Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Родителят на когото са възложени за упражняване родителските права може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители. Родителят на когото са възложени за упражняване родителските права не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършване на пътувания на детето зад граница.
Съгласно чл. 127а, ал. 1 и следващи от Семейния кодекс, когато въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на лични документи за това, не са уредени съгласно чл. 51 (споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие), 59 (когато не се постигне споразумение след развода съдът служебно определя и възможността за пътуване на детето в чужбина и издаването на лични документи за това) и 127 (родителите може да постигнат съгласие и относно пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. Родителите може да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им), и родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
(2) Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства. Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и когато въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на лични документи за това, са уредени съгласно чл. 51, 59 и 127, но е налице промяна в обстоятелствата.
Така, решението за пътуване на дете в чужбина, както и за издаване на необходимите за това документи, се взема по общо съгласие на родителите, а когато такова не може да бъде постигнато, спорът се разрешава от съда. Целта на закона е да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем.
Производството по чл. 127а СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане.
Производството по чл. 127а от СК е съдебно такова имащо характер на спорна съдебна администрация, поради което установените в чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДет (Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 – годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Когато детето не е навършило 10 – годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира) правила, намират приложение в него. Затова съдът е задължен да изслуша детето, в случай, че към този момент то е навършило десет години. Той може да не изпълни това си задължение само в случай, че изслушването на детето би навредило на неговите интереси (реш. № 86/ 2016 г., ВКС).
При нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите,
съдът е овластен да разреши конкретни пътувания в определен период от време от и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до определени държави.
Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.
Интересите на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на планираната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние и други права и интереси на детето. А и трябва да се вземат под внимание: причините за пътуването; мястото, условията на пътуването и тези, при които детето ще пребивава; приспособимостта на детето към тези условия и неговите желания; налице ли е реален риск за здравето и развитието на детето; причините породили спора между родителите и основанията на отказа за даване на разрешение за пътуването от родителя.
Затова и в реш. № 50059/ 2023 г. на ВКС се казва, че по отношение на пределите на даваното от съда разрешение, е налице трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава – Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1 / 2016 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, според която съдът не може да замени изцяло съгласието на единия родител, като постанови неограничено по време и територия пътуване на ненавършило пълнолетие дете в чужбина. Интересът на детето не може да бъде преценен и съответно защитен, когато пътуването не е определено във времето и пространството.
А в самото ТР № 1/ 2017 г. на ОСГК на ВКС, се разяснява, че при даването на разрешение за пътуване, следва изначално да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е препоръчително пътуване. Така би се избегнала възможността детето да бъде поставено в риск. Съдебното разрешение следва да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските права.
В държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от светското, българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Това в никакъв случай не би било в интерес на детето и следва да бъде отчетено при обсъждане въпроса за съдебно разрешение за пътуване.
Също така,съгласно указанията, обективирани в това Тълкувателно решение, когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно – с издаването на необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето. В случаите, когато заместващото съгласие по чл. 127а от СК се иска за определен период от време, молителят не е задължен да посочва точните дати на всяко едно отделно пътуване и докъде ще бъде осъществено то в този период.
И още – разрешение за напускане на страната от малолетно дете без ограничение в броя на пътуванията и със срок до навършване на пълнолетие може да бъде преценено в интерес на детето само в изключителни случаи, при извънредни по своя характер обстоятелства, несъмнено налагащи определянето му (реш. № 253/ 2015 г., ВКС).
Най – добър интерес на детето
В реш. № 135/ 2023 г. на ВКС, се приема, че съдът следи служебно за интересите на детето, както и за прилагането на императивните правни норми. Служебното начало е водещо и изключва принципа за ранна преклузия. Съдът следва служебно да назначи изготвянето на социален доклад за социално – битовите условия за живот и за осигурените здравни и образователни нужди на детето в чуждата държава.
В съдебно производство по чл. 127а СК от Дирекция „Социално подпомагане“ се прави социално проучване, което например може да констатира рискове за психическото и физическото състояние на детето, които да налагат предприемане на мярка за закрила по ЗЗДт. От дирекцията се изготвя социален доклад.
Определение на понятието за „най – добър интерес на детето“ е даден в разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. „Най – добър интерес на детето“ е преценка на:
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Генералният принцип за най – добрия интерес на детето налага индивидуална преценка на спецификите по всеки казус, на фактите и тяхната интерпретация.
Разноските
Дейността на съда в производствата по спорна съдебна администрация не може да бъде определена като правораздавателна в същинския смисъл на това понятие, а именно като защита и санкция при нарушаване на гражданските права. При тези производства не се разрешават правни спорове, а се оказва съдействие на правните субекти при упражняване на техните лични или имуществени права по смисъла на чл. 2 ГПК, като типичен пример за такава компетентност на съда са производствата за разрешаване на разногласия между родителите относно упражняването на родителските права и относно пътуване на дете в чужбина (чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс), както и относно определянето на режим на лични отношения с дядо и баба (чл. 128 СК).
В ТР № 3/ 2024 г. ОСГК на ВКС реши, че в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Семеен кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.