pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Всяко нарушение на телесния интегритет на човек е проява, несъвместима с установените правила за поведение и нарушава обществения ред.

Същественото е, по несъмнен начин да е доказана причинноследствената връзка между действията на дееца и настъпилия по отношение на пострадалия вредоносен резултат. 

Съгласно чл. 129, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. 

(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Чл. 133. Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Основни аспекти

Характерът и степента на увреждането следва да се определят по принцип към момента на причиняването на телесната повреда.   

Когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най – тежкия резултат. 

Това е изразено и в реш. № 93/ 2015 г. на ВКС – в НК и съдебната практика относно телесните увреждания е възприет принципът на „поглъщане“ на по – лекия вредоносен резултат за пострадалия от по – тежкия причинен му такъв, съобразно който се определя и правната квалификация на деянието. „Погълнатите“ телесни увреждания обаче имат своето значение при оценяване на обществената му опасност като обстоятелство, относимо към обема на дължимата се на дееца санкция.  

При наличие на приключил със споразумение наказателен процес относно причинена средна телесна повреда, претендираната за обезщетяване неимуществена вреда е свързана с травматичните увреждания на пострадалия и лечението им.  

В случаите пък, когато здравословното състояние на увредения се подобри вследствие времето и лечението, тази благоприятна промяна не се отразява на квалификацията на деянието. Когато обаче настъпят усложнения, деецът носи отговорност за настъпилия по – тежък резултат. В тези случаи е необходимо да се констатира причинна връзка между първоначалното увреждане и настъпилото усложнение в здравословното състояние на пострадалия (Постановление № 3/ 1979 г., Пленум на ВС).   

Субективна страна на телесната повреда

Всяко умишлено деяние, в това число и умишлено причинената средна телесна повреда, задължително предполага от субективна страна наличието на мотиви и подбуди за неговото извършване.

Практиката на Върховната касационна инстанция е постоянна за това, че деецът носи отговорност по чл. 129 от НК в зависимост от вида на умишлено причинената телесна повреда. Поради това, съществено е определянето на характера и въздействието, упражнено от дееца върху пострадалия, както и на субективното психическо отношение на извършителя към усложнения резултат. За тази преценка е необходимо да бъдат съобразени обстоятелствата, свързани с осъществените от подсъдимото лице действия спрямо пострадалия – интензивността на нападението, броя, характера, силата на ударите, средствата на нападението, уязвимостта на органа, върху който са нанесени, спецификите на мястото на събитието, физическите характеристики на извършителя и на жертвата и др.  

В реш. № 475/ 2012 г. се постулира, че за умисъла на дееца при посегателства върху телесната неприкосновеност и живота се съди по интензитета на нанесените удари и областта на тялото, в която са насочени.  

За умисъла при телесните повреди и убийствата често е характерна една неопределеност (алтернативност) на представите на дееца. Той предвижда най – общо обществената опасност на два или повече възможни резултата и иска (или допуска) настъпването на който и да е от тях. При това трябва да се разграничат двете хипотези – при пряк и евентуален умисъл. Когато деецът действа с евентуален неопределен умисъл, той ще отговаря за реално настъпилия, а не за по – тежкия резултат, който е предвиждал, тъй като не е възможен опит с евентуален умисъл. Но когато виновният действа с пряк неопределен алтернативен умисъл и поради независещи от него фактори причинява по – лекия от резултатите, отговаря за опит към по – тежкия престъпен резултат. И това е така, защото те се намират в съотношение на поглъщане. Правилната квалификация на поведението е опит към по – тежкото престъпление при алтернативен пряк умисъл (из реш. № 32/ 1991 г., ВС). 

По – нататък следват различни постановки на средни телесни увреждания, почерпени изцяло от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, докладчик член – съдията Венцислав Очков.

Обезобразяване при средна повреда

Не всяко загрозяване представлява обезобразяване по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Обезобразяването е такова загрозяване, при което лицето и тялото не само се изменят съществено, но тези изменения имат траен и постоянен характер. Краткотрайните и скоропреходни изменения, дори да са довели до значителни изменения на лицето и други части на тялото, не съставляват средна телесна повреда. Такива са например кратковременните насинявания, подувания на лицето, порезните рани, от които не остават значителни белези и др.   

Обезобразяване на лицето или на други части на тялото (по чл. 129, ал. 2 НК) представлява такова увреждане, при което се причиняват значителни изменения на лицето, снагата или крайниците на тялото и те обикновено загрозяват вида на човека. В практиката правилно се приемат като значителни изменения във вида на човека дълбоките порезни рани на лицевата част, парализа на лицевия нерв, отнемането или измененията в нормалното положение на носа, външното ухо, устните, веждите или клепачите, деформирането на снагата, походката, мускулатурата и формата на крайниците, гладкостта на кожната обвивка.  

Разстройство на здравето като средна повреда

Сътресението на мозъка представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота (по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК), ако е довело до изпадане в състояние на безсъзнание, макар и за кратко време.   

Разстройството на здравето, временно опасно за живота, представлява такова болестно състояние, при което чрез увреждане на различни части на организма се поражда опасност за живота на увредения. Тази опасност трябва да бъде реална, а не абстрактна, несигурна или предполагаема. Реална е опасността, при която възможността за запазване на живота или за настъпване на смъртта е еднакво възможна, без да се взема предвид медицинската интервенция. Тази опасност трябва да съществува от момента на увреждането до възстановяване здравето на увредения.   

Зрение, слух и реч – средна повреда

Под „трайно“ отслабване на зрението или слуха следва да се разбира един сравнително по – дълъг период на болестно състояние, чиято продължителност трябва да бъде поне около тридесет дни. Отслабването на зрението или слуха може да продължи за по – дълго време и да се превърне в постоянно, но това не е необходим елемент за съставомерността на деянието по чл. 129 НК. Терминът „трайно“ има предвид само времетраенето, а не и характера на тези увреждания.   

Отслабване на зрението или слуха е налице, когато е намалена способността на увреденото лице да възприема въздействията на външния свят чрез зрението или слуха такива, каквито са в действителност. Ограничаването на тези способности има различни степени. Когато затрудненията водят до загуба на основната функция на зрението или слуха, е налице тежка телесна повреда. От друга страна, незначителните затруднения на зрението или слуха, които не се отразяват практически върху зрителната или слуховата способност на увредения, не следва да се третират като „отслабване“ по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Отслабване е налице, когато има намаляване на зрителната или слуховата функция с практическа стойност извън случаите на слепота или глухота.  

Избиване на зъби – средна повреда

Несъставомерна последица по чл. 129, ал. 2 НК е избиването на разрушени, силно разклатени или неизлечимо болни зъби, които не са изпълнявали предназначението си за дъвчене или говорене.   

Под „избиване на зъби“ следва да се разбира не само загубата, но и счупването до нивото на венеца или разклащането им до такава степен, че отпадането да е неминуемо. Разклащането или счупването на зъб от такава степен е равнозначно на избиването му, защото тези увреждания довеждат до затруднения и ограничаване физиологическата им функция.   

Трайно затрудняване на движението – средна повреда

Трайно затрудняване движението на крайниците представлява ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в пълен обем. В обсега на това увреждане влиза не само затруднението на крайника, но и свързаните с него кости на таза, мускулите, сухожилията и други части, които вземат участие при нормалното и свободно извършване на движението.   

Отсъствие на средна повреда

Леките мозъчни сътресения, като зашеметяване, дезориентиране, малки смущения в сърдечната дейност и други подобни, които не довеждат до пълно безсъзнание, не съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.  

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;

• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.