pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и в гр. София
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 171, т. 2, б. „а“ от Закона за движението по пътищата, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на пътно превозно средство, когато пътното превозно средство има опасна неизправност, както и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми, или конструкцията му е изменена без съответното разрешение, или когато моторното превозно средство е със снети шумозаглушители – до отстраняване на неизправността.

Целта на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е превантивна, като е обусловена от необходимостта от предотвратяване на пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като неизправното пътно превозно средство, респективно това с променена конструкция без разрешение, може да представлява опасност за водача, пътниците или другите участници в движението. Посочената цел по същество обуславя и предвидения в закона срок за налагане на ПАМ, а именно – до отстраняване на неизправността, като с настъпването на посоченото обстоятелство се прекратява и действието на мярката.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта трябва също така да бъде постановена в писмена форма и да съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс:

1. наименование на органа, който го издава;

2. наименование на акта;

3. адресат на акта;

4. фактически и правни основания за издаване на акта;

5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

6. разпореждане относно разноските;

7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;

8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.

За да бъде постановен мотивиран административен акт заповедта за прилагане на ПАМ трябва да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта.

Според разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и следващи от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

(2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

(3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 – 3.

Така, в резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най – напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

В тежест на административния орган е да установи и докаже наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, с която правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка – „временно спиране от движение на моторно превозно средство“.

А на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Пример за административен акт постановен при неправилно приложение на материалния закон

От фактическото описание в заповедта трябва да става ясно, че процесното МПС е спряно временно от движение поради техническа неизправност.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда императивно правило, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. А с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 – т. 12 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, са определени нормативно повредите или неизправностите, при наличието на които МПС се счита за „технически неизправно“.

В заповедта следва да е посочена конкретна техническа неизправност сред изброените в текстовете на чл. 10, ал. 1, т. 1 – т. 12 от ППЗДвП, като материалноправна предпоставка за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.

В ДР на ЗДвП също са конкретизирани легалните дефиниции за всеки вид неизправност („незначителна“, „значителна“ и „опасна“) в §6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Също така видовете неизправности са дефинирани и в чл. 37 от Наредба № Н-32/ 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Закон за движението по пътищата;
• Административнопроцесуален кодекс;
• Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата;
• Наредба № Н-32/2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).