Проповядване или подбуждане към насилие, омраза – престъпление по чл. 162, ал. 1 от Наказателния кодекс
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съгласно чл. 162, ал. 1 и следващи от Наказателния кодекс, който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, цвят на кожата, произход, народност или етническа принадлежност или сексуална ориентация, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.
(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, цвят на кожата, произход, народност, етническа принадлежност, религия, политически убеждения или сексуална ориентация, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.
(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 и 2 или системно допуска извършването на такива деяния, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, както и с обществено порицание.
(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.
Обект на престъплението по чл. 162, ал. 1 НК са обществените отношения, свързани със зачитането на правото на равно третиране на всички членове на обществото.
От обективна страна, изпълнителното деяние проповядване на расова или национална вражда или омраза, или на расова дискриминация, се изразява в огласяване на възгледи, годни да разпалят чувства на неприязън към лица от определена етническа или расова принадлежност, а подбуждането е подтикване, създаване на желание у някого да извърши нещо, като деецът се опитва да внуши на неограничен кръг лица да възприемат чувствата на омраза и да ги мотивира към действия на вражда срещу отделни граждани или групи от населението въз основа на тяхната расова или етническа принадлежност.
Така, проповядването е насочено преди всичко към огласяване и внушаване на определени възгледи, а подбуждането съдържа и елемент на призив или мотивиране към определено поведение.
За да бъде осъществено деянието, е достатъчно призивът или проповедта да достигнат поне до едно лице, като не е нужно това лице да е предприело действия в изпълнение на отправения призив.
Това позволява състава да бъде определен като формален – той се довършва с осъществяване на съответното изпълнително деяние. Т.е., ако някой публикува призив към насилие срещу определена етническа група, не е необходимо някой действително да нападне член на тази група, за да е налице довършено престъпление.
В решение № 80/ 2009 г. на Върховен касационен съд, се казва, че първата форма на изпълнителното деяние по чл. 162, ал. 1 НК, е проповядване на расова или национална вражда или омраза, или на расова дискриминация, каквото е изпълнителното деяние и по чл. 108, ал.1 НК – проповядване на антидемократична идеология. Общото между изпълнителните деяния по двата престъпни състава е, че се разпространява една оценъчна информация чрез която деецът развива, аргументира и огласява възгледи, които по естеството си са антидемократични или са годни да разпалят расова вражда или омраза, или да прераснат в расова дискриминация.
Оттук може да се направи извода, че при проповядването трябва да има възгледи, годни да предизвикат вражда или омраза, а не просто едно негативно твърдение.
Проповядването въздейства върху съзнанието на адресатите си, не само когато се възприема непосредствено – при устната реч, но и посредством излагането и публикуването в интернет пространството на статии, картини, символи, плакати, клипове, призиви и други.
Деянието би могло да се характеризира и с висока степен на обществена опасност, ако напр. е извършено в момент на ескалация на етническото напрежение в страната.
Ако обвиняемият пък заяви, че е бил в състояние на афект при извършване на деянието, може да се назначи съдебно – психиатрична експертиза, която да изследва това.
Престъплението по чл. 162, ал. 1 НК се извършва при пряк умисъл.
Това означава, че деецът трябва да съзнава характера на своето въздействие и да цели осъществяването на съответното проповядване или подбуждане.
Нормата криминализира конкретно определени форми на проповядване и подбуждане, когато те са основани на изрично посочените признаци.
С други думи, не е достатъчно едно лице да бъде мразено или към него да бъде отправен призив за насилие. Необходимо е омразата, насилието или дискриминацията да са основани на някой от изрично посочените в нормата признаци.
А при действащата редакция това са раса, цвят на кожата, произход, народност, етническа принадлежност, сексуална ориентация.
Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице
Извършител може да бъде всяко наказателноотговорно физическо лице, което осъществи изпълнителното деяние при изискуемата форма на вина.
Наказателноотговорно е пълнолетното лице – навършило 18 – годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.
Непълнолетно лице – навършило 14 години, но ненавършило 18 години – е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Наказателен кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.
*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).