Производството пред Комисията за защита от дискриминация
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Редът за провеждане на производството пред Комисията за защита от дискриминация е регламентиран в чл. 55 – чл. 70 от Закона за защита от дискриминация.
Образуване на производство
Съгласно чл. 50 от Закона за защита от дискриминация, производство пред комисията се образува по:
1. жалба на засегнатите лица;
2. инициатива на комисията;
3. сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи.
Според практиката на Европейския съд по правата на човека по чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак), приложим винаги във връзка с упражняването на друго защитено право или свобода, е необходимо установяване на пряко засягане т.е. положение на „жертва“ на сезиращото го лице, за да е допустима жалбата му и по изключение в определени ситуации се приемат за допустими жалби и на лица, само защото са имали качеството на страна във вътрешното производство, но не се признава това право на неправителствени организации, чийто интереси не са застрашени, дори ако интересите на техните членове са или пък са създадени с единствената цел да защитават правата на предполагаемите жертви.
Следва да се разграничава хипотезата на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр., при която процедурата започва по жалба на засегнатите лица, от тази на чл. 50, т. 3 от ЗЗДискр., в която при подаването на сигнал, законът не изисква наличие на пряк и непосредствен правен интерес у подателя.
Затова и в реш. № 1960/ 2023 г. състав на Върховния административен съд приема, че съгласно посочената разпоредба, право да подават сигнали до КЗД имат всички физически и юридически лица, държавни и общински органи. В този случай правото принадлежи на всеки от посочените субекти, като за упражняването му не е необходимо изследване наличието на пряк и личен правен интерес – арг. от приложимия общ процесуален закон – чл. 15, ал. 2 АПК.
Сигналоподателят само уведомява КЗД за наличието на неравно третиране на конкретен правен субект от конкретен правен субект, т.е. за увредени чужди права и интереси, а решението на КЗД трябва да установи неравно третиране на тези трети лица, а не на сигналоподателя. Докато жалбоподателят инициира производството пред КЗД и става страна в него, тъй като търси защита на свои права, а не на трето лице.
Жалбата или сигналът до комисията се подават писмено.
Когато са написани на чужд език, те се придружават с превод на български език. Жалбата или сигналът трябва да съдържат:
1. името или наименованието на подателя;
2. адреса или седалището и адреса на управление на подателя;
3. изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът;
4. изложение на исканията към комисията;
5. дати и подпис на лицето, което подава жалбата, или на негов представител.
Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат от комисията.
Предвид нормата на чл. 9 от ЗЗДискр., страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже фактите сочещи на дискриминация.
Но жалбоподателят не е длъжен да квалифицира формата на дискриминационния акт, както и посочените в жалбата признаци по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита от дискриминация. Това утвърждава задължението на КЗД, осъществявайки правомощията си, да приложи закона по същество (опр. № 10722/ 2013 г., ВАС).
Но биха били недопустими жалби, които не конкретизират спрямо кого и при какви обстоятелства са извършени дискриминационни действия, което няма да позволи на комисията да очертае предмета на проверка за упражнено пряко или косвено неравно третиране на конкретни лица.
Иначе основанията за дискриминация, посочени в сигнал не обвързват КЗД и няма пречка при извършената проверка тя да установи нарушения, различни от тези, на които подателят се позовава.
Според новелата на чл. 52, ал. 1 и следващи от ЗЗДискр., не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извършване на нарушението.
(2) Когато установи, че по същия спор има заведено дело пред съд, комисията не образува производство.
(3) Производството пред комисията се прекратява, когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определен от комисията.
Във всички случаи, когато не са налице пречките по чл. 52 от ЗЗДискр. за образуване на производство, КЗД следва да се произнесе по същество.
За производството пред комисията не се събират държавни такси. Направените в хода на производството разноски са за сметка на бюджета на комисията.
Докладчикът започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва служители и външни експерти.
Всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на комисията в хода на проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да дадат необходимите обяснения.
Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закон тайна не може да бъде основание за отказ от съдействие.
Права на комисията
При осъществяване на своите правомощия тя има право:
1. да изисква документи и друга информация, свързана с проучването;
2. да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването;
3. да разпитва свидетели.
При отказ да се предостави информация, поискана от комисията, или при отказ да се предостави достъп до помещения, както и в други случаи на неоказване на съдействие на комисията, виновните лица носят отговорност по този закон.
