pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и в гр. София
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Производството по признаване и изпълнение на решения и актове, постановени в други държави – членки на Европейския съюз е уредено в чл. 621 – 623 от Гражданския процесуален кодекс. Но тези разпоредби не уреждат един единствен общ ред за всички чуждестранни решения.

Признаването отговаря на въпроса дали се зачитат правните последици на чуждестранния акт, а изпълнението — дали може да се пристъпи към принудително осъществяване на разпореденото с него.

Пряко признаване 

Съгласно чл. 621, ал. 1 и 2 ГПК, съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и придружаващото го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. 

(2) Компетентните органи по регистрацията актуализират регистрите за гражданското състояние въз основа на влязло в сила решение, автентичен акт или споразумение от друга държава членка, съгласно Регламент (ЕС) № 2201/2003 и Регламент (ЕС) 2019/1111.

Регламент (ЕС) 2019/1111 обхваща „гражданскоправни въпроси“, които включват граждански съдебни производства и постановените във връзка с тях решения, както и автентични актове и определени извънсъдебни споразумения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност. Освен това терминът „гражданскоправни въпроси“ обхваща молби, мерки или решения, както и автентични актове и определени извънсъдебни споразумения, отнасящи се до връщането на дете по силата на Хагската конвенция от 1980 г., които съгласно практиката на Съда на ЕС и в съответствие с член 19 от Хагската конвенция от 1980 г. не са производства по същество за родителска отговорност, но са тясно свързани с нея и са обхванати от някои разпоредби на този регламент.

Признаване по съдебен ред 

Според новелата на чл. 622, ал. 1 и следващи от ГПК, заинтересованата страна може да поиска признаването на решението по реда на чл. 623 от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище, а ако тя няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България – по своя постоянен адрес или седалище. Когато и заинтересованата страна няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, искането се предявява пред Софийския градски съд. 

(2) Заинтересованата страна може да поиска съдът да откаже признаване на решението или да установи, че не са налице основания за отказ от признаването му въз основа на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 351/1 от 20 декември 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1215/2012″ и на Регламент (ЕС) 2019/1111, по реда на ал. 1. 

(3) Съдът се произнася въз основа на препис от съдебното решение, постановено в друга държава членка, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. Съдът може да поиска решението или удостоверението да бъдат преведени на български език. Документите се придружават с превод на български език. 

(4) Съдът се произнася с разпореждане, което има значението на решение, постановено в исков процес. 

(5) Когато изходът на делото зависи изцяло или отчасти от признаването на чуждестранно съдебно решение, постановено в друга държава членка, съдът, пред който е висящо делото, е компетентен по признаването.

Регламент (ЕС) № 1215/2012 се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по – специално, данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii). Но не се прилага например по отношение на: гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица, имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения или от отношения, които съгласно приложимото към тях право имат последици, сходни на тези, произтичащи от брак; банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност; арбитраж; задължения за издръжка, произтичащи от семейни, родствени или брачни отношения; завещания и наследяване, включително задължения за издръжка, произтичащи в случай на смърт.

Регламентът прокламира принципа, че решение, постановено в една държава членка, се признава в друга държава членка без изискване за специално производство. Затова когато страна по дело иска да се позове в държава членка на решение, постановено в друга държава членка, тя представя препис от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му, и удостоверение (по искане на заинтересована страна съдът по произход издава удостоверение).

Съдът или органът, пред който се прави позоваването на съдебно решение, постановено в друга държава членка, може да спре изцяло или частично производството, ако:

а) съдебното решение се оспорва в държавата членка по произход; или

б) има подадена молба за постановяване на решение, че липсват основанията за отказ на признаване, посочени в член 45 от Регламента, или на решение, че признаването следва да се откаже на базата на едно от тези основания.

Разпоредбата на чл. 45 от Регламента предвижда, че по молба от заинтересована страна признаването на съдебно решение се отказва:

а) ако такова признаване явно противоречи на обществения ред в сезираната държава членка;

б) когато съдебното решение е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това;

в) ако съдебното решение противоречи на съдебно решение, постановено между същите страни в сезираната държава членка;

г) ако съдебното решение противоречи на по – ранно съдебно решение, постановено в друга държава членка или в трета държава по същия предмет и между същите страни, при условие че по-ранното съдебно решение отговаря на условията, необходими за признаването му в сезираната държава членка;

д) ако съдебното решение е в противоречие с:

i) раздели 3, 4 или 5 от глава II на Регламента, когато притежателят на полицата, застрахованото лице, третото ползващо се лице по застрахователен договор, увредената страна, потребителят, работникът или служителят са ответници; или

ii) раздел 6 от глава II.

Раздели 3, 4, 5 и 6 от глава II са свързани с компетентността на съдилищата по производството.

А решения постановени в държави извън ЕС?

За решения от трети държави следва да се провери дали е приложим международен договор или друг специален режим. При липса на такъв се прилагат общите правила на част четвърта, глава дванадесета от Кодекса на международното частно право.

В този случай признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява. При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд.

Съобразно чл. 117 от КМЧП, решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: 

1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; 

2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; 

3. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд; 

4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; 

5. признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.

Съдът проверява служебно условията по чл. 117, като не навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд. Но по силата на чл. 121, ал. 2 КМЧП забраната за разглеждане на спора по същество не се прилага при признаване и допускане до изпълнение на съдебни решения на трети държави по съдебни производства срещу публично участие от страна на физическо или юридическо лице с местоживеене в Република България или друга държава членка, когато съдът счете, че тези производства са очевидно неоснователни или представляват злоупотреба съгласно българското право.  

Ответникът в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение не може да се позовава на нарушения по чл. 117, т. 2, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Граждански процесуален кодекс;
• Регламент (ЕС) 2019/1111;
• Регламент (ЕС) № 1215/2012;
• Кодекс на международното частно право.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).