„Тормозът“ като форма на дискриминация
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Дискриминационното третиране под формата на тормоз е отделен, самостоятелен вид дискриминация.
Тормозът предполага поведение, свързано със защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Защитените признаци са легално дефинирани лични/ обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице, което наличие е изключено по силата на закона да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. Те винаги са елементи от действителността, макар и свързвани с някакво отношение към лицето, т.е. следва да са качества, присъщи на лицето, и поради което да бъдат изразени от заявителя по начин, който да обуславя възможността за събиране на доказателства за установяването им в производството като част от фактическия състав на твърдяната за осъществена форма на дискриминация.
В реш. № 2/ 2019 г. на ВКС се обяснява, че в доктрината се застъпва разбирането, че с разпоредбата на пар.1,т.1 от ЗЗДискр., която дефинира тормоза, законодателят не е искал да санкционира абстрактни съждения, писания и идеи, насочени към неопределен кръг лица от различни етноси, раси, религиозни общности, полове и пр., а конкретно поведение /изразено чрез слово, писмо, телодвижение и пр./, насочено срещу конкретно лице или лица и накърняващо правата и доброто му име.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация, „Тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 , изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Следващата точка дава и дефиницията на „Сексуален тормоз“, а именно, че това е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.
Съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и следващи от ЗЗДискр., забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Пряка дискриминация е всяко по – неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
(3) Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по – малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
А според новелата на чл. 5 ЗЗДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 , сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.
Така, за да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр, кумулативно следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, което е в причинна връзка, основано е на защитен признак, с посочената специална цел или резултат – да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице, да създаде неприемлива за него среда.
Фактическите състави на пряката и непряка дискриминация – по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. от една страна и на тормоза по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. от друга са две различни, самостоятелни форми на дискриминация, чиито състави разкриват съществената разлика, че при пряка/ непряка дискриминация е необходимо изследване на различното третиране (сравнител), докато за тормоза същото е ирелевантно.
Разяснения на дефиницията за тормоз съобразно съдебната практика
Дефиницията не поставя изискване за определена продължителност или повторяемост във времето на нежеланото поведение, носещо характеристиките на „тормоз“ (реш. № 6976/ 2021 г., ВАС).
Колкото до тълкуването на пар. 1,т. 1 от ДР на ЗЗДискр./”създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда”/, следва да се приеме, че то има предвид създаването на атмосфера, наситена с враждебност на конкретно място – работно място, учебно заведение, държавно учреждение, търговски обект и пр.
Фактите, въз основа на които може да се направи предположение за създаването на посочената в пар. 1,т. 1 ДР ЗЗДискр. среда, могат да са най – различни, осъществили се в живота и социалните контакти, на работа, при почивка и пр. на засегнатите ищци – напр. отказ за наемане на работа или на квартира, пренебрегване при достъп и обслужване на публични места, конкретно отправени заплахи по местоживеене или месторабота и други подобни, предизвикани с /следващи/ твърдяното нежелано поведение на причинителя. Ищецът следва да ги представи /обективира/ на осн. чл. 9 ЗЗДискр., а за доказването им са допустими всички доказателствени средства, според многобройната практика на съдилищата и КЗД в този смисъл (реш. № 2/ 2019 г., ВКС).
В хипотезата на изразен словесно „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., законът не се интересува от това дали мнението е лично, възпроизвеждащо чуждо мнение или отразяващо позицията на по – широк кръг от хора, дали авторът му е публична или непопулярна в обществото личност (реш. № 6976/ 2021 г., ВАС).
Изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места
В реш. № 3226/ 2010 г. на ВАС се казва, че когато лицето е със 100% загубена работоспособност и единствената му възможност за придвижване е с помощта на инвалидна количка, а архитектурната среда на територията на общината не е съобразена с изискванията на Закона за интеграция на хората с увреждания и не е пригодена за хора с увреждания, поради което достъпът до нея е затруднен или невъзможен за тези лица, то общината е изградила и поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, е форма на тормоз на основата на признака „увреждане“. Тази архитектурна среда има за резултат накърняване достойнството на ищцата и създаване на враждебна, обидна и застрашителна за лицето с увреждания среда.
Изискването за незабавна проверка и предприемане на мерки
Според текста на чл. 17 ЗЗДискр., работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.
Но за да е налице основание за ангажиране на отговорност на работодателя по силата на тази разпоредба, е необходимо от доказателствата по преписката да се установява ясно и безпротиворечиво, че работодателят е получил оплакване от работника или служителя, който се смята за подложен на тормоз на работното място, не е реагирал незабавно чрез назначаването на проверка и предприемането на мерки за прекратяване на тормоза, както и не е наложил дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.
Носи ли отговорност интернет сайт за осъществена дискриминация от негови потребители посредством техни коментари?
В този контекст, е интересно да се научи, че в реш. № 7269/ 2019 г. на ВАС се постулира, че неоснователни са оплакванията, че интернет сайтът не носи отговорност за съдържанието на направените коментари от потребителите, публикували мнението си във връзка с публикуваната от тях статия. Действително потребителите на този сайт разполагат с правото да изразяват свободно мнението си, но това следва да е съобразено със законовата абсолютна забрана за дискриминация във всичките й форми, включително и под формата тормоз.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за защита от дискриминация;
- Практика на ВАС – https://sac.justice.bg/pages/bg/sac%20practic%D0%B5.