pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

През 1989г. ОС на ООН приема Конвенция за правата на детето. Това е първият международен акт утвърждаващ изцяло правата на децата. Според чл.1, „дете“ означава всяко човешко същество на възраст под 18г. или съответната възраст, когато настъпва пълнолетието по закон (в някои американски щати тази възраст е фиксирана на 21г., докато в ислямския свят – в Саудитска Арабия и Иран – на 8 годишна  възраст момичетата се считат за пълнолетни).

Държавата осигурява закрилата (особената закрила на децата е и един от принципите, на който се градят семейните отношения в Република България – чл.14 Конституция на Република България, чл.2 СК, Закон за закрила на детето), и грижата за детето, зачитайки отговорностите, правата и задълженията на родителите, свързани с неговото отглеждане, възпитание, образование, издръжка, с неговата имуществена собственост. Освен това улеснява активното участие в обществото на деца с умствени и физически недостатъци.

Родителската отговорност обозначава задължение на родителя да понесе отговорност от действия на детето си.

Приключва с навлизането на детето в пълнолетна възраст. Дефиниция на понятието се извежда и от Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета относно решенията по брачни дела и делата свързани с родителската отговорност:  родителска отговорност означава всички права и задължения отнасящи се до детето или до имуществото му, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или споразумение.

Специални закони за родителската отговорност съществуват в няколко канадски провинции. Наказателния кодекс на щата Калифорния в САЩ, санкционира дори с лишаване от свобода родител, не насърчаващ детето си да посещава училище. В някои щати родителят понася наказателна отговорност от необезопасено съхраняване на огнестрелно оръжие или от автомобилно произшествие, предизвикано от непълнолетното му дете, с негов автомобил (така и Върховния съд в България в реш. № 19/1996г. приема, че непълнолетен, управлявал МПС и причинил вреди на пешеходец, е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, затова и отговаря за вредите, но и родителите му отговарят солидарно с него за обезщетяване на пострадалия, поради неупражнен контрол върху поведението на детето си).

Репресивно наказание – лишаване от свобода, предвижда и българският НК – чл.182, ал.1 – родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие. А СК `1985г. установява задължение на родителите да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност (чл.68, ал.1).

Гражданската отговорност е регламентирана в чл.48, ал.1 ЗЗД – родители и осиновители упражняващи родителските права, отговарят за вредите причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.

Но съгл. ал.3, не отговарят, не са ли били в състояние да предотвратят настъпването на вредите (могат и да възразят, че деянието е представлявало неизбежна отбрана).

Базата на тази отговорност е в римското право и т.нар. ноксална отговорност, когато роб или подвластен е причинил вреди на друго лице. Тогава господарят му е можел да се откаже от него, предоставяйки го в собственост на пострадалия, или да заплати причинените вреди*.

Отговорността се споделя от родителя, защото детето не е в състояние да разбира и ръководи постъпките си или не притежава достатъчно имущество да заплати обезщетението. Според Постановление № 7/1959г. на пленума на ВС на НРБ, родителите, осиновителите и настойниците отговарят лично за причинените от неспособните лица вреди и нямат право на регресен иск против неспособния за онова, което са заплатили на увредения.

Ето как всеки родител носи гражданска и наказателна отговорност за неправомерното поведение на детето си, функция на липсата на грижи и внимание.

Използвани източници:

• • Семеен кодекс `1985 и 2009г.;

• • Наказателен кодекс;

• • Постановление № 7/1959г. на пленума на ВС;

• • Закон за задълженията и договорите;

• • *Поля Голева – „Облигационно право“ `2004г.;

• • Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета относно решенията по брачни дела и делата свързани с родителската отговорност;

• • Конвенция за правата на детето;

• Конституция на Република България.