, с изменението на чл. 391 ГПК е създадена ал. 6, съгласно която не се допуска обезпечение на иск в производство по глава тридесет и трета „б“, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства. По този начин се ограничава възможността чрез налагане на запори или възбрани върху имуществото на ответника да бъде постигнат възпиращ ефект още преди разглеждането на спора по същество. Мярката е особено важна, тъй като блокирането на значителна част от имуществото на журналист, граждански активист или организация може практически да затрудни продължаването на тяхната дейност и да ги лиши от необходимите средства за защита.

На второ място, с новия чл. 394а ГПК е предвидена възможност ответникът да поиска обезпечение на съдебните разноски, които разумно се очаква да понесе във връзка с участието си в делото. Това искане може да бъде направено във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Съдът допуска обезпечението, когато ответникът представи списък на очакваните разноски, обосновани по основание и размер. Когато разноските не са обосновани изцяло, съдът може да допусне обезпечение само за част от тях. Целта е да се гарантира, че при евентуално отхвърляне на иска ответникът няма да остане без практическа възможност да събере присъдените му разноски.

Съществено допълнение е и изменението на чл. 38 от Закона за адвокатурата, с което се предвижда адвокатът да може да оказва безплатно правно съдействие и защита на лица, които са ответници в производство по глава тридесет и трета „б“ от ГПК. Тази разпоредба е насочена към улесняване на достъпа до правна помощ за лицата, които са обект на подобни производства. Следва обаче да се уточни, че нормата предоставя възможност за безплатна адвокатска защита, а не означава автоматично назначаване на служебен адвокат във всеки такъв случай.

Новата уредба е съпътствана и от изменения в Закона за съдебната власт и Кодекса на международното частно право. Съгласно новия чл. 377б от Закона за съдебната власт Висшият съдебен съвет следва ежегодно да публикува данни за приключилите съдебни производства, в които са били приложени правилата на глава тридесет и трета „б“ от ГПК. Информацията включва броя на делата, приключили с решение за ранно отхвърляне на иска, както и броя на делата, при които искът е бил отхвърлен след разглеждане на спора, видовете ищци и ответници и обстоятелството дали производствата имат трансгранично значение. Това създава възможност за проследяване на практическото приложение на новата уредба и за оценка на нейната ефективност.

Особено значение имат и измененията в Кодекса на международното частно право. С новия чл. 18а се предвижда компетентност на българските съдилища да разглеждат искове за обезщетение за вреди, причинени във връзка със съдебни производства срещу публично участие, образувани пред съд или правораздавателен орган на държава извън Европейския съюз, когато са налице предвидените в закона условия. Освен това новата ал. 2 на чл. 121 КМЧП допуска отказ от признаване и допускане до изпълнение в България на определени съдебни решения на трети държави, когато съдът установи, че производствата са били очевидно неоснователни или представляват злоупотреба съгласно българското право. Тези правила са насочени към преодоляване на последиците от стратегически съдебни производства, образувани извън Европейския съюз, които могат да засегнат лица, участващи в обществен дебат в рамките на Съюза.

Защо производството не се прилага по наказателни дела?

Новото производство по глава тридесет и трета „б“ от ГПК не намира приложение по наказателни дела. Това ограничение произтича както от изричното приложно поле на чл. 388с ГПК, така и от естеството на самата уредба.

Предвидените процесуални гаранции са създадени за защита на ответника в граждански и търговски спорове, при които предмет на делото е защита на частноправни права и законни интереси. За разлика от тях наказателното производство има за предмет установяването на извършено престъпление и реализирането на наказателната отговорност на дееца. В него участват различни процесуални субекти, действат специфични правила за доказване, а съдът следва да се произнесе относно виновността на подсъдимия при спазване на принципите и гаранциите, установени в НПК.

Изключването на наказателните дела е предвидено и в самата Директива (ЕС) 2024/1069. Съгласно чл. 2 от нея разпоредбите не се прилагат по отношение на наказателните дела и не засягат наказателнопроцесуалното право. В съображение 19 от директивата е направено и специално уточнение относно гражданските искове, предявени в рамките на наказателно производство. Директивата може да се приложи към тях само когато разглеждането им се урежда изцяло от гражданскопроцесуалното право. Когато разглеждането им се урежда изцяло или отчасти от наказателнопроцесуалното право, те остават извън нейния обхват.

Това разрешение има пряко значение и за българския процес. Съгласно чл. 88, ал. 1 НПК гражданският иск в наказателното производство се разглежда по правилата на НПК, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага ГПК. Следователно гражданският иск, предявен в наказателното дело, не се разглежда като самостоятелен граждански процес, а като част от наказателното производство, подчинена на специалните правила на НПК. Ето защо самото наличие на гражданска претенция за обезщетение в наказателното дело не е достатъчно, за да стане приложим специалният механизъм по глава тридесет и трета „б“ от ГПК.

