Предоставяне на „хуманитарен статут“ на чужденец

⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.

Добавете Правен Анализ в предпочитаните източници

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

„Хуманитарен статут“ означава признаването от Република България на гражданин на трета държава или на лице без гражданство за лице, което отговаря на условията за предоставяне на хуманитарен статут.

Хуманитарният статут представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи, наред със закрилата, която Република България предоставя на чужденци, която включва убежище, международна закрила и временна закрила.

Молбите за предоставяне на международна закрила се разглеждат от Държавната агенция за бежанците индивидуално, като първо се извършва преценка за предоставяне на статут на бежанец.

Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

В случай че статут на бежанец не бъде предоставен, се разглежда необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 и следващи от Закона за убежището и бежанците, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 

1. смъртно наказание или екзекуция, или 

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

(2) Субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат: 

1. държавата; 

2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 

3. недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства. 

(3) Реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. 

(4) Закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, при условие че те желаят и могат да предложат ефективна закрила, до която чужденецът има достъп и която няма временен характер. 

(5) Хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. 

(6) Хуманитарен статут се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен хуманитарен статут, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната, и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 2.

(7) Когато чужденец с предоставен хуманитарен статут сключи брак с друг чужденец, той може да получи хуманитарен статут само на собствено основание. 

(8) Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

Характерът на тази закрила изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната.  

В реш. № 7243/ 2018 г. Върховният административен съд приема, че под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а останалите случаи, различни от изрично предвидените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. 

Според новелата на чл. 6а ЗУБ, при прилагането на закона първостепенно значение има най – добрият интерес на детето. Преценката на най – добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето.

Така, Законът за закрила на детето е приложим, когато кандидатстващ за статут на бежанец или хуманитарен статут е малолетно лице, съгласно принципа за първостепенното значение на интереса на детето.

А и както вече е посочвал в практиката си Върховен административен съд, при съобразяване с Конвенцията на ООН за правата на детето, която е от основополагащо естество, всички публични органи следва да отдават първостепенно значение и да предприемат мерки, свързани с деца при спазване на принципа за „висшия интерес на детето“. Този принцип е последователно закрепен в поредица директиви на ЕС относно международната закрила. 

Липса на предпоставки за предоставяне на статут, изведени от съдебната практика

И административният орган и съдът са приели за установено, че в Сирия съществуват проблеми, свързани с правата на човека, които включват незаконни или произволни убийства от страна на правителството, включително извършвани с многократна употреба на химическо оръжие, изтезания, произволна или незаконна намеса в неприкосновеността на личния живот и др. Въпреки това обаче е установено, че от 2016 г. чужденецът живее необезпокояван в Република Турция, заедно със семейството си, което и към момента се намира там. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ (реш. № 12042/ 2021 г., ВАС).  

Заплахите от страна на цивилни лица не могат да обосноват предоставяне на статут (реш. № 9884/ 2020 г., ВАС).  

Твърденията за икономически и здравословни проблеми за кандидатката за международна закрила и семейството й в страната по произход не попадат в обхвата на ЗУБ, т.е. липсват основания за предоставяне на международна закрила (реш. № 2735/ 2019 г., ВАС).  

В противовес, следните обстоятелства например може да са основание за предоставяне на хуманитарeн статут – в Афганистан общото положение е неспокойно поради случващите се въоръжени атаки на екстремистки групи, има стотици убити и ранени цивилни лица в резултат на самоубийствени и други атаки, че все повече лица бягат от домовете си и търсят убежище в труднодостъпни райони (из реш. № 14944/ 2019 г., ВАС).  

Процедурни аспекти и доказване

За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН и мотивите на Съда на ЕО. 

А от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ се изготвя справка, която съдържа информация за страната на произход на чуждия гражданин, отразява актуалната политическа и икономическа обстановка в съответната „страна по произход“ на кандидатстващия за статут по ЗУБ, посочвайки стриктно източника на информация.

Справката представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК (официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия) и съставлява годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по този закон и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства. 

Когато чужденец с хуманитарен статут не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, но е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни, бракът и родството могат да бъдат установени чрез провеждане на интервю и други подходящи проучвания.

Хуманитарен статут не се предоставя на чужденец: 

  • за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил деяние, което съгласно българските закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление или като престъпление против мира и човечеството;
  • за когото има сериозни основания да се предполага, че извършва, подбужда, подпомага, участва в обучение или приготовление за извършване на действия, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации (ООН), уредени в Преамбюла и в чл. 1 и 2 от Хартата на ООН, както и в резолюциите й, относно мерките за борба с международния тероризъм;
  • за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление; 
  • който е извършил извън територията на Република България престъпление, за което българският закон предвижда наказание лишаване от свобода, и е напуснал държавата си по произход единствено с цел да избегне наказателното преследване, освен ако това преследване застрашава живота му или е нечовешко или унизително; 
  • за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност.

Предоставен хуманитарен статут може да се отнеме, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на някои от гореизброените основания или когато се представя с фалшива самоличност или използва неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание, за които по време на производството продължава да твърди, че са истински; или умишлено, в устна или писмена форма, дава невярна или укрива съществена информация относно своя случай.

Чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България.

На чужденците, търсещи или получили закрила, се издават и документи като карта на чужденец с хуманитарен статут и удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут.

Картата на чужденец с хуманитарен статут удостоверява самоличността на лицето и правото на притежателя й да пребивава на територията на Република България за срока на нейната валидност.

Удостоверението за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут дава право на притежателя му да излиза и да влиза в Република България в рамките на срока на неговата валидност при условията и по реда за постоянно пребиваващите чужденци в Република България.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

Използвани източници:

  • Закон за убежището и бежанците;