Насрещната въззивна жалба
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съгласно чл. 263, ал. 1 и следващи от Гражданския процесуален кодекс, след като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261.
(2) В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.
(3) Съдът проверява редовността на насрещната въззивна жалба съгласно чл. 262. След като я приеме, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която може да подаде отговор в едноседмичен срок от получаването им.
(4) Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната.
(5) След изтичането на сроковете по ал. 1 и 3 делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд.
Отмененият ГПК от 1952 г. установява процесуалната възможност за подаване единствено на въззивна жалба, но не и на насрещна въззивна жалба. Този процесуален институт е установен и уреден с чл. 263, ал. 2 – 4 от ГПК от 2007 г.
Правото на насрещна въззивна жалба съществува и може да бъде упражнено само когато въззиваемият не е упражнил правото си да подаде жалба срещу неизгодната за него част от решението и то се е погасило.
Насрещната жалба е правно средство, което също е предназначено да обезпечи действието на принципите на законност, равенство на страните и справедливо състезателно начало във въззивното производство, и е израз на доминиращото действие на диспозитивното начало при определяне на неговия обхват. Целта е да се предостави възможност на насрещната страна по въззивната жалба да включи в предмета на обжалване тази част на решението, която е неблагоприятна за нея, като по този начин пред по – горната инстанция се пренася произнасянето по целия предмет на решението (фрагмент из реш. № 520/ 2024 г., ВКС).
Подаването на насрещна жалба възстановява висящността на производството относно тази част от иска, която е приключила с влязло в сила решение, и е неизгодно за въззиваемия. Тя е средство да се избягва обжалване на всяка цена, а само когато вече е била подадена първоначална жалба от другата страна по спора.
Както се констатира в реш. № 255/ 2014 г. на ВКС, институтът на насрещната жалба би намерил приложение при частично уважаване, респ. отхвърляне на иск относно едно неделимо право и чрез него би се избегнало действието на забраната да се влошава положението на обжалващия (чл. 271, ал. 1, изр. 1-во). От друга страна, насрещната жалба е приложима и в случаи на обективно или субективно съединяване на искове, за да се избегне влизане в сила на решения, които си противоречат.
Така въззиваемият, чрез насрещната жалба разполага с възможност да изложи всички свои оплаквания срещу възприетото в мотивите на пъровинстанционното решение, което не му е изгодно, тъй като рискува в противен случай допуснатите от първата инстанция нарушения относно доказателствата и фактите да се превърнат в основа за постановяване на неизгодно за него въззивно решение.
Насрещната въззивна жалба може да бъде подадена от въззиваемия в срока за отговор на жалбата на насрещната страна – т.е. може да се подаде заедно с отговора, след отговора, но в срока за подаването му, или пък да е инкорпорирана в самия отговор по първоначалната жалба.
Същественото изискване е тя да отговаря на изискванията за допустимост и редовност, предвидени за жалбата (чл. 263, ал. 2 ГПК).
А изискванията са относно съдържанието на жалбата:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. указание в какво се състои порочността на решението;
4. в какво се състои искането;
5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти;
6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи;
7. подпис на жалбоподателя.
Към жалбата се прилагат:
1. преписи от нея и от приложенията и според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. новите писмени доказателства, посочени в жалбата;
4. документ за внесена такса.
Срокът за подаването на насрещна въззивна жалба по смисъла на чл. 263, ал. 2 ГПК е двуседмичен, считано от получаване на препис от жалбата на първоначалния въззивник.
