pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 15, ал. 1 и следващи от Търговския закон, предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. 

(2) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п. 

(3) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. 

(4) Предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли, след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието. 

(5) Ако страните се договорят изрично, предприятието може да се прехвърли и ако приобретателят изпълни задълженията по ал. 4.

Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Прехвърлянето му става чрез правна сделка, като няма пречка тя да бъде и безвъзмездна.

Но пък такава сделка би могла да доведе до накърняване на запазената част от наследството, тъй като тя променя имуществото на физическото лице – едноличен търговец, съдружник или акционер в прехвърленото предприятие. След смъртта на това физическо лице неговите наследници биха могли да предявят иск по чл. 30, ал.1 ЗН (наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове), за да получат парично изравняване на запазената им част от наследството, ако тя е накърнена с дарението на търговското предприятие.  

Фирмата съгласно чл. 60, ал. 1 ТЗ, може да бъде прехвърлена само заедно с предприятието на едноличния търговец, като съгласието за това трябва да бъде дадено по реда, предвиден в чл. 15, ал. 1 ТЗ, т.е. формата е същата, както за прехвърляне на предприятието – писмена с нотариална заверка на подписите. 

Законът не урежда съдържанието на договора за прехвърляне на търговско предприятие, поради което страните разполагат със свобода на договаряне в границите, очертани от императивните норми на закона. При възникване на спорове и съмнения, включително във връзка с имуществения обхват на прехвърленото предприятие, договорът следва да се тълкува според критериите на чл. 20 от ЗЗД – при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.  

Договорът за продажба на търговско предприятие е комплексен, тъй като обхваща редица единични сделки – продажба на недвижимост, на стоки, на оборудване, прехвърляне на вземания (цесия), прехвърляне на други права като ноу – хау, търговска марка, ценни книги, лицензии и др., тъй като предприятието е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. 

Изброяването на активите [на търговското предприятие] не съставлява задължителен реквизит и на решението на общото събрание по чл. 15, ал. 2 ТЗ (реш. № 49/ 2014 г., ВКС).   

И още, в реш. № 237/ 2012 г. на ВКС се казва, че описването на недвижимите имоти като част от правната съвкупност, предмет на договорите за прехвърляне на търговско предприятие се налага в практиката, поради необходимостта от последващо вписване на прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти в имотния регистър.  

Прехвърляне на част от предприятие

В реш. № 60305/ 2022 г., състав на ВКС приема, че търговското предприятие като съвкупност е част от имуществото, с което се осъществява търговската дейност на търговеца. В това си съдържание предприятието може да бъде предмет на разпоредителна сделка (чл. 15, ал. 1 ТЗ), но няма пречка предмет на такава да бъде и част от него – т.е. реално обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Тъй като правата, задълженията и фактическите отношения в посочената съвкупност се пораждат от определени юридически факти – извършване на търговски сделки (в случая банкова дейност), то реално обособените права, задължения и фактически отношения следва да възникват от реално обособена (самостоятелна) стопанска дейност на търговеца – работодател. Необходимо и достатъчно за идентификацията на въпросната самостоятелно осъществявана търговска дейност (част от предприятието) е тя да бъде обособена счетоводно и организационно в отделна структура, която я персонализира.   

Възникване на солидарна отговорност

Специфика е въведеното в чл. 15, ал. 3 ТЗ ограничение в солидарната отговорност на прехвърлителя до размера на прехвърлените на приобретателя права.

Изразът „до размера на получените права“ има предвид не цената по сделката, а получената от приобретателя стойност на търговското предприятие, е разяснено в реш. № 5473/ 2012 г. на Върховен административен съд. Под тази констатация се има предвид това, че цената, която страните са уговорили може да е по – ниска/ по – висока от реалната стойност на търговското предприятие.

Друго специфично при солидарната отговорност при прехвърляне на търговско предприятие е поредността при търсимите задължения – изпълнение се търси първо от прехвърлителя, а след това от приобретателя.

И предвид солидарната отговорност за органите по приходите не съществува задължение да извършат данъчна ревизия и на двамата солидарни длъжници, а могат по свой избор да издадат ревизионен акт само против единия от тях.

Освен това, солидарната отговорност възникваща с разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ не е ограничена със срок.   

Вписване 

Според новелата на чл. 16, ал. 1 и следващи от ТЗ, прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър едновременно по делото на отчуждителя и на правоприемника.

(2) Вписването се извършва след представяне от отчуждителя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по чл. 15, ал. 4. Агенцията по вписванията незабавно уведомява за подадената декларация Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Редът за уведомяването се определя съвместно от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ и изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. 

(3) Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ по сигнал или по собствена инициатива извършва проверка за достоверността на декларираните факти по ред, определен от изпълнителния директор. При установено несъответствие между декларираните и установените факти Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ изпраща резултатите от проверката на органите на прокуратурата. 

(4) Образецът на декларацията по ал. 2 се утвърждава от министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика. 

(5) Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията.

Прехвърлянето на търговското предприятие се оповестява чрез вписване в търговския регистър. Вписването в търговския регистър на извършено прехвърляне на търговско предприятие има оповестително, а не конститутивно действие, не е елемент от фактическия състав на сделката, и не е обуславящо за настъпване на правните последици на договора, нито за обема на прехвърлените права.

Този извод следва от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (третите лица могат да се позовават на подлежащо на вписване обстоятелство, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда то да породи действие след вписването) и от липсата на законова норма, определяща конститутивно действие на вписването на това обстоятелство. Оповестителното действие е от значение в породени между страна по сделката и трети лица правоотношения, при които е важно знанието за вписаното обстоятелство.  

Вписването в търговския регистър на договора по чл. 15 ТЗ има и доказателствено действие, но то може да бъде оборено, като се установи ненастъпване на вписаното обстоятелство.  

В реш. № 33/ 2017 г. върховните касационни съдии разясняват, че ако от предмета на договора по чл. 15 ТЗ са изключени отделни обекти на собственост, но в търговския регистър е вписано прехвърляне на цялото предприятие, като съвкупност, вписването няма да породи отчуждително – придобивно действие за изключените от предмета на сделката обекти.     

Бизнес комбинация

„Бизнес комбинацията“ е обединяване на отделни предприятия в една стопанска единица в резултат на обединяването на едно предприятие с друго или придобиването на контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие. Такава сделка е възможна между предприятия – търговски дружества.

Прехвърлянето на предприятието на ЕТ на търговско дружество със сделка по реда на чл. 15 от ТЗ не представлява бизнескомбинация в първата от хипотезите – обединяване на отделни предприятия в една стопанска единица, тъй като обединяването е вид преобразуване по чл. 261 от ТЗ, които се осъществяват само между търговски дружества, а ЕТ не е търговско дружество (реш. № 15140/ 2018 г., ВАС).  

Обезпечение на кредиторите 

Съобразно чл. 16а, ал. 1 и следващи от ТЗ, правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца от вписването на прехвърлянето. 

(2) В срока по ал. 1 всеки кредитор на отчуждителя или правоприемника, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на вписването на прехвърлянето, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът се ползва с право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник.

(3) Членовете на управителния орган на правоприемника отговарят солидарно пред кредиторите за отделното управление.

Този 6 – месечен срок касае начина на управление, а не отговорността – правоприемникът трябва да управлява предприятието отделно от своето имущество. Законодателната идея е да се даде на кредиторите време да разберат за прехвърлянето (чрез вписването) и възможност да реагират.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Търговски закон;

• Закон за задълженията и договорите;

• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;

• Практика на ВАС – https://sac.justice.bg/pages/bg/sac%20practic%D0%B5.