Трудовият договор със срок на изпитване
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съгласно чл. 70, ал. 1 и следващи от Кодекса на труда, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по – кратък от една година – срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.
(2) В договора по ал. 1 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.
(3) През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.
(4) В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
(5) За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.
В тази разпоредба законодателят е допуснал възможността да се уговори клауза за срок за изпитване, включително и по вече съществуващо трудово правоотношение между страните. Изпитването на работника/ служителя е с оглед възможността му да се справи с трудовите задължения, съответно да се установи дали длъжността е подходяща за него. Тази възможност изцяло зависи от преценката на работодателя и/ или работника/ служителя. Те не са длъжни да се възползват от нея, но нямат задължение и да се аргументират, ако я ползват.
В срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие.
Договор със срок за изпитване не може да се сключи за работа (трудова функция), която работникът или служителят вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор.
Според чл. 74, ал. 1 и ал. 4 КТ трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат.
Когато работодателят знае, че работникът или служителят е годен за изпълняване на длъжността и уговаря срок за изпитване в своя полза, то работодателят действа недобросъвестно при сключване на трудовия договор. А когато работодателят упражни правото по чл. 71, ал. 1 КТ (прекратяване на договора със срок за изпитване) в срока за изпитване, при условие, че е знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността, то работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия договор. В първия случай възниква недействителност на клауза от трудовия договор поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ, а във втория случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение отново поради нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ (реш. № 96/ 2018 г., ВКС).
Срокът за изпитване започва да тече от момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа.
В реш. № 60205/ 2021 г. на ВКС се приема, че в съдържанието на трудовия договор, респективно при изменението му по реда на чл. 119 КТ следва по ясен и недвусмислен начин да е посочено, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване – т. е., да се отрази цифрово, че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 КТ.
По взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза, или в промяна на съществуваща клауза. Изменението обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза.
По приложението на нормата на чл. 70 ал. 1 КТ, в практиката си ВКС константно е приемал също така, напр. опр. № 401/ 2016 г., че срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори, тъй като видът на трудовия договор е без значение за действителността на клаузата за изпитване.
Забрана за последващо изпитване
В разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ е установена еднократност и изключителност на договор със срок за изпитване – само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие – работодател, за да не се държи работникът или служителят в договорна връзка, която е неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено (без мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения) от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът.
Ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ, че може да се сключва трудов договор със срок на изпитване само веднъж, обхваща случаите, когато се касае за изпълнение на същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена. За преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение не е от значение наименованието им, а естеството на възложената работа, същностните й определящи трудови функции и ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и новата длъжност по щата няма същностна разлика.
В реш. № 26/ 2018 г. на ВКС се казва, че ограничението на чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение между същите страни, но и ако след прекратяване на трудов договор за изпълнение на определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция със само формално нов работодател, който има същите собственици на капитала, седалище и адрес на управление, представители и управители, сключили стария и новия трудов договор, тъй като годността на работника или служителя да изпълнява работата вече е проверена.
След сключен трудов договор със срок за изпитване, изменението на трудовото правоотношение не може да съдържа клауза с нов срок за изпитване. Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване (из реш. № 1549/ 2002 г., ВКС).
Недопустимост на клаузата за изпитване
В реш. № 118/ 2015 г. върховните касационни съдии разясняват, че клаузата за срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени изисквания по чл. 70 КТ – трудовият договор да е първи между страните за определена длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя реда на чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа.
Когато пък първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му, е недопустимо.
И когато споразумението за срок за изпитване при преназначаване на работника е недопустимо, тогава прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ е незаконно (реш. № 27/ 2014 г., ВКС).
А сключването на допълнително споразумение към срочен трудов договор с клауза за изпитване противоречи на разпоредбата на чл. 70 КТ и на това основание е недействително.
Работодател – приобретател е новото дружество или лице, което придобива предприятието или обособена част от него, поемайки трудовите правоотношения на работниците съгласно чл. 123 от Кодекса на труда. Той встъпва в правата и задълженията на стария работодател, като е длъжен да запази условията на труд, уговорени в трудовите договори. В този контекст ВКС в реш. № 188/ 2013 г., постановява, че работодателят приобретател, явяващ се частен правоприемник на прехвърлителя, не може да разполага с повече или различни права по трудовия договор от праводателя си. Когато трудовият договор е сключен със срок за изпитване при условията на чл. 70, ал.1 КТ, този срок продължава да тече независимо от преминаването на трудовото правоотношение към новия работодател.
Прекратяване на договора със срок за изпитване
Според новелата на чл. 71, ал. 1 и 2 КТ, до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
(2) Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен по предходната алинея до изтичане на срока за изпитване.
Трудовото правоотношение със срок за изпитване може да се прекрати от страната, в чийто интерес е уговорен срокът, по всяко време на изпълнението му, до изтичането на срока, c нарочен писмен акт. Но причините, поради които някоя от страните по трудовото правоотношение упражнява правото по чл. 71, ал. 1 КТ, са ирелевантни и липсата на мотиви не опорочава изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение.
C изтичането на срока за изпитване отпада възможността за прекратяване на договора на основание на този срок, а самият договор се смята за окончателно сключен. Договорът остава да съществува във вида, в който е уговорен първоначално – срочен или безсрочен, а при липса на изрична уговорка той се смята за договор за неопределено време.
Закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ не важи при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71 КТ. Характерът на договора изключва приложението на предварителната закрила – работодателят не може да бъде задължен да продължи трудовия договор с работник или служител, след като е преценил, че последният не е годен да изпълнява възложената работа и е упражнил правото си да прекрати договора в срока, за който страните предварително са се споразумели, така се приема напр. в реш. № 109/ 2017 г., ВКС.
Трудовият договор със срок за изпитване може да бъде прекратен и през време на отпуск поради временна неработоспособност.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по трудово право, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Кодекс на труда;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.