Съдебната спогодба
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
По своята същност съдебната спогодба съдържа елементите на договора за спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 2 от ЗЗД
Съдебната спогодба е двустранен договор, с който страните по висящо пред съда гражданско дело, чрез взаимни отстъпки прекратяват изцяло или отчасти правния спор, предмет на делото.
Целта на съдебната спогодба е да се внесе определеност и яснота в отношенията на спорещите, като се сложи край на правния спор.
Съгласно чл. 234, ал. 1 и следващи от Гражданския процесуален кодекс, за всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.
(2) Когато прокурорът участва като страна в делото, съдът одобрява спогодбата, след като вземе и неговото мнение.
(3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по – горен съд.
(4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.
А в чл. 249 от ГПК е разписано, че съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.
В реш. № 192/ 2017 г. върховните касационни съдии постановяват, че определението на съда за утвърждаване на спогодбата е подчинено на режима на охранителните актове и не може да бъде обжалвано.
Спогодбата е подчинена на режима на договорите и когато договорът за съдебна спогодба е опорочен, порочността следва да се разкрие по исков ред, както когато съдебната спогодба е нищожна, така и когато е унищожаема.
При разглеждане на делото съдът приканва страните към спогодба.
Бонус за ищеца е, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса му се връща (чл. 78, ал. 9 ГПК).
За сключване на съдебна спогодба е необходимо изрично пълномощно.
При другарство в делото, т.е. когато иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, за сключване на спогодба е необходимо съгласието на всички другари.
Съдебна спогодба при делба
Не съществува забрана за договорно прехвърляне от един съсобственик на друг съсобственик на притежавани от първия идеални части от съсобствения имот и то както с отделен договор, така и при спогодба, сключена в производство за делба на същия имот. Спогодбата по определение на закона е на общо основание договор както когато се сключва, за да се избегне един възможен спор и не се достигне до разрешаването му по съдебен ред, така и когато се постига по висящо производство пред съда. Предмет на договора може да бъде както вещ в нейната цялост, така и идеални части от вещта (реш. № 363/ 1992 г., ВС).
Според друго решение на ВКС – № 147/ 2021 г., съдебната спогодба в делбен процес за придобиване на неподеляем недвижим имот или разпределяне на делбените имоти, има сложен фактически състав: споразумение между страните, което носи белезите на договор по смисъла на чл. 365 – 367 ЗЗД, и определение на съда за одобрението й, което има охранителен характер. Макар да е одобрена от съда и да има последици на влязло в сила решение съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК съдебната спогодба остава двустранен договор и може да бъде прогласена за нищожна по съдебен ред на основание чл. 26 ЗЗД, да бъде унищожена на основание чл. 27 ЗЗД (унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда), или да бъде развалена по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД (когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред) поради неизпълнение на поетите с нея задължения.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Граждански процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.