Дискриминацията изграждане и поддържане на архитектурна среда, затрудняваща достъпа на хора я увреждания

⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.

Добавете Правен Анализ в предпочитаните източници

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅
Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и в гр. София
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съобразно чл. 4, ал. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

(2) Пряка дискриминация е всяко по – неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Съгласно дефиницията закрепена в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, „хора с увреждания“ са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот.   

В чл. 53, ал. 2, т. 2 от същия закон е разписано, че хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, като достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към сгради и съоръжения.

А в чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41 – ото Народно събрание на 26 януари 2012 г. – ДВ, бр. 12 от 2012 г., е предвидено, че за да дадат възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат подходящи мерки за осигуряване за хората с увреждания на равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Тези мерки, които следва да включват идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, се отнасят и към: а) сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б) информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ.

Достъпна среда по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове, е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно.

Липсата на тези обстоятелства представлява по – неблагоприятно третиране, съответно пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр на хората с увреждания, имащи затруднения при придвижването в сравнение с останалите граждани, както и пряко нарушение на разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр, съгласно която „изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация„.

Изискването на чл. 5 от ЗЗДискр, както и на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги съставлява нарушение на антидискриминационното законодателство.

Забраната по чл. 5 от ЗЗДискр не може да бъде оправдана с аргументи за собствеността върху сградата и със статута на субекта, който ползва имота за осъществяване на социалната си дейност.

Това е така, защото адресат на забраната са всички правни субекти, които осъществяват контрол върху публичното място – независимо дали тези субекти са публични или частни. Адресати на задължението за изграждане на достъпна среда са всички собственици на обществени обекти, както и наематели, като трябва да се установи конкретното им задължение и поведението, с което е осъществено нарушението.

Според новелата на чл. 9 ЗЗДискр, в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

Тази норма предвижда обръщане на доказателствената тежест при наличие на данни, въз основа на които може да се предположи /да се установи наличие на вероятност/, че е налице дискриминация, напр. данни от проверка на Комисията за защита от дискриминация.

Обезщетение за вреди

Текстът на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр гласи, че извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска:

1. установяване на нарушението;

2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по – нататъшни нарушения;

3. обезщетение за вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, интензитета на търпените болки и страдания и други.

В резултат на липсата на изградени съоръжения, които да осигуряват достъпен вход за лица с физически увреждания и съответно достъпен маршрут и елементи за преодоляване на различни височини и стълби, могат да се търпят неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически изживявания. 

Практически примери

В реш. № 376/ 2018 г. на Районен съд – Карлово се установява, че ищецът бил лице с трайни увреждания, придвижващо се с инвалидна количка. До входа на аптеката имало стъпало с височина 12 см, без изградена рампа. Поради това той не можел самостоятелно да влезе в обекта. Понякога се налагало да чака отвън, докато някой повика фармацевта, който да го обслужи.

Съдът приема, че обстоятелството, че служителите на аптеката са го обслужвали извън обекта, не е достатъчно, за да се приеме, че е осигурена достъпна архитектурна среда. Според съда решаващо е лицето с увреждания да може свободно и самостоятелно да влезе в обекта, без да зависи от помощта на трети лица. Прието е, че е осъществена дискриминация по чл. 5 ЗЗДискр, като ответникът е осъден да преустанови нарушението и да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна среда.

В решение № 50068/ 2023 г. на Върховен касационен съд, казусът е свързан с жена с 100% трайно намалена работоспособност, която се придвижва с инвалидна количка и посещава брат си в затвора.

В затвора липсвали необходимите съоръжения за достъп до помещенията за свиждания и санитарните възли. За преодоляване на стълбите жената трябвало да разчита на помощ от други лица. В определени случаи не можела дори да използва тоалетната, докато чака за свиждане.

За периода 2006 – 2016 г. вече било присъдено обезщетение от 5000 лв. по предходно дело. За следващия период, от 01.01.2017 г. до 04.04.2019 г., въззивният съд първоначално определил обезщетение от 3000 лв.

ВКС увеличава размера и осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати допълнително 6000 лв., с което общото обезщетение за този период достига 9000 лв.

Особено съществено е, че ВКС посочва конкретните обстоятелства, които обосновават по – високия размер:

• многократното повтаряне на затрудненията при посещенията;

• невъзможността за самостоятелно придвижване;

• физическите болки и неудобства;

• психическите страдания, стресът и унижението;

• чувството за безпомощност и непълноценност;

• невъзможността за нормално ползване на санитарните помещения.

Съдът подчертава, че неизпълнението на задълженията за осигуряване на достъпност, въпреки предходното осъждане на ответника, задълбочава чувството за незачитане и безпомощност.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

Използвани източници:

  • Закон за защита от дискриминация;
  • Закон за хората с увреждания;
  • Конвенция за правата на хората с увреждания;
  • Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове;
  • Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg/;
  • Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).