pravenanaliz.eu

Древногръцкият философ Аристотел е твърдял, че арбитража е алтернатива на съдебния процес и дори може да отсъди по-справедливо. В контекста на натовареността на българските съдилища (особено в по-големите градове) и трудоемкото съдопроизводство, поглъщащо и много време, отекват призиви за насока към извънсъдебното разрешаване на спорове. Въпреки, че предмет на алтернативно решаване на спорове не могат да бъдат дела от всякакъв характер, така например, в Мексико, държава разкъсвана от престъпност, доклад на фондация Insightcrime отчита, че пренаселеността в затворите намалява, а сред причините за това е, че и леките престъпления се насочват към медиативно разрешаване.

Уреждането на конфликти без съд, от трета неутрална страна, почива на принципи като законност, безпристрастност, прозрачност. Като основни ползи от него биха могли да се посочат: икономични разходи, спестяване на време, по-малко формалности, поверителност, определяне и контролиране на процеса от страните. По тази линия, на 21.05.2013 г. Европейският парламент и Съвета приемат Директива 2013/11/ЕС за алтернативно решаване на потребителски спорове.

Ето и един повърхностен поглед върху институтите на извънсъдебното разрешаване на спорове в България:

Арбитраж

Ирландски закон за арбитража е съществувал още през 1632 г. В България до 1991 г. функционира Държавен арбитраж, произнасящ се по търговскоправни спорове между държавните предприятия.

Арбитражен съд може да се създава и ad hoc. Има и постоянни арбитражни съдилища – напр. към БТТП. Предмет на арбитраж принципно не могат да бъдат неимуществени спорове (прекратяване на брак), касаещите вещни права, искове за издръжка, права по трудово правоотношение, искове за отмяна решенията на органи на юридически лица. Решенията на съда се ползват със сила на пресъдено нещо.

Към министъра на труда и социалната политика е прикрепен Националния институт за помирение и арбитраж, в чиято компетентност са колективните трудови спорове между работници и работодатели. А борсовият арбитраж, създаден на основата на Закона за стоковите борси и тържищата, се произнася по конфликти по отношение на борсови сделки или изпълнение на договори, между членовете на стоковата борса и техните клиенти или брокери.

                                          Медиация

Промените в Закона за медиацията от 2011 г. са транспонирани от Директива 2008/52 ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Предмет на медиация могат да бъдат: граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързаните с потребителски права. Посредникът не налага решението си на страните, той само им помага за постигане на приемливо решение. Споразумението, с което приключва процеса, обвързва само страните по спора (чл.17, ал.1 Закон за медиацията).

Изрични разпоредби в ГПК отклоняват делото от неговото съдебно разглеждане към медиация: съгл. чл.321, ал.3, в производството по брачни дела, ако страните постигнат съгласие за започване на медиация, делото се спира; а съобр. чл.374, ал.2, в производството по търговски спорове, на съдът е предоставена опция да ги насочи към медиация.

                             Помирителни комисии

Със еквивалентно наименование, помирителни комисии, са съществували органи, действащи като първа инстанция по трудови спорове, според Кодекса на труда от 1951 г. В наши дни, по Препоръка 2001/310/ЕО на ЕК, са създадени към Комисията за защита на потребителите: помирителна комисия за платежни спорове, с обхват спорове по парични преводи от банки, издаване и използване на банкови карти; помирителна комисия или индивидуален медиатор (служител на КЗП) съдействащи за консенсус между потребители и търговци. Участието в тези органи е доброволно, а на страните не се вменява задължението да приемат финалното решение.

Използвани източници:

• Закон за международния търговски арбитраж;
• Закон за медиацията;
• Гражданско-процесуален кодекс;
• Закон за платежните услуги и платежните системи;
• Закон за стоковите борси и тържищата;
• Закон за колективните трудови спорове;
• Закон за защита на потребителите.