Съгласно чл. 263, ал. 2 от ГПК насрещната въззивна жалба се подава в срока за отговор и тя следва да отговаря на изискванията за въззивна жалба, т.е. – и с нея страната може да поиска събиране на доказателства в хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК. С това процесуално право разполага и страната (без значение – ищецът или ответникът), която подава отговора на насрещната въззивна жалба, тъй като макар тя вече да е подала първоначалната въззивна жалба, процесуалното й право във въззивното производство да се съберат всички посочени от нея доказателства, които не са събрани поради порцесуално нарушение на първата инстанция, не е преклудирано по отношение на тези от тях, които тя не е имала интерес да поддържа в подадената от нея първоначална въззивна жалба. Това са тези нейни доказателствени искания, които макар и оставени без уважение от първата инстанция поради допуснато процесуално нарушение, не са от значение за правилността на обжалваната с първоначалната въззивна жалба част от първоинстанционното решение, но са от значение (относими са) за правилното решаване на тази част от правния спор, която е пренесена пред въззивния съд с насрещната въззивна жалба (реш. № 520/ 2024 г., ВКС).
Насрещната въззивна жалба се подава чрез първоинстанционния съд, който извършва проверка за нейната допустимост и редовност, като по аргумент от чл. 263, ал. 3 ГПК администриращият съд ако констатира, че жалбата не отговаря на изискванията за редовност, е длъжен да даде на подателя срок за отстраняването й.
Последващите му действия зависят от процесуалното поведение на подателя на насрещната жалба, като в случай че недостатъците са отстранени и съдът приеме насрещната жалба като допустима и редовна, изпраща препис от нея и приложенията й на първоначалния жалбоподател. Той може да подаде писмен отговор на насрещната жалба в едноседмичен срок (263, ал. 3 ГПК).
Съществено е и това, че допустимостта на насрещната жалба зависи от допустимостта на първоначалната. Когато последната се окаже недопустима, жалбоподателят се откаже от нея или я оттегли, насрещната жалба не се разглежда, а образуваното по нея производство се прекратява.
Когато е подадена в срок жалбата има суспензивен ефект. Тя пречи решението да влезе в сила, а когато е подадена своевременно и е редовна, респективно когато са отстранени в срок недостатъците й, тя проявява и своя деволутивен ефект, който се състои в пренасяне на делото пред въззивната инстанция, която е длъжна да я разгледа по същество и да се произнесе по основателността й.
Възможно е недостатъците на насрещната въззивна жалба да се констатират за първи път от въззивния съд. В този случай, въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на конкретния материалноправен спор. Предвид това тази инстанция дължи даване на указания за отстраняване нередовностите на насрещната въззивна жалба (същите задължения има и по първоначалната), за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по същество.
В реш. № 136/ 2023 г. на ВКС се казва, че когато страната е предпочела вместо отговор на подадената въззивна жалба, да подаде насрещна въззивна жалба, но последната е върната поради неплащане в срок на определената държавна такса, за страната отпада всякаква възможност да обоснове тезата си за неправилност на постановения акт /защото правото й на самостоятелно въззивно обжалване вече е погасено, не е подала отделен отговор, избирайки да подаде само насрещна жалба, която обаче впоследствие е върната/. В тази хипотеза, ако страната е направила искане подлежащата й на връщане насрещна въззивна жалба, да се счете за отговор на въззивната жалба, въззивният съд следва да зачете това искане при положение, че жалбата е била подадена в установения за това срок и отговаря на всички законоустановени изисквания за отговор В тази хипотеза, въззивният съд следва – при постановяване на акта си – да разгледа и да се произнесе по изложените в нея възражения. Ако не направи това и върне насрещната въззивна жалба без да я зачете като отговор въпреки направено нарочно искане в този смисъл, е налице съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на страната, защото тя не би разполагала с никаква възможност за изразяване на становище и излагане на доводи и възражения.
Насрещната въззивна жалба не се разглежда само при посочените в чл. 263, ал. 4 ГПК предпоставки – ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната. Когато въззивникът – касатор не е оттеглил въззивната си жалба, въззивният съд по силата на закона е задължен да се произнесе по насрещната въззивна жалба.
При нужда от правен съвет или процесуално представителство, можете да се свържете с мен за компетентно съдействие!
Използвани източници:
- Граждански процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.