Съдебното производство по Закона за защита от дискриминация
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Целта на Закона за защита от дискриминация е да осигури на всяко лице правото на: 1. равенство пред закона; 2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот; 3. ефективна защита срещу дискриминацията.
Този закон прокламира, че е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр., извън случаите по раздел I (т.е., когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация), всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска:
1. установяване на нарушението;
2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по – нататъшни нарушения;
3. обезщетение за вреди.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/ 2019 г. на ВКС, ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 71 ЗЗДискр. съдържа хипотезите за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, без оглед на това дали дискриминационното поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца и е осъществено при или по повод административна дейност, като исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр. са подсъдни на съответния районен съд.
Така засегнатото лице има право на избор относно реда за защита за установяване на дискриминация и преустановяването й: административно производство пред Комисията за защита от дискриминация или съдебното производство пред районния съд. И двете процедури важат за всички случаи на дискриминация срещу всички субекти, като целят установяване и санкциониране на установената дискриминация.
Единствената разлика в обхвата на двата способа на защита от дискриминация се състои в невъзможността Комисията да обезщети претърпените вреди, което при благоприятен за жалбоподателя изход от производството пред Комисията, се реализира по реда на чл. 74 ЗЗДискр., т.е. чрез предявяване на иск за обезщетение, в зависимост от статута на ответника – частноправен субект (пред районния съд) или орган на власт (пред административния съд по реда на ЗОДОВ). Това е така, защото Комисията за защита от дискриминация не е съдебен орган и не може да присъжда обезщетение за вреди.
В хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. административните съдилища не установяват наличието на дискриминация, а изследват наличието на вреди в причинно – следствена връзка с установен от КЗД като специализиран административен орган, акт на дискриминация. Член 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. се включват следните елементи: осъществена спрямо ищеца дискриминация при изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между осъществената дискриминация и претърпените вреди. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Ако пък паралелно с предявяване на иска пред районния съд лицето сезира и КЗД със същото искане, последната по силата на чл. 52, ал. 2 от ЗЗДискр. (когато установи, че по същия спор има заведено дело пред съд, комисията не образува производство) следва да прекрати образуваното пред нея административно производство.
Искове за защита от дискриминация и за обезщетение за вреди
В реш. № 39/ 2017 г., ВКС разяснява, че обстоятелствената част на иска по чл. 71, ал. 1, т. 3, вр. чл. 12, ал. 1, вр. чл. 9 ЗЗДискр. следва да съдържа твърдения за всички предпоставки от хипотезата на правната норма – кандидатстване за работа по трудово правоотношение, деяние, извършено от работодателя, предположение за дискриминация, настъпили вреди, причинени от деянието. Петитумът на иска следва да съответства на обстоятелствената част и да съдържа искане за осъждане на работодателя да плати обезщетение за причинените вреди. Когато са направени и твърдения, че дискриминиращите действия са извършени от конкретни лица, ищецът има право да избере срещу кого да насочи иска – срещу работодателя или срещу конкретния служител. При условие, че се претендират имуществени и неимуществени вреди, то съдът следва да се произнесе отделно по всеки от двата иска, а не общо.
От смисъла на текста на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. следва, че всички оплаквания за осъществено дискриминационно отношение могат да бъдат предявени пред районен съд в срока по чл. 52, ал. 1 от закона – до три години от извършване на нарушението.
За да се търси обезщетение за вреди по реда на чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр, трябва да са установени по исков ред: нарушението на антидискриминационното законодателство, вредите от него и причинната връзка между тях (реш. № 5194/ 2018 г., ВАС).
Такси и разноски за производството
Според новелата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр., за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.
Тази разпоредба следва да се тълкува като освобождаваща само жалбоподателя (не и другите страни) и то само от заплащане на държавна такса и разноските, които би трябвало той да понесе в съдебното производство при упражняване правото си на защита, а именно за заплащане възнаграждения за вещи лица или за призоваване на свидетели.
С нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. се улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите от дискриминационни действия, които са освободени от заплащане на дължимите от тях държавна такса и разноски за водене на делото, но разпоредбата не предвижда изключение от общия принцип за отговорността на направените от насрещната страна разноски по делото (реш. № 1692/ 2023 г., ВАС).
И в реш. № 5733/ 2020 г. на ВАС, се казва, че разпоредбата на чл. 75 от ЗЗДискр. има отношение към понятието за ефективно правно средство за защита пред съд по чл. 47, пар. 1 от Хартата на основните права ЕС (всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия), защото урежда улеснен достъп до правосъдие без заплащане на държавна такса на административните съдилища, без понасяне на разноски за провеждане на съдебното производство като разноски за допускане на експертизи и събиране на други доказателства, имащи отношение към предмета на спора. Националното законодателство предвижда възможност и за правна помощ, предвид ЗПП.
А направени разноски за адвокат в производство пред КЗД?
В чл. 50 и сл. ЗЗДискр., включително и в чл. 65 и чл. 66 ЗЗДискр. не е предвидено КЗД да присъжда
разноски в административното производство. От това обаче не следва, че ако решението на
КЗД е благоприятно за жалбоподателя, то последният няма право да претендира с
осъдителен иск по общия исков ред тези разноски, на основание чл. 45 ЗЗД.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за защита от дискриминация;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;
- Практика на ВАС – https://sac.justice.bg/pages/bg/sac%20practic%D0%B5.