pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Когато през 2014 г. преподавателят Ан Магуайър е убит с хладно оръжие от ученик в Лийдс, Англия, 21 – годишен мъж, посещавал същото училище, публикува на страницата си във Facebook : „Лично аз се радвам, че учителят е намушкан“. Като резултат прекарва в затвора шест седмици – един от многото случаи във Великобритания, когато изразяване в интернет повлича след себе си наказание лишаване от свобода. Влезлият в сила през 2003 г. „Communications Act“, регламентира наказуемостта за електронните съобщения с обиден, нецензурен, заплашителен характер или причиняващи неудобство, безпокойство.

Престъплението „Обида“

Тази година Районният съд в Разград по обвинение за обида освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба от 1000 лв., жена с инициали С. П., която трябва да плати на бившата си половинка и 800 лв. обезщетение за причинен стрес. Двамата си разменяли неприлични телефонни съобщения и така през ноември 2017 г. подсъдимата публикувала обръщение към бившия си партньор, в което пише, че той няма чест, достойнство и морал, че е „мижитурка, която малцина знаят, че е на антидепресанти плюс алкохол“. А съдът се мотивира: „Нито употребата на алкохол, нито използването на медикаменти само по себе си има обиден характер. В случая обаче се визира едновременна употреба, т.е. визира се злоупотреба с тези вещества и питиета“.

Друг подобен казус от последните години е обективирания в реш. № 46/ 2016 г. на Окръжен съд Стара Загора, с който е уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД (непозволено увреждане), за серия обидни твърдения в интернет пространството, в частност социалната мрежа фейсбук.

В съдебния акт се чете: „В случая ищецът заявява настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателните емоции, които изпитал в резултат на накърняването с тези обиди на честта, достойнството и доброто му име. Според тези свидетели тези обиди се отразили много зле на ищеца, който ставал избухлив и нервен при прочитането им, както и при споменаването им от други дошли в офиса на посочената политическа партия да го питат за тях граждани, като имало поради това и периоди, в които ищецът отказвал да посещава този офис, което пречело и на работата му в него. Ето защо правилно съдът е приел за установено, че ищецът е изпитал тези негативни психични преживявания от накърняването на честта, достойнството и доброто му име в обществото, които представляват неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от неправомерните горепосочени електронни изявления, действия на ответника по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, т.е. налице са и изискваната от чл. 51, ал. 2 ЗЗД, – налице е пряка причинна връзка между тези обидни и противоправни електронни изявления на ответника, и претърпените от тях горепосочени неимуществени вреди от ищеца. Поради това съдът е приел за установено по делото и наличието на пряка причинна връзка между тези противоправни изявления на ответника и причинените на ищеца от същите неимуществени вреди“.

Съгласно чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, изпълнителното деяние при обидата се изразява в казването или извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие.

Обидните действия трябва да се възприемат от потърпевшия, това ще стане като ги чуе или види (реш. № 664/ 1972 г. на Върховен съд). В друго решение ВС постулира, че „Законът не уточнява и не ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата на казването или извършването“ – № 108/ 1983 г.

Правата на чест, достойнство и добро име са защитени и с чл. 32 от Конституцията на Република България. Честта и достойнството се свързват с дължимото уважение към качествата на личността, нейните морални и етични принципи, доброто й име, почитта и уважението, които й се дължат. Честта и достойнството по начало са неделими, но обикновено честта се отнася до положителната обществена оценка за личността, а достойнството – до самооценката на човека за собствената му обществена значимост. От своя страна доброто име на личността е също положителната обществена оценка за лицето.

Според Върховния касационен съд, реш. № 79/ 2016 г., „За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на извършителя противоречи на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат изначално унизително значение или обидната им насоченост се извежда от контекста, в който са употребени“. Безспорно е прието в съдебната практика, че оценъчните съждения не следва да бъдат подлагани на доказване, но за да се обоснове наличие на обида не е и необходимо да се доказва истинността на отправените твърдения.

В реш. № 159/ 2015 г. на ВКС, вече се засяга и случай, когато обидата е разпространена в интернет пространството: „Възраженията, че липсват съставомерни признаци от престъпния състав, а именно обидата да е нанесена в присъствието на пострадалия и публично, са неоснователни. На първо място, приема се категорично в теорията и практиката, че използваният от законодателя израз „в негово присъствие” следва да се тълкува в смисъл, че е необходимо обиденият да има обективната възможност да възприеме унизителната за него проява – такава възможност е съществувала в обсъждания случай предвид начина на разпространение на обидната проява. Обида има и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет, като тези обстоятелства не се припокриват с  т. нар. неприсъствена („задочна”) обида, която е несъставомерна (така е възприето и в реш. № 390/ 1970 г., на ВС). В обсъжданата хипотеза е категорично установено, че така отправените обидни изрази са били възприети от пострадалата. Що се отнася до другия оспорен признак от престъпния състав – публичността, трябва да се има предвид, че обида, разпространена в интернет пространството и по-конкретно – в публицистичен новинарски сайт, безусловно изпълва квалифициращия елемент по т. 1 на чл. 148, ал. 1 НК, тъй като въпросният сайт се явява общодостъпно място за неограничен кръг лица, които биха могли да възприемат обидните изрази. В съвременните условия на медийното пространство и възможностите за разпространение на информация категорично не може да се определи като несъставомерна обида, отправена чрез интернет мрежата с възражението, че е неприсъствена, тъй като подобно становище би станало основа за сериозни отклонения от приетите правни и морални стандарти относно границите на престъплението обида“.

Наказателната отговорност за обида е една от юридическите гаранции, които осигуряват закрилата на достойнството на личността. Всъщност от 2000 г. за престъплението обида отпада наказанието лишаване от свобода. Но дори и така, ключова точка остава прекрачването на границите, очертаващи Свободата на изразяване и Личното пространство.

Бившият ръководител на прокуратурата в Англия Кейр Стармър заключава: „Винаги е съществувало защитено пространство, за да можеш да кажеш неща, които не можеш да кажеш публично. В социалните мрежи няма защитено пространство и затова трябва да има дебат.  Може да има ситуация, при която двама души в стая си правят забележки, за които никога няма да бъдат арестувани, но ако правят тези забележки по имейл, те биха могли да бъдат, тъй като законодателството обхваща всяка обществена електронна комуникационна система“.

 

Използвана литература:

• Наказателен кодекс;
• Практика на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p10.htm;
• Communications Act.