Проявата на жестокост към животните
„Човека има морално задължение да уважава всички живи същества“ – гласи фрагмент от Преамбюла на Европейската Конвенция за защита на животните компаньони, и като контрапункт на периодичните нотификации за проявена агресия срещу животни (препратка към психологията би разкрила как сред предупредителни признаци за някои психопатологии, включително и антисоциално личностно разстройство известно и като психопатично личностно разстройство, е именно измъчването на домашни любимци и малки животни). Същевременно удачен повод да си припомним разпоредбите на закона.
Съгл. чл. 1, ал. 2 от
Закона за защита на животните,
тяхната защита се изразява в опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.
Всъщност още през 1754 г. философът Жан-Жак Русо се противопоставя на малтретирането на животните на основание, че те са „чувствителни същества“. Първият национален закон за хуманното отношение към животните е приет през XIX в. в Обединеното кралство, последван от подобни в Германия, Швейцария, Франция. Но тези закони засягат до голяма степен общественото малтретиране на животните като нарушение на благоприличието, а не страданието на самите животни.
От 2011 г. жестокостта към животни, у нас, е въздигната в престъпление. Така съгл. чл. 325б., ал. 1 от Наказателния кодекс, проявена жестокост към гръбначно животно, и причинена противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. И квалифицирания състав (т.е. по – тежко наказуем, защото предвижда обстоятелства, обуславящи утежняването на наказателната отговорност) по ал. 2: наказанието е от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, когато деянието е извършено:
- от лице, което осъществява дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;
- по начин или със средства, опасни за живота на хора или животни, по особено мъчителен начин за животното или с особена жестокост;
- на публично място или в присъствието на малолетно или непълнолетно лице;
- повторно.
Регламентацията на „правата“ на животните означава най – вече, че те не могат да бъдат използвани самоволно за развлечение, храна, експерименти. Разбира се, също както и правата на хората, те не са абсолютни и подлежат на лимитиране в конкретни случаи.
Дословният чл. 7, ал. 1 от Закона за защита на животните – „Забранява се проявата на жестокост към животните“.
И по – нататък, ал. 2 дефинира понятието жестокост и се открояват формулировки като:
- действие или бездействие, което причиняващо продължително или повтарящо се страдание на животното, увреждане на здравето му или стрес;
- нарушаване на принципа на добрата практика по отглеждане на животни, когато това води до вредни последици за здравето на животните;
- увеличаване агресивността на животните чрез селекция или обучение в агресивност към други животни и хора;
- използване на животни за филмови снимки, реклама и изложби, при които им се причинява болка, страдание, увреждане или стрес;
- принуждаване на животни към усилия, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес;
- излагане на животни на температурни или други неблагоприятни атмосферни влияния, недостиг на кислород или ограничаване на свободното им движение, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес;
- изоставяне на животни;
- лишаване на животни от почивка;
- подлагане на физическо натоварване на болни, наранени или стресирани животни;
- пускане на свобода на животни, които са отглеждани от хората, в случай, че предварително не са подготвени за оцеляване в естествена среда;
- пълно или частично ампутиране на части от тялото или отстраняване на органи на животни (освен, ако извършването им е необходимо по ветеринарномедицинско предписание, процедурата се налага, за да се запазят животът, здравето и доброто състояние на животното, или е необходимо за ограничаване на размножаването);
- излагане в магазини, заведения за обществено хранене и други увеселителни или питейни заведения на всички видове бозайници, примати, птици и влечуги и на опасни декоративни животни;
- извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на насилие към животни.
По Закона за защита на животните наказанието е глоба, освен ако деянието не съставлява престъпление.
А за да се онагледи, доколко правните норми са унифицирани с прогресивните законодателства, ще си послужим с извлечение от един от считаните за строги нормативни актове в тази област – Швейцарския Закон за защита на животните (Tierschutzgesetz), където се натъкваме на подобни постулати: за жестокост към животните (чл. 26) се счита тяхното малтретиране; пренебрегване; убиването им безпричинно; отглеждане им с цел подготовка за битки между тях; изоставянето им и прочее. Освен това, сходни с българския закон са и предвидените санкции за провиненията.
Ако се абстрахираме от чуждестранните нормативни уредби,
следва да се отбележи една родна специфика, която може да обуслови замяна на наказанието лишаване от свобода. Тъй като при проявена жестокост към гръбначно животно е предвидено до 3 г. лишаване от свобода, съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието, т.нар. условно осъждане.
И от друга страна,с промените в
института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
започнали с изменението на чл. 78а НК (ДВ, бр. 21/ 2000 г.), продължаващи и до днес, както и с измененията на Наказателно – процесуалния кодекс (отм.) през 1999 г., продължени и със сега действащия НПК, е изцяло сменена философията на този институт на наказателното право, като от правна възможност, предоставена на усмотрението и преценката на прокурора или съда, след 01. 01. 2000 г. приложението на този институт е задължително от прокурора и съда при наличието на конкретните материалноправни предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 НК. А разпоредбата на чл. 78а, ал.1, б.“а“ от НК (досежно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание) изисква за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо. Изискванията на б. „б“ на чл. 78а от НК, са деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност.
Използвани източници:
-
- Закон за защита на животните;
-
- Наказателен кодекс;
-
- Европейска конвенция за защита на животните компаньони;
- Tiershutzgesetz.