Тук следва да се направи и едно важно разграничение. Възможно е публичното участие на дадено лице да стане повод за образуване на наказателно дело от частен характер, например във връзка с твърдения за обида или клевета, съдържащи се в публикация, интервю или друго публично изявление. Подобно дело също може да има възпиращ ефект върху упражняването на свободата на изразяване. Това обаче не означава, че подсъдимият може да се позове на специалните процесуални правила на ГПК и да поиска ранно отхвърляне на наказателното обвинение по реда на чл. 388т. Предметът на подобно дело е наказателната отговорност, а не гражданскоправната претенция за защита на накърнени права.

Следователно е възможно едни и същи публични изявления да бъдат предмет както на граждански иск за обезщетение, така и на наказателно производство от частен характер, но процесуалната защита на ответника ще бъде различна в зависимост от реда, по който се разглежда спорът. Когато искът за обезщетение е предявен самостоятелно по реда на ГПК и е свързан с публичното участие на ответника, може да се постави въпросът за приложението на глава тридесет и трета „б“. Когато обаче се търси наказателна отговорност по реда на НПК, специалният механизъм за ранно отхвърляне не е приложим.

Това ограничение не означава, че наказателните производства не могат да бъдат използвани като средство за сплашване или ограничаване на публичната критика.

Показателни в това отношение са решенията на ЕСПЧ по делата Kasabova v. Bulgaria и Bozhkov v. Bulgaria от 19 април 2011 г. Те се отнасят до журналисти, срещу които са били подадени наказателни жалби за клевета във връзка с публикации относно предполагаеми нарушения при приема на ученици в специализирани училища. Българските съдилища са наложили санкции и са присъдили обезщетения, чийто размер според ЕСПЧ е бил прекомерен и несъразмерен спрямо засягането на репутацията на засегнатите лица. Съдът е приел, че подобни санкции могат да имат сериозен възпиращ ефект не само върху конкретните журналисти, но и върху останалите представители на медиите, като е установил нарушение на чл. 10 ЕКПЧ. Макар решенията да не прилагат новата анти-SLAPP уредба, те са показателни за опасността наказателната и имуществената отговорност да бъдат използвани по начин, който ограничава обществения дебат.

Недостатъци и възможни проблеми при прилагането

Наред с положителните страни на новата уредба, могат да бъдат откроени и някои въпроси, които вероятно ще създадат затруднения при нейното практическо приложение. На първо място, чл. 388т, ал. 1 ГПК предвижда, че ответникът може да поиска ранно отхвърляне на иска най – късно в първото заседание за разглеждане на делото. Този срок създава известна процесуална ограниченост, тъй като в някои случаи характерът на производството и действителната цел на ищеца могат да бъдат установени едва на по – късен етап. Например може да се установи наличие на координирани действия, други сходни дела или поведение на ищеца, насочено към сплашване на ответника, едва след събиране на доказателства. В подобна хипотеза ответникът може да се окаже лишен от възможността да поиска ранно отхвърляне на иска по чл. 388т, макар да са налице обстоятелства, които биха обосновали приложението на новата глава.

В тази връзка може да се постави въпросът дали преклузивният срок по чл. 388т, ал. 1 ГПК е достатъчно съобразен с целта на Директива (ЕС) 2024/1069. Съгласно съображение 37 от директивата ранното отхвърляне следва да бъде възможно на възможно най – ранен етап, но този момент може да настъпи и по – късно, когато съдът получи информацията, необходима за извършване на съответната преценка. Това поставя въпроса дали фиксирането на възможността за искане от ответника до първото заседание не ограничава прекомерно защитата в случаите, когато признаците на злоупотреба се проявят впоследствие.

Друг проблем е свързан с необходимостта от достатъчно ясни критерии за разграничаване на легитимния иск от производството, използвано като средство за натиск. Макар чл. 388у ГПК да съдържа подробен списък от обстоятелства, законът не определя конкретната тежест на всеки от тях и не посочва дали някои от тях следва да имат приоритет при преценката. Това предоставя свобода на съда да отчита особеностите на конкретния случай, но същевременно създава предпоставки за различни разрешения при сходни фактически хипотези. Именно поради това бъдещата съдебна практика ще има съществено значение за изграждането на единни критерии относно съдържанието на понятието „основна цел“ на производството и доказването на злоупотребата.

От друга страна, новата уредба не бива да се превръща в средство за освобождаване от отговорност на лица, които под формата на публично участие разпространяват неверни фактически твърдения или умишлено накърняват чужди права.

Допълнително заслужава внимание и въпросът за последващото изменение или оттегляне на иска. Член 8 от Директива (ЕС) 2024/1069 предвижда, че последващи изменения на иска или процесуалните документи, включително оттеглянето на иска, не следва да засягат възможността ответникът да потърси предвидените средства за защита. В глава тридесет и трета „б“ ГПК няма отделна разпоредба, която възпроизвежда това правило изрично.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Граждански процесуален кодекс;
• Закон за адвокатурата;
• Закон за съдебната власт;
• Кодекс на международното частно право.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).