pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Никой работник не може да бъде заставен да престира (предоставя) труд на определен работодател, ако той не желае това и при такова нежелание прекратяването на правоотношението едностранно от негова страна е по правило правомерно юридическо действие, постулира състав на Върховен касационен съд в реш. № 56/ 2022 г.

Съгласно чл. 327, ал. 1 и следващи от Кодекса на труда, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато: 

1. не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи; 

2. работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; 

3. работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт; 

3а. в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 (промяна на работодателя в резултат на: 1. сливане на предприятия; 2. вливане на едно предприятие в друго; 3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия; 4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго; 5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието; 6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него; 7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи) и чл. 123а, ал. 1 (промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем или аренда) значително се влошат условията на труд при новия работодател; 

4. преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс; 

6. продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура; 

7. работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 (за определен срок, който не може да бъде по – дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго) или т. 3 (за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа) и премине на друга работа за неопределено време; 

7а. работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа. 

8. е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен; 

9. постъпва на държавна служба. 

10. работодателят преустанови дейността си; 

11. работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие. 

12. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. 

(2) В случаите по ал. 1, т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението може да се изпрати в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път подписано с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. 

(3) Редът за извършване на проверката по ал. 2 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Общи положения

Правото на работника или служителя едностранно да прекрати трудовия договор без предизвестие на основанията, посочени в чл. 327 от КТ, се упражнява чрез едностранно волеизявление, което следва да достигне до работодателя. След като работодателят получи волеизявлението, той не може да прекратява трудовия договор на друго основание, тъй като от този момент насетне субективното право на работника или служителя по чл. 327 КТ вече е упражнено, трудовият договор вече е прекратен.

Така не е нужно насрещно волеизявление от работодателя, с което да приема и дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение.

Нещо повече, в опр. № 71/ 2016 г. на ВКС, се казва, че писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание.

А при незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ, работодателят не разполага с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение (реш. № 234/ 2020 г., ВКС).

Но трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ – напр. за да избегне налагането на дисциплинарно наказание, за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление.

От друга страна, прекратяването на трудовия договор на някое от основанията за прекратяване на трудовия договор от страна на работника или служителя без предизвестие може да стане във всеки един момент, независимо от обстоятелството, че е налице депозирано от работника предизвестие по чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя). Двете основания за прекратяване на трудов договор са самостоятелни и независими едно от друго (фрагмент из реш. № 495/ 2009 г., ВКС).

Когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване

Правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ възниква при всяка забава без оглед на нейната продължителност и наличие към момента на изявлението на служителя.

В реш. № 193/ 2012 г., ВКС приема, че получаване на предизвестието от работодателя следва да бъде доказано по безспорен начин, което означава, че в тежест на работника е да установи, че е довел до знанието на работодателя волята си да прекрати трудовото правоотношение поради това, че работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване, което може да стане само и единствено по писмен начин.

Също така, достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение (реш. № 145/ 2012 г., ВКС).

Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие 

Съгласно чл. 221, ал. 1 и 4 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. 

(4) Действителните вреди по предходните алинеи се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва: 

1. в случаите по ал. 1 – за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

Няма пречка обаче страните по трудовия договор да уговорят размер на посоченото обезщетение, по – голям от този, който законът предвижда.

Иначе обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ има за цел да компенсира работника или служителя за неблагоприятните последици от прекратяването на трудовото правоотношение по негова инициатива без предизвестие, когато това е обусловено от виновно поведение на работодателя в предвидените от закона случаи. Работникът или служителят не е длъжен да продължи да работи при нарушаване на трудовите му права, но законът му предоставя възможност да прекрати договора незабавно и да получи съответното обезщетение.

При безсрочен трудов договор обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, тъй като се предполага, че ако правоотношението не беше прекратено незабавно, то би продължило поне през този период. При срочен трудов договор обезщетението е обвързано с действително претърпените вреди, като се отчита времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но не по – дълго от оставащия срок на договора.

Следователно обезщетението има компенсаторна функция – то цели да възстанови имуществените последици за работника или служителя от необходимостта да прекрати трудовото правоотношение незабавно поради обстоятелства, за които законът предвижда отговорност на работодателя.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Кодекс на труда;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).