Престъплението „набедяване“
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съгласно чл. 286, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.
(2) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.
Набедяването по своята същност представлява информиране на надлежен орган на властта за осъществено престъпление. То е общественоопасно, защото създава предпоставки за започване на наказателно преследване срещу лице, което не е извършило престъпление.
За осъществяването на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, освен че е необходимо съобщаването за извършване на престъпление да е пред „надлежен орган“, но също така трябва и да е установено, че набеденият не е извършил престъплението или че няма данни да го е извършил, както и че този, който сезира надлежните органи знае, че не го е извършил.
Характеристика и състав на престъплението
Законът не поставя особени изисквания относно формата и съдържанието на изявлението пред надлежния орган на властта – достатъчно е деецът, съзнавайки неистинността на определени обстоятелства, да ги е заявил (устно или писмено) пред надлежен орган на властта, с намерението срещу набедения да се започне наказателно преследване за престъпление.
В реш. № 69/ 2019 г. на ВКС се разяснява, че за обективната съставомерност на деянието по чл. 286, ал. 1 от НК не е необходимо деецът да е квалифицирал престъплението, в което набеждава някого.
Затова и би било неправилно да се приеме, че за да е налице престъплението набедяване, деецът следва да посочи всички обективни и субективни признаци на престъплението, което приписва на набедения. Подобни професионални изисквания към извършителя не могат да се поставят, защото обикновено той не разполага с правни познания, за да квалифицира действията на набедения под конкретна наказателноправна норма. Достатъчно е да излага факти, сочещи най – общо на определено престъпление, да иска възбуждане на наказателно преследване и да знае, че набеденият е невинен.
Нещо повече, в реш. № 69/ 2019 г. на ВКС се приема също, че принципно, възможно е осъществяването на престъпния състав по чл. 286, ал. 1 от НК и когато отношенията, по повод на които е депозирана жалбата до надлежния орган на власт, са с гражданскоправен характер, както и в случаите, когато в нея се засягат проблеми от лично естество, стига да са налице съставомерните елементи на състава по чл. 286, ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние „набедяване“ се осъществява чрез подаване на сигнал.
Престъплението е резултатно, като престъпният резултат се изчерпва с узнаване на информацията, съдържаща се в сигнала, която касае извършени престъпления, от страна на надлежния орган. Интелектуалният момент от умисъла обхваща съзнанието, че със сигнала се описват осъществени престъпления, че с подаването му в надлежен орган се поставя началото на причинно – следствен процес, който сигурно или вероятно ще стане достояние на орган, компетентен за започне наказателно преследване. Волевият изразява желанието на лицето надлежният орган да разбере, че другото лице е извършило престъпление.
За да бъде осъществен състава при форма на вината пряк умисъл, е необходимо деецът да съзнава, че престъплението изобщо не е извършено или че то не е извършено от набедения, но съзнателно да прикрива този факт, твърдейки пред надлежния орган точно обратното. Престъпното набедяване е възможно и с евентуален умисъл.
В мотивите към реш. № 85/ 2017 г. на ВКС се обяснява, че разликата между прекия и евентуалния умисъл произтича от това дали става въпрос за „сигурно“ или „вероятно“ предвиждане, за „желание“ или „съгласие“. Двата вида умисъл, обаче, не се различават по друг признак – наличието на съзнание за обществена опасност на деянието и последиците от него. А конкретното деяние е общественоопасно, тъкмо защото набеденото лице е невинно. Следователно, за съставомерността на деянието, независимо дали е осъществено при пряк или при евентуален умисъл, е абсолютно необходимо извършителят да знае, че набеденият е невинен.
Липса на набедяване
Изложените становища и мнения с оценъчен характер за личността на конкретно лице не представляват набедяване, както и всяко друго невярно обстоятелство, което не се отнася до приписване на престъпление (фрагмент из реш. № 206/ 2019 г., ВКС).
Надлежен орган по смисъла на чл. 286 НК
Както в правната теория, така и в практиката е прието, че надлежният орган на власт по смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК е този, който може да инициира наказателно производство срещу набеденото лице.
И още в реш. № 277/ 1975 г. на ВС се подчертава, че набедяването касае приписване на престъпление пред следствени, прокурорски или съдебни органи.
Давността за наказателно преследване и изпълнение на наказание
Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват и когато е изтекла предвидената от закона давност.
За престъплението набедяване наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години. Давността за преследване започва от довършването на престъплението.
Според новелата на чл. 81, ал. 1 и следващи от НК, давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт.
(2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (тоест при набедяването абсолютната давност за изключване на наказателното преследване е 15 години).
Наложено наказание за набедяване не се изпълнява, когато са изтекли 10 години. Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 НК – от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68 НК.
Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. Абсолютната давност при наложеното наказание за набедяване е също 15 години.
При разпит на свидетел
Безспорно, когато свидетелят при разпита си съзнателно потвърди неистина било относно факта на извършеното спрямо него престъпление, било досежно самоличността на извършителя, той не осъществява нито една от формите на изпълнителното деяние по чл. 286 от НК. В подобна хипотеза неговите действия следва да се квалифицират като лъжесвидетелстване по смисъла на чл. 290 от НК.
Когато обаче с действия, различни от депозирането на свидетелски показания, деецът припише другиму престъпление или представи други неистински доказателства извън твърденията си в протокола за разпит, той следва да носи отговорност именно за набедяване, ако са налице всички други обективни и субективни признаци на това престъпление.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Наказателен кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.