pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Директива 2004/80/ЕО от 29 април 2004 г. относно обезщетението на жертвите на престъпления, създава условия държавите – членки на ЕС да гарантират, че техните национални разпоредби предвиждат съществуването на схема за компенсация на жертвите на тежки умишлени престъпления, извършени в съответните им територии, което би осигурило справедливо и подходящо обезщетение на жертвите. А понятието за „жертва“ можем да потърсим в чл. 2 на друг от основополагащите нормативни актове досежно темата – Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления:

(А) „Жертва“ означава:

       (I) физическо лице, което е претърпяло увреждане, включително физическо,   умствено или емоционално нараняване или икономическа загуба, която е пряка последица от престъпление;

       (II) членове на семейството на лице, чиято смърт е пряко причинена от престъпление и които са претърпели вреди в резултат на смъртта на това лице.

Впрочем, чрез разпоредби от тази Директива, транспонирани посредством последните последните изменения и допълнения от юли 2016 г., се прецизира Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, за което ще стане дума по – долу.

 

„Ex gratia“

Компенсацията се свързва с древноримското понятие Ex gratia, в транслиран вид – безвъзмездност, или доброволно изплащане на сума пари без породени задължение или отговорност. Информативно, схемата за компенсация на потърпевшите от престъпления във Великобритания датира от 1964 г. Отвъд океана, в САЩ и Канада (така нар. Crime Victims Compensation Act) също от 60 – те и 70 – те години е в сила тази практика. За отбелязване е, че понастоящем в щата Калифорния основание за компенсация могат да бъдат и домашното насилие, и онлайн тормоза. В някои щати, поради нуждата от време за определяне на компенсацията и изплащането й, са предвидени извънредни плащания за покриване на спешни разходи, като напр. лекарства, храна, подслон. В други, тя може да се получи и без да има арестувано или осъдено лице.

Освен това, в някои държави тя не е в зависимост от бъдещ процес, а в други се извършва прихващане между отпуснатата като компенсация сума и присъденото обезщетение. В трети страни пък, тя се дава след приключване на съдебния процес. В повечето държави-членки на ЕС е необходимо жертвата да се опита първо да получи обезщетение от извършителя. Ако това не стане, жертвата може да подаде заявление пред държавата за компенсация. В някои държави-членки възможността за получаване на компенсации от държавата се ограничава от допълнителни критерии, по отношение на видовете престъпления, които се покриват или сумата на загубите, които могат да бъдат компенсирани. Други държави-членки имат по – общи условия за компенсиране на жертвите на терористични атаки.

 

Процедурата в българския правопорядък, и след юли 2016 г.

Нека отбележим, че правото на обезщетение за претърпени вреди от престъпление е предоставено на пострадалия, неговите наследници или на засегнати юридически лица, посредством предявяване на граждански иск в наказателното производство (чл.84 НПК), като обезщетението бива изплащано от осъденото лице доброволно или на основание влязла в сила присъда. Иск за възмездяване на вредите може да бъде предявен и по реда на Закона за задълженията и договорите. Но финансовата компенсация се получава само ако вредите не са обезщетени по друг начин. Така, че потърпевшият разполага с избор дали да потърси финансова компенсация от държавата по административен ред или да предяви претенциите си срещу прекия извършител в наказателното производство или по гражданскоправен ред.

Компенсацията не се присъжда, а се определя от орган – относно финансовата помощ, на територията на Р.България това е функциониращия към министъра на правосъдието Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления ( из Реш. № 164/ 2011 г., ВКС – „Пораждането на право на финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления е предмет на производство, развито в специален закон – ЗПФКПП, което не подлежи на съдебен контрол“). Характерен белег на този вид финансово подпомагане е, че е в ограничени размери – чл.13, ал.1 ЗПФКПП е лаконичен – максималният размер не може да надвишава 10 000 лв (преди изм. и доп. – до 5 000 лв) , и се изплаща еднократно. А след като не се базира на виновно поведение на държавата, компенсацията е  необжалваема.

В сила от 01.01.2007 г. е Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления,

функция на упоменатата вече Директива 2004/80/ЕО от 29 април 2004 г. (добре е да се знае, че този закон се прилага за престъпления извършени след 30 юни 2005 г.). Съгл. чл. 3,  оправомощени да получат финансова компенсация са: пострадалият, претърпял имуществени вреди от престъплението, а ако е починал – наследниците или лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство. Имуществените вреди (чл.14, ал.1), които са пряка последица от престъплението се изразяват във:

• разходи за лечение, с изключение на разходите, които се поемат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
• пропуснати доходи;
• разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски;
• пропуснати средства за издръжка;
• разходи по погребение;
• други имуществени вреди.

С модификациите на закона от юли 2016 г. е разширен обхвата на тежките умишлени престъпления за които ЗПФКПП предвижда компенсация. Добавен е опитът за убийство, а отпада допълнението  към престъпленията блудство и изнасилване – да са настъпили тежки увреждания на здравето. Във финалния вариант на закона попадат (чл. 3, ал.3) престъпленията: тероризъм; умишлено убийство; опит за убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство; изнасилване; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда.

