„Преследването“ като форма на защита срещу дискриминация
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Преследването е една от формите на защита срещу дискриминация, уредена в Закона за защита от дискриминация. Преследването се основава на по – неблагоприятното третиране на дадено лице.
Според новелата на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация, тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 (пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна), сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.
Съгласно разпоредбата на параграф 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр, „Преследване“ е:
а) по – неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация;
б) по – неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация;
в) по – неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.
А „Неблагоприятно третиране“, според текста на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр, е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по – малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.
Така, когато законът определя „преследването“, той не изисква непременно защитното действие срещу дискриминация действително да е било извършено. Достатъчно е лицето, което извършва неблагоприятното третиране, да предполага, че другото лице е предприело или ще предприеме такова действие.
Например работник се оплаква от дискриминационно отношение или работодателят смята, че работникът възнамерява да подаде жалба до Комисията за защита от дискриминация. Ако именно поради това предположение работодателят го уволни, понижи или започне да го третира по – неблагоприятно, може да е налице преследване, дори работникът в действителност никога да не е подал жалба.
Това следва от използваната в пар. 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр формулировка „предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме“. Тоест законът защитава лицето не само когато реално е упражнило правото си на защита, но и когато неблагоприятното отношение е предизвикано от предположението на извършителя, че то ще го направи.
Самото неблагоприятно третиране, от своя страна, може да бъде както действие, така и бездействие, стига да води до по – малко благоприятно третиране или да поставя лицето в особено неблагоприятно положение.
В резюме при преследването решаващо не е дали лицето действително е подало жалба или е предприело защитно действие, а дали неблагоприятното третиране е свързано с факта, че то е направило това, предполага се, че го е направило или се предполага, че ще го направи.
Доказателствената тежест
С разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр изрично е уредена доказателствената тежест в производството за защита срещу дискриминация.
Съгласно цитирания законов текст, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. В случай, че същият успее да докаже фактите, законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено, и да обори твърденията на ищеца. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на предявената претенция (в този смисъл Решение № 511/ 2010 г., ВКС).
При преследването неблагоприятното третиране следва да бъде свързано с предприето, предполагаемо предприето или предстоящо действие за защита от дискриминация, като това действие трябва да се отнася до защита срещу дискриминация, основана на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Следователно защитеният признак е част от антидискриминационния контекст, но непосредствената причинна връзка при преследването е между действието за защита от дискриминация и последващото неблагоприятно третиране.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за защита от дискриминация;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.
*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).