pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 14, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. 

(2) Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.

Институтът на фактическата грешка е сред предвидените в закона обстоятелства изключващи вината, като част от субективната страна на престъплението. Прилага се в случаите, когато деецът изобщо няма представа за наличието на фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението (обективните признаци) или неговите представи са неверни, поради което не може да формира умисъл към тези обстоятелства. 

Затова грешката изключва умисъла за извършване на престъпление, защото деецът не съзнава, че е извършил общественоопасно деяние. 

В реш. № 86/ 2016 г. на ВКС се обяснява, че за да е налице грешка относно действителността на нападението, респективно грешка относно обществената опасност на деянието, е необходимо по същество обективно да бъде установено, че деецът без да е имал основание, е бил уверен, че се отбранява срещу едно непосредствено противоправно посегателство. Ако няма тази увереност, а само е предполагал или допускал, че има нападение, ще е налице евентуален умисъл за престъпление. 

В зависимост от това бил ли е длъжен деецът и могъл ли е да предвиди, че няма нападение, грешката е извинителна или неизвинителна.

Когато грешката е неизвинителна, деянието е непредпазливо и за него в предвидените от закона случаи деецът носи наказателна отговорност. Ако грешката е извинителна, деянието е случайно и деецът не носи наказателна отговорност. 

Преценката за наличие на грешка по смисъла на чл. 14 от НК (извинима или неизвинима), се основава винаги на конкретно установените по делото факти, определящи престъпния характер на деянието, но не и правното му окачествяване или наказуемостта му.

Ако търсите адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;

• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.