За получаването на тази помощ следва да се подаде молба (с посочени основания за получаването й) до Националния съвет в едногодишен срок от влизането в сила на актовете: осъдителната присъда, включително в случаите, когато делото е било разгледано в отсъствие на подсъдимия; споразумението за решаване на делото в досъдебното производство; прокурорския или съдебния акт, с който наказателното производство е било прекратено, с изключение на случаите, когато прекратяването е на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, 7 и 9 от Наказателно-процесуалния кодекс (т.е. деянието не е извършено или не съставлява престъпление; в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство); прокурорския или съдебния акт, с който наказателното производство е било спряно поради неразкриване на извършителя на престъплението.

Относно актът, с който нак. производство е било прекратено и ролята му в производството по получаване на компенсация и в следващата се регресна отговорност на извършителя, ще приведа фрагмент от влязло в сила Реш. №161/ 2014 г. на Районен съд – Ботевград: „За да бъде ангажирана регресната отговорност на извършителя на престъпление, респ. неговите наследници, следва освен всичко друго да е доказано извършването на деянието от лицето, което не може да се докаже с постановление за прекратяване на наказателното производство. Затова съдът счита, че в случаите на изплатена финансова компенсация в хипотезата на чл. 12, т. 3 от закона – след влизане в сила на прокурорски или съдебен акт, с който наказателното производство е било спряно поради неразкриване на извършителя на престъплението, регресна отговорност въобще не може да се търси, тъй като няма от кого, а в хипотезата на чл. 12, т. 2 – след влизане в сила на прокурорски или съдебен акт, с който наказателното производство е било прекратено, то за да се ангажира тази отговорност следва в съдебното производство да бъдат установени всички елементи на деликта. В противен случай в тази хипотеза би се оказало, че актът за прекратяване на наказателното производство за целите на регресната отговорност се приравнява по своите последици на влязла в сила присъда, за което липсва законодателна опора. Ако актът за прекратяване на наказателното производство е достатъчен за административното производство по предоставяне на финансова компенсация на пострадали от престъпление лица, решението по което не подлежи нито на обжалване, нито на косвен съдебен контрол, то същият не е достатъчен за ангажиране на регресната отговорност на дееца, преценката за която следва да бъде извършена от съда“.

Предоставянето на финансова компенсация при споразумение в досъдебната фаза, е добавено с оглед на това, че когато се сключва такова споразумение за престъпления по раздел II на глава втора от Наказателния кодекс (телесни повреди), не се изследват имуществените вреди, които са пряка последица, тъй като тези престъпления не включват като съставомерен признак причиняването на имуществени вреди и такива доказателства не се събират в досъдебното производство. Характерът на тези престъпления обуславя преди всичко неимуществени вреди и НПК предвижда уведомяване на пострадалите за споразумението с оглед на възможността за предявяване на гражданки иск за неимуществени вреди към извършителя на престъплението. Когато в определението на съда, с което се одобрява споразумението, се записва, че няма причинени имуществени вреди от престъплението, това не означава, че пострадалият не е правил разходи за лечение, за които обаче доказателства не са събирани, и техният размер не е установен. При тежките телесни повреди имуществените вреди като разходи за лечение биха могли да възникнат преди, по време на и след одобряване на споразумението и пострадалият не бива да бъде ощетяван поради съществени пропуски на процесуалните правила.

Компенсацията не може да бъде предоставяна при предвидените ограничения в чл. 15 от закона – пострадалият е бил осъден за престъпление по чл. 3, ал. 3 през последните 5 години преди подаване на молбата за финансова компенсация; деянието е било извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия; деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана; пострадалият е получил обезщетение по друг начин;  пострадалият не е уведомил компетентните органи за извършване на престъплението. Когато пострадалият е допринесъл за настъпването на престъпния резултат, това води до намаляване на финансовата компенсация, която би получил.

Министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума. В Реш. 164/ 2011 г. на ВКС се взема отношение и спрямо забавата на нарушителя: „Изплатената от МП финансова компенсация представлява обезщетение за вреди от непозволено увреждане, което обезщетение се дължи пряко от деликвента на пострадалия, като длъжникът се смята в забава и без покана/чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В случая изплащайки обезщетението за вреди от деликта, МП е встъпило в правата на пострадалите против деликвента, респ. неговите наследници, в т.ч. и в правото си да търси обезщетение за забава. Поради това, наред с обезщетението, изплатено от МП, на последния се дължи и обезщетение за забава върху главницата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД“.

Ако извършителят на престъплението е непълнолетен, на основание чл. 48 ал. 1 от ЗЗД, съгласно който родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях, министърът на правосъдието насочва претенцията си срещу родителите. При преценката за наличието на предпоставките на чл. 48 от ЗЗД е от значение възрастта на деликвента към момента на извършване на непозволеното увреждане, а не към момента на предявяване на иска за ангажиране на отговорността му. С разпоредбата на чл. 48 ал. 1 ЗЗД родителите се стимулират към изпълнение на задълженията по възпитанието и контрола на децата. Ако тези задължения не са изпълнени добре, те ще отговарят за обезщетяване на щетите, причинени от техните деца. Родителите отговарят не само за това, че не са упражнили конкретен контрол върху поведението на непълнолетния тогава, когато е извършено престъплението, но и за това, че в един по-предишен период не са изпълнили своя дълг по възпитанието му.

Използвани източници:

• • Наказателно – процесуален кодекс;

• • Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления;

• • Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg/;

• • Решения на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p10.htm;

• • Директива 2004/80/ЕО от 29 април 2004 г. относно обезщетението на жертвите на престъпления;

• • Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления;

• Закон за задълженията и договорите.