Принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и в гр. София
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях се прилагат принудителни административни мерки.
Принудителните административни мерки са форма на държавна принуда – един вид репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, целящи да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него.
Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат.
Принципно ПАМ нямат санкционен характер, прилагат се без оглед на вината.
За да приложи ПАМ за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно акт за установяване на административно нарушение с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка. АУАН има доказателствено значение, но не отменя необходимостта от установяване на материалноправните предпоставки за мярката и от спазване на специалните правила, в конкретната хипотеза за изследване на алкохол или наркотични вещества.
В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико – токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/ или химико – токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията.
Основания за оспорване
Разпоредбата на чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс, разписва, че основанията за оспорване на административните актове са:
1. липса на компетентност (административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона, а последното е в основата на възприетото в практиката становище, че правомощията на административните органи винаги се съдържат в конкретен нормативен акт);
2. неспазване на установената форма (издаването на акта при липса на мотиви е съществено нарушение във формата му и нарушение на административнопроизводствените правила. Освен това, съдебната практика и теория споделят виждането, че нищожни пък са актовете издадени от некомпетентен орган, както и тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление);
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила (само същественото нарушение на административнопроизводствените правила представлява основание за отмяна на акта. Съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос);
4. противоречие с материалноправни разпоредби (напр. посочването на неправилна правна квалификация води до незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалния закон и е основание за неговата отмяна);
5. несъответствие с целта на закона (несъответствие с целта на закона е налице тогава, когато предоставеното на административния орган публично субективно право е упражнено не за осъществяване на целите, за които е установено в закона).
И някои примери за конкретни основания водещи до отмяна на заповедта на прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП
Административният акт ще се яви постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, когато токсико – химична експертиза на представена за изследване проба кръв не установи наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, в противовес на положителна проба преди това при проверка с дръг тест. Или когато експертизата покаже концентрация на алкохол в кръвта под 0.5 на хиляда.
Когато в ЗППАМ, така и в АУАН към който същата препраща, не са посочени датата и часа на нарушението. А времевия период в който е установено управлението на МПС след употреба на наркотични вещества е важен елемент от фактическия състав по прилагане на мярката по чл. 171, т.1, б. „б“ ЗДвП, поради което посочването на датата и евентуално часа в които е установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДВП (на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/ или след употреба на наркотични вещества или техни аналози), освен значение за ангажиране на отговорността за нарушението, засяга пряко и предпоставките за прилагане на ПАМ. Това е така, защото разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 и на чл. 171, т.1, б. „б“ ЗДвП визират управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тези случаи преценката за законосъобразност на мярката се извършва въз основа на критерия дали управлението на МПС е извършено преди или е след употребата на тези вещества.
Освен това, необходимо е лицето, което отказва проба да има качеството „водач“, тоест да е управлявало превозно средство непосредствено преди проверката на контролните органи. Фактите например няма да изпълват хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, когато са били изминали повече от два часа след като жалбоподателят е управлявал автомобила си, поради което към момента на проверката от полицейските служители той не е бил водач, респективно не е имал задължението да се подложи на проба за алкохол.
Значение имат и липсата на други съществени реквизити на заповедта, напр., когато неправилно е определено кои норми от закона са нарушени.
Обжалването на заповедта за прилагане на ПАМ само по себе си не спира изпълнението ѝ.
В определение № 8679/ 2026 г. Върховният административен съд потвърждава отказ да бъде спряно предварителното изпълнение на заповед за временно отнемане на СУМПС. Съдът приема, че невъзможността водачът да упражнява професията си на таксиметров шофьор и загубата на трудови доходи не са достатъчни сами по себе си, за да обосноват значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК (допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2).
За да бъде уважено искането за спиране, жалбоподателят следва да установи конкретни вреди и нови обстоятелства, които да обосновават спиране на изпълнението въпреки защитавания обществен интерес.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за движението по пътищата;
- Административнопроцесуален кодекс;
- Закон за административните нарушения и наказания;
- Практика на ВАС – https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/.
*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).