pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и в гр. София
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Спирането на наказателното производство е изключение от неговото общо принципно развитие, защото в тази хипотеза се поставя в риск разглеждането на делото в разумен срок, а правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е едно от проявленията на правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ и е въздигнато в основен принцип в наказателния процес – чл. 22, ал. 1 от НПК (съдът разглежда и решава делата в разумен срок).

Съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 от Наказателно – процесуалния кодекс, наказателното производство се спира, когато: 

1. след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството; 

2. разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина; 

3. деецът е лице с имунитет; 

4. съдът отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз; 

5. за същото деяние, което е престъпление, е приключило административнонаказателно производство; 

6. на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. 

(2) Наказателното производство може да бъде спряно, когато се чака отговор на изпратена молба за международна правна помощ (употребата на израза „може да бъде спряно“ показва, че спирането при изчакване на международна правна помощ не е автоматично. Съдът или прокурорът следва да прецени значението на исканата правна помощ за развитието и решаването на делото).

Сред правата на пострадалия в досъдебното производство е и това, да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство.

Иначе относно горепосочените основания, не всяко заболяване на обвиняемия е основание за спиране. Законът изисква тежко заболяване, което обективно препятства провеждането на производството. Отделно, краткотрайното разстройство на съзнанието трябва да е настъпило след извършването на престъплението и да изключва вменяемостта.

При приложението на чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК следва да се отчита принципът ne bis in idem, който забранява едно лице да бъде подложено повторно на наказателно преследване за едно и също деяние, когато предходното производство е приключило с окончателен акт. Преценката дали предходното административнонаказателно производство има наказателен характер се извършва съобразно автономните критерии, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека, а не само според квалификацията му в националното законодателство. Необходимо е да се установи и идентичност на фактическото деяние, а не просто сходство между правните квалификации.

Спрямо отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз като основание за спиране, трябва да се отбележи, че производството по преюдициално запитване пред СЕС е тълкувателно по своя характер и целта му е да бъде намерен точния смисъл на определена правна норма от съюзното право, за да може съответната национална юрисдикция да реши правилно делото пред нея. Като спирането на наказателното производство се осъществява от този съдебен състав, пред когото е образувано конкретното наказателно дело за разглеждане.

Спиране на наказателното производство от прокурора (чл. 244 НПК)

Прокурорът спира наказателното производство: 

1. в случаите на чл. 25 и 26 НПК (при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина); 

2. когато извършителят на престъплението не е разкрит (ако в такъв случай има привлечен обвиняем, наказателното производство спрямо него се прекратява); 

3. при невъзможност единствен свидетел очевидец да бъде разпитан, включително по делегация, чрез видеоконференция или телефонна конференция (тук наказателното производство се спира за срок не повече от една година). 

При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7 – дневен срок от получаването на преписа.

Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по – късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно. При отмяна на постановлението за спиране на наказателното производство започва да тече нов срок за извършване на разследването.

Когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, прокурорът уведомява пострадалия или неговите наследници за правата им да повдигат и да поддържат обвинение пред съда като частен тъжител.

От значение за приложението на чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК е Тълкувателно решение № 1/ 2023 г. на ОСНК на ВКС. В него върховната съдебна инстанция приема, че при проверка на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство поради неподадена в срок тъжба съдът не следва да се ограничава до проверка на формалните предпоставки за прекратяване. Контролът обхваща и правилността на извода дали деянието представлява престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Поради това прокурорът следва да изложи конкретни фактически и правни съображения относно характера на деянието и събраните доказателства.

Съдебен контрол върху постановлението на прокурора за спиране на досъдебно производство от компетентността на Комисията за противодействие на корупцията 

Според новелата на чл. 244а, ал. 1 и следващи от НПК, при спиране на наказателното производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по – горе, извършени от лицата по чл. 5, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, не се прилага чл. 244, ал. 3. 

(2) В случаите по ал. 1 прокурорът изпраща препис от постановлението за спиране в 3 – дневен срок от постановяването му: 

1. на съответния първоинстанционен съд за произнасяне по обосноваността и законосъобразността му, и 

2. на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице. 

(3) Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по – късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно. 

(4) При отмяна на постановлението за спиране на наказателното производство по реда на ал. 2 започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването. 

Тази норма не се прилага спрямо всяко престъпление, извършено от лице, заемащо публична длъжност. Необходимо е престъплението да попада сред изрично изброените в ал. 1 състави от НК или да представлява друго престъпление, извършено във връзка с тях, като същевременно е извършено от лице по чл. 5, ал. 1 ЗПКСЛЗПД. Кръгът на тези лица включва различни категории публични длъжностни лица – от народни представители, министри и магистрати до кметове, областни управители и ръководители на държавни органи.

Действия по спряно наказателно производство 

Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на съответните органи на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция „Национална сигурност“, на Комисията за противодействие на корупцията, или на Агенция „Митници“ за продължаване на издирването. Тези органи съобщават на прокурора за резултатите от издирването и му предоставят събраните материали. 

Прокурорът възобновява спряното наказателно производство след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването. 

При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234 (разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най – късно в тримесечен срок, а при фактическа и правна сложност – в шестмесечен срок от деня на образуването му. Прокурорът може да определи по – кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока. При фактическа и правна сложност на делото прокурорът може да удължи срока до 12 месеца. Ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор. Срокът на всяко удължаване се съобразява с фактическата и правната сложност на делото). Те не включват времето, през което наказателното производство е спряно. 

Прокурорът прекратява наказателното производство, ако в шестмесечния срок от получаване на съобщението за спиране на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 пострадалият от престъплението подаде тъжба по реда на чл. 81.

Спиране на наказателното производство от съда (чл. 251 НПК)

Съдът спира наказателното производство в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 2 и чл. 26, т.е. когато:

1. след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;

2. разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина;

3. деецът е лице с имунитет;

4. се чака отговор на изпратена молба за международна правна помощ;

5. престъплението е извършено в съучастие и не са налице условията за разделяне, тогава наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина.

Съдът се произнася относно мерките за процесуална принуда. Съдът отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. 

Препис от разпореждането на съдията – докладчик за спиране на наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, се връчва на частния тъжител и на подсъдимия. 

Определението и разпореждането за спиране на наказателното производство подлежат на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора от НПК.

Спиране на наказателното производство в съдебно заседание

Разпоредбата на чл. 290 НПК гласи, че съдът спира наказателното производство в случаите на чл. 25 и 26. Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

Така, следва да се прави разграничение между спирането на наказателното производство в подготвителния етап на съдебното производство и спирането му в хода на съдебното заседание. Докато чл. 251 НПК препраща към ограничен кръг от основанията по чл. 25 и чл. 26 НПК, чл. 290 НПК предвижда спиране във всички случаи по тези разпоредби. Разграничението има практическо значение, тъй като основанията за спиране в съдебното заседание са по – широки.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Наказателно – процесуален кодекс;

• Регистър на съдебните актове – https://legalacts.justice.bg/.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).