Когато съществува опасност от изгубване или укриване на доказателство или при особено затруднение при неговото събиране, по искане на жалбоподателя доказателството може да бъде събрано принудително от лицата или от помещенията, където се намира (чл. 57 ЗЗДискр.). Това принудително събиране на доказателствата се извършва с разрешение на съдия от Софийския градски съд по искане на председателя на комисията.
Срок на извършване на проучването
В чл. 59 ЗЗДискр. е регламентирано, че проучването се извършва в срок до 30 дни. При случаи с фактическа и правна сложност срокът може да бъде продължен с разпореждане на председателя на комисията до 30 дни.
Срокът спира да тече, когато се установи, че докладчикът е възпрепятстван при проучването от лица, държавни или местни органи и това представлява пречка за пълното и всестранното изясняване на обстоятелствата.
След приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката материали.
Принципно заседанията на комисията са открити, за тях се призовават страните и заинтересованите страни, по време на провеждането им могат да се събират гласни и писмени доказателства и се изслушват експертни заключения.
В първото заседание председателят на състава поканва страните да се помирят. При изразено съгласие от страните председателят на състава насрочва заседание за помирително производство.
Когато в помирителното производство бъде постигнато споразумение между страните на основата на равно третиране, комисията го одобрява с решение и прекратява преписката.
Когато споразумението се отнася само за част от спора, производството продължава за частта, за която не е постигнато споразумение.
Одобреното от комисията споразумение подлежи на принудително изпълнение, като комисията упражнява контрол за спазване на споразумението.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и следващи от ЗЗДискр. предвижда, че когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на състава предоставя възможност на страните за становище.
(2) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят на състава закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на решение.
(3) Решението се произнася не по – късно от 14 дни след провеждане на заседанието.
Разписаните срокове за КЗД са инструктивни, в това число и този по чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр., като по – дългото производството и забавеното произнасяне с крайното решение не се отразява на законосъобразността на същото, постановява ВАС в реш. № 6434/ 2018 г.
Комисията действа като административен орган с конкретно определена в ЗЗДискр. компетентност, който следва след изпълнение на задълженията си по чл. 35 АПК (индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени) и тези по чл. 63, ал. 2 ЗЗДискр. да постанови административен акт при спазване на принципите за законност по чл. 4 АПК (административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица), за съразмерност по чл. 6 АПК (административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по – благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел) и истинност по чл. 7 АПК (административните актове се основават на действителните факти от значение за случая).
С постановеното решение заседателният състав (чл. 65 ЗЗДискр.):
1. установява извършеното нарушение;
2. установява нарушителя и засегнатото лице;
3. определя вида и размера на санкцията;
4. прилага принудителни административни мерки;
5. установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение.
Недопустимо е приключването на производството с решение по чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., което има обвързваща сила спрямо адресатите си, без да са конституирани надлежно страните, без да е проведено проучване и събиране на доказателства и съответно провеждане на открито заседание по правилата на чл. 63 и сл. от ЗЗДискр. (реш. № 8755/ 2009 г. на ВАС).
Решението е писмено и съдържа:
1. наименованието на органа, който го е издал;
2. фактическите и правните основания за издаването му;
3. диспозитивна част, в която се определят видът и размерът на санкцията или принудителната административна мярка, ако такава се налага;
4. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.
КЗД не може да присъжда обезщетение за претърпени вреди, тъй като то е в изключителна компетентност на съда. Сред правомощията на Комисията за защита от дискриминация е да установи случай на дискриминация срещу конкретно лице и едва след влизане в сила на административния акт, с който такъв случай е установен, може да се развие съдебно производство по присъждане на обезвреда.
Обжалване на решенията
Решенията на комисията подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14 – дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица. Жалбата за обявяване нищожност на решението се подава без ограничение във времето.
А заинтересувани лица, са тези лица, които са засегнати неблагоприятно от административния акт. Едно лице е заинтересовано, когато актът засяга негови субективни права, свободи, законни интереси или поражда за него задължения.
Наличието на правен интерес от обжалването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, липсата на която води до недопустимост на постановено по съдебно дело решение.
Решенията на комисията влизат в сила, когато:
1. не са обжалвани в срок;
2. подадената жалба не е уважена;
3. с решението се потвърждава постигнато от страните споразумение.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за защита от дискриминация;
- Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/;
- Административнопроцесуален кодекс.