Дискриминация на основание лично/ обществено положение
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и следващи от Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Пряка дискриминация е всяко по – неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
(3) Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по – малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
На основата на признаците по чл. 4, ал. 1, означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.
Съобразно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., доказателствената тежест за установяване на фактите относно които може да се направи извод, че е налице дискриминация е върху дискриминираното лице – В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
А лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, носят също отговорност по силата на ЗЗДискр.
Лично положение
За разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. – пол, раса, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак „лично положение“ няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация.
В реш. № 14258/ 2020 г. на ВАС, се обяснява, че в обхвата на признака „лично положение“ следва да са включват само трайни, значими и определящи личността характеристики, равностойни със същностните основни признаци, каквито са полът, расата, здравословното състояние, сексуалната ориентация, възрастта, вярата.
Кога не е налице лично положение според съдебната практика
Качеството „защита на свои права“ не може да служи за отличителна характеристика на личността, тъй като има временен, случаен характер, доколкото зависи от различни обстоятелства извън личността, съответно не може да се приравни на другите иманентно присъщи белези по чл. 4 от ЗЗДискр и не може да бъде приет за изпълващ съдържанието на признака „лично положение“ (реш. № 14258/ 2020 г., ВАС).
Данни за преднамерено лично отношение от страна на изпълнителен директор не може да обоснове само по себе си същностен за личността признак, който да я отличава от останалите служители и да покрива съдържанието на признака „лично положение“, а самата личност не се идентифицира със съдържанието „лично положение“ (реш. № 225/ 2013 г., ВАС).
Обществено положение
Професионалният опит може да се използва законосъобразно като критерий при упражняване от работодателя на правото му на подбор.
В реш. № 7344/ 2008 г. ВАС констатира, че не може да бъде възприето становището, че професионалният опит на един индивид съставлява елемент от общественото му положение като един от признаците, изброени в забраната за дискриминиране. Понятието „обществено положение“ не е дефинирано в ЗЗДискр. Най – общо то може да се определи като мястото, което едно лице заема в структурата на даден социум и е израз на отношението, оценката, която се дава на това лице във връзка с неговото социално поведение и функции. Следователно, като елемент на общественото положение по смисъла на закона биха могли да се определят професията на индивида, мястото, в което работи, заеманата длъжностна позиция и др., но не и прослуженото време, тъй като размерът на трудовия стаж не се отразява на социалния му статус.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за защита от дискриминация;
- Практика на ВАС – https://sac.justice.bg/pages/bg/sac%20practic%D0